Човекът, който иска да е премиер на ЕС

Какво ли прави началникът на министър-председателя, когато е сам? Танцува в дискотечен ритъм и се радва на комфорта си! Ние, шуменските зрители, сме в кабинета на британския премиер Джим Хакър /Кръстю Лафазанов/, а шефът на кабинета му е  Сър Хъмфри Апълби /Мариан Бачев/. От телевизионния екран водещият на новинарската емисия /Камен Воденичаров/ говори за финансова криза в ЕС. Няма ясен план за съживяване икономиките на Франция, Германия, Великобритания, а Гърция, Испания, Ирландия и Португалия са изправени пред банкрут. Синоптиците съобщават за мощни гръмотевични бури в цялата страна. Пиесата е писана преди 45 години, британците са още в Евросъюза! И климатът носи изненади както днес.

Това е постановката „Да, г-н премиер”, първата в програмата на първия театрален комедиен фестивал „Тодор Колев” в Шумен. През 80-те години на ХХ век по ВВС се появяват сериалите „Да, г-н Министър“ (1980-1984) и още по-успешният му наследник „Да, господин Премиер“ (1986-1988). Определени са като комедия, макар че изглеждат като притеснително правдоподобно ръководство от типа „Практическо изкуство за управление“.

Пиесата е сценична адаптация на сценаристите Сър Антъни Джей и Джонатан Лин, англичанин и американец. Приключенията на главните герои са ярка сатира на провалите и безсилието на игрите на властта. Телевизионното шоу приключва през 1988 г. и голяма част от държавната администрация във Великобритания въздъхва с облекчение, но неговите създатели просто гледат и чакат отстрани. През 2009 г., след 21 годишно прекъсване, двамата отново работят заедно и комедията „Да, господин Премиер“ се превръща в едно от най-хитовите заглавия през 2010 г.

В България тя е поставяна три пъти – в Драматичния театър „Адриана Будевска” в Бургас преди десет години, в Сатиричния театър „Алеко Константинов” преди шест години, от частната театрална формация „Аркадия Фюжън Арт” преди година.

Бърнард Уоли – главен личен секретар на министър-председателя, говори за уволнения, съкращения, безбожни лихви, конфискация от длъжници, фалити. И тук ни разясняват ролята на премиера в „играта, която се нарича демокрация”. За неговото работно място „не се изисква нито квалификация, нито подготовка, нито образование, нито интелигентност, по-висока от нормалната”. Какво е демокрацията, разяснява началникът на кабинета: „Това е да се намери съгласието на народа с политиките на тези, които са квалифицирани. След като правителството не желае да се справи с управленските си функции, на нас се дава тази мисия… Ние държавните администратори завършваме кариерата си с индексирана пенсия, директорско местенце в някоя банка, няколко добре платени места в бордовите агенции, къща в Южна Франция…”

В пиесата Джим Хакър е министър-председател на Великобритания и Северна Ирландия. Той мечтае да е президент на Европа, но няма такава титла. Той иска да хване здраво кормилото и да поведе Евросъюза. В ръцете му се появява глобусът, за да конкретизира апетитите си към света. Това ще се случи и по-късно в политическата сатира, която с талантливото изпълнение на Кръстю Лафазанов ни напомня за „Великият диктатор” на Чарли Чаплин.

Пристига делегация от Курманистан, която предлага 10 трилиона евро срещу бъдещи доставки на нефт, за да спаси ЕС от финансовия колапс. Оказва се, че британският премиер е избран с парламентарно мнозинство от четирима души! Това не ви ли напомня за политическата ситуация в днешна България, когато една политическа сила иска да управлява с парламентарно малцинство?

И ето, че Кумранистан – азиатският доставчик, предлага да транспортира нефт по руски тръбопровод, но руснаците искат космическо високи такси. Вторият вариант е да се заобикаля Русия. ЕС дава зелена светлина срещу огромен дълг. Но турците отказват да сътрудничат, освен ако не ги приемат в Евросъюза. Германия, Италия, Франция са против проекта по принцип. А европейският принцип е: „Предпочитаме парите преди всичко! Всеки ще получи дял от нефтопровода”. За целта посланика на Курманистан е поканен на вечеря.

Клер Сатън – съветник по специалните политики на министър-председателя, се появява в резиденцията на премиера. Тази суха и по английски дипломатична дама разяснява, че Великобритания ще трябва да приеме еврото заради Европейската централна банка. Тънкостите на банковите операции, газопроводът и договорът са свързани с една пътна карта… Сякаш авторът е писал политическа комедия за България.

Вечерята на премиерския екип с посланика е преминала чудесно, но готвачката е нелегална емингрантка. Ами ако медиите надушат, че премиерът е работодател на нелегални емигранти?

Политика и медии! Журналистите са сюжетна линия от началото до края на пиесата. Най-вече – шефът на ВВС! Как се манипулира обществеността от пресслужбата на премиера, виждаме на практика. Също как се притискат медии, как се купуват, как се заплашват.

„Още една опозиция освен тази в парламента!” – възкликва г-н Премиерът по повод на медиите. Скандалът в кабинета става повод да се иска реформа в държавната администрация, но първи от неговите служители въстават. Клер казва: „ЕС отнема властта от политиците и избирателите и я дава на назначените комисари и бюрократи, които никой не е избирал”. Публиката за четвърти път се смее, ръкопляска и реагира спонтанно, защото съвсем скоро е преживяла евроизборите в България. В залата се чува: „Браво!”

Договор все пак ще има! Премиерът е доволен. Светлините угасват. Звучи Том Джоунс, секретарката пее на микрофона и кърши бедра, екипът на министър-председателят се впуска в правителствена оргия, която ни напомня скандала с Борис Джонсън по време на ковид пандемията, заради който загуби общественото доверие и своя пост. Като тънка червена линия в политическия трилър минава темата за проституцията във висшия пилотаж на властта, която обслужва посланици, министри, депутати, премиери… Дори се припомня за „свирката на Клинтън с пълнолетна” пред каприза на азиатския посланик, който настоява за забавление да има осмокласничка. „Властта иска саможертва!” – уверява ни премиерският екип, „въпреки че сводничеството е извън дипломатическия протокол”. Разузнавачите от МИ6 са се провалили, пропускайки странните вкусове на посланика. И понеже ще се спасява ЕС, осигуряването на момиче за нощта се нарича „хоризонтална дипломация” и „евроакт”.

На финала нацията се пита дали правителството на Джим Хакър ще оцелее. Но страните в ЕС се споразумяват да финансират битката срещу глобалното затопляне, велико постижение на премиера на Великобритания!

Бурни аплодисменти. Два часа политическа сатира, актуална за Европа и България. Ние сме със служебно правителство и още не знаем кой ще е бъдещият ни премиер и кой ще оглави кабинета му с раболепното „Да, г-н Премиер!”. Забавлявахме се и се смяхме над горчивата си съдба на българи и европейци. Театралната трупа получи грамота за участие в комедийния фестивал и цветя от проф. Наталия Витанова – ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”.

След бурните аплодисменти Мариан Бачев каза: „Благодарим за поканата на ДКТ „Васил Друмев” да участваме в първия комедиен фестивал на името на Тодор Колев. Благодарим за организацията. Благодарим много на техническия екип на театъра, който направи всичко възможно ние да се чувстваме комфортно тази вечер. Това е от изключителна важност, когато това е спектакъл на частна компания. От сърце ви благодарим, че сте тук тази вечер. Радвам се, че след 24 години, откакто аз започнах на тази сцена, отново се завръщам тук. Шумен остава в сърцето ми! Благодаря ви”.

Мариан Бачев приветства шуменската публика

Да припомним още една изповед на Мариан Бачев преди година: „Запознах се с жена си Милена на шуменска сцена. Много я харесах, но тогава имаше приятел. След година-две Милена беше без гадже, но много ми се дърпаше. Имаше някакъв шуменски обожател, баровец, който й носеше по сто рози, а аз си виках: „Дано увехнат тея рози! Какво ги влачи само в театъра?” Когато двамата съпрузи играели в една постановка, изведнъж докато Милена била на сцената, блузата й паднала и гърдите й озарили шуменския театър. „Ей, тогава се влюбих в жена ми!” – признава Мариан Бачев.

А нас ни озари прекрасната постановка на режисьора Борис Панкин, актьорите Кръстю Лафазанов, Мариан Бачев, Тони Минасян, Елица Костова, Константин Икономов, Красимир Куцупаров и Камен Воденичаров. Специфичният английски хумор ни накара да се надсмеем над себе си. А какво по-хубаво от това да се осъзнаем като зрители и избиратели, които вече показаха защо не искат да ходят на избори.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име