Втора година изборът на управител на Комплексния онкологичен център /КОЦ/ в Шумен е повод за скандали в местния парламент, а политическите интриги са част от „дневния ред“. След много административни совалки и партийни договорки, кметът на Шумен Христо Христов все пак внесе докладна и конкурсът стартира. Градоначалникът премахна изискването кандидатите да имат специалност „онкология”, каквато има само настоящият управител на КОЦ д-р Свилен Арнаудов и която досега спъваше участието на соченият за фаворит на властта друг участник в процедурата.
Всичко е политика, но политиката не е всичко. Особено когато става въпрос за нашето здраве, подобни задкулисни игрички са за сметка на граждани и пациенти. Екипът на настоящия кмет продължава да работи със съмнителна компетентност, когато става дума за здравеопазване. Впрочем, някои от неговите здравни „експерти” често не правят разлика между медицина и здравеопазване по време на дебати в комисии или в медиите. Дано до края на мандата се научат…
Гледахме видеозаписите от заседанията на изпитната комисия, провеждаща конкурса за КОЦ, както и представените от тримата кандидати проекти за развитие на Онкоцентъра през следващите три години. Явно председателката Светослава Хайнова, заместник-кмет по социална политика и здравеопазване, много ни е подценила, щом допуска следните нарушения при старта на конкурса.
Както предварително беше обявено, на 26 юли трябваше да бъдат съобщени имената на допуснатите кандидати и да се проверят документите им. Така научихме, че това са д-р Румен Генов, доц. Кирил Киров и д-р Свилен Арнаудов. Минути след това Хайнова покани кандидатите да останат, за да си представят проектите. Така тя сама наруши правилата, които цитира в началото на заседанието, защото никъде не беше съобщено, че още същия ден ще има презентация на проектите. Впрочем, дори някои членове на изпитната комисия се изненадаха, че трябва да изслушват кандидатите същия ден. Видимо и д-р Арнаудов беше изненадан, но не отказа. Не си носеше подробен проект за онлайн представяне, защото не беше информиран за тази процедура. Случайно ли обаче другите двама кандидати бяха готови с флашки, за да ги включат и да коментират на екрана подробно проектите си? Категорично те бяха предупредени.
В случая се нарушава Наредба №9 за условията и реда за провеждане на конкурси и възлагане на управлението на лечебните заведения съгласно Закона за лечебните заведения, актуализиран през 2001 г. Член 2 от наредбата казва: ”Конкурсите, обявявани по реда на тази наредба, се провеждат на три етапа: 1. (доп. – ДВ, бр. 116 от 2002 г.) проверка на съответствието на представените документи с предварително обявените изисквания по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3; 2. (изм. – ДВ, бр. 116 от 2002 г.) представяне от кандидатите на програма за развитието и дейността на лечебното заведение за тригодишен период; 3. събеседване с кандидатите”.
С какво право председателката обединява двата първи етапа в един? Щом законодателят е решил, че това са отделни етапи, значи има сериозни мотиви. Явно много е бързала към морето, както коментират в администрацията.
В чл. 4 се уточнява, че кандидатите трябва да са не само магистри по медицина, но и да имат квалификация по здравен мениджмънт или да имат образователно-квалификационна степен магистър по икономика и управление. Д-р Арнаудов и д-р Генов са с образователно-квалификационна степен магистър по специалност здравен мениджмънт.
В автобиографията си доц. Киров е отразил, че през ноември 2006 г. е придобил „Социална медицина и здравен мениджмънт”, а при постъпването на работа в КОЦ е представил удостоверение от Българския лекарски съюз от същата година за обучение за срок от 30 работни дни и кредитна оценка 152 точки. Според промените в чл. 4 от Наредба №31 от 2001 г. за следдипломното обучение в системата на образованието се изисква „удостоверение или свидетелство за завършено обучение за повишаване на квалификацията по „Здравен мениджмънт“, „Болничен мениджмънт“, „Болнично управление“, „Организация и управление на здравеопазването“ с хорариум не по-малко от 200 учебни часа, проведено по реда на чл. 43 от Закона за висшето образование”. Има ли документ, който доказва, че доц. Киров е с хорариум от минимум 200 учебни часа? Когато попитахме един от присъствалите на конкурса, той каза: „Има там някаква хартийка, но не представиха подробно документите”.
За да отпаднат съмненията, редно е председателката на комисията да обяви точният брой учебни часове за хорариум и да покаже на документ учебните дисциплини, оценките и средния успех от курса на обучение. Как е възможно за 30 работни дни да имаш 200 учебни часа хорариум?
По този повод медици коментираха, че в поне от 20 български университета – медицински, икономически, технически и т. н., можеш да получиш документ за дистанционно онлайн обучение по здравен мениджмънт за 10 седмици срещу 1 500 лв.
В края на 2013 г. за управител на КОЦ се състезаваха д-р Сотир Караниколов и д-р Маргит Цанев. Тогава споровете продължиха три месеца. Имаше жалби, ревизия на оценките, анализ на дейността на двамата, установиха се технически грешки, ново препитване… Сега ни очаква същото.
В постоянната здравна комисия на общинския съвет преди месеци имахме „късмета“ да чуем от лекар, че медицинската онкология била „ала-бала”. Вероятно това си мислят някои и за здравния мениджмънт. Но още преди 150 години в качеството си на предприемач Вернер фон Сименс поставя основите на днешния здравен мениджмънт, защото е осъзнал, че здравето на неговите служители е важно за успеха на компанията.
Колко е решаваща в конкурсите дипломата за магистратура по здравен мениджмънт, помним от недалечното минало, когато много медици се втурнаха да правят управленска кариера. Преди 15 години двама лекари се готвиха за директор на районната здравна каса. Не им стигнаха 60-70 часа хорариум и отпаднаха от съревнованието с д-р Йорданка Пенкова, която си беше отличничка и 15 години стоя начело на РЗОК-Шумен /2003-2018 г./ По-късно двамата й конкуренти се сдобиха с необходимата магистратура по здравен мениджмънт и станаха директори на шуменската болница. Още по-фрапантен беше случаят със семейство лекари, които бяха хванати да преписват на изпит по време на обучението си за здравни мениджъри и преди да се завърнат в Шумен, лекарската гилдия знаеше за това.
Обществото е подозрително към дипломите на много шефове в здравеопазването, и с основание. Като се започне с Урсула фон дер Лайен, заподозряна в плагиатство за медицинската си дисертация по гинекология и се стигне до шуменски съдов хирург, сключил договор с МБАЛ-Враца през 2015 г., предоставил дипломата си, но оперирал само по документи, в резултат на което са „източени” 200 000 лв. от здравната каса.
За конкурса в КОЦ доц. Киров е представил документ от Медицинския университет в Плевен за академична длъжност доцент в професионално направление „Медицина” и научна специалност „Онкология”. Допитахме се до университетски преподаватели, които поясниха, че това няма нищо общо с медицинската специалност „Онкология”, която се придобива за четири години след завършване на медицина.
На всички, които са проследили онлайн конкурса, е направило впечатление, че в комисията има само един лекар. Медиците са в недоумение: „Може ли чиновници, които нямат нищо общо с медицината, да изпитват лекари за шеф на лечебно заведение? Това никога не е било в Шумен! Обидно е за съсловието. Кметът, издал заповедта за комисията, трябва да се самосезира, след като самият се титулува за професор!”
Първи представи проекта си д-р Свилен Арнудов. Единствен той говори за комплексност на онкологичната помощ, след като обясни как е формирана печалбата на КОЦ, стойността на новата апаратура, изплатените дългове, които е заварил, научната дейност за квалификация на кадрите. Ако се прочете програмата му и се сравни с програмите на останалите двама кандидати, ще се види нивото на днешния управител, който обаче беше буквално притиснат да се представи кратко, а не да си чете проекта от екрана.
Доц. Кирил Киров говори за „завръщането на болницата КОЦ към онкологичната й дейност, защото има залитане към дейност по пътеки, които не са онкологични, 50 % в някои отделения”. Според него трябва да се „наблегне на дейности като лъчетерапия, нуклеарна медицина, химиотерапия”. Той съобщи, че приходите на Онкоцентъра са тренд минус 54 %, собственият капитал е намалял с 50 %, а ликвидността с 8 %. „Като общо финансовата автономност на лечебното заведение намалява… Да се подобрят влошените или почти несъществуващи отношения с МБАЛ-Шумен, които в момента са на една конкурентна основа. По-скоро са на конфронтация вместо кооперация. Трябва да се използват наличните специалисти на болницата, които липсват в КОЦ, както и 24-часовата осигурена спешност”.
Ами каза го доцентът, кои отделения ще останат в КОЦ и кои ще отидат в МБАЛ. Това го иска от години д-р Димитър Костов, който вчера започна третия си мандат като директор на областната болница. Доц. Киров продължава да оперира пациентите си от Варна в МБАЛ – Шумен, както правеше в КОЦ, твърдят служители на болницата. Преглежда ги в частния си кабинет във Варна, но оперира в Шумен. Има си самостоятелен кабинет в хирургическото отделение на МБАЛ, оперира болни и от други общини. Защо не е останал в някоя от варненските болници, където е бил, а се мести от град в град, питат негови колеги?
Доц. Киров говори за специалистите в шуменската болница, но в нея няма нито един гастроентеролог. Пациенти ни пишат, че при спешност няма кой да ги консултира. Болни ни сигнализират, че са диагностицирани в КОЦ, а ги насочват за операция в МБАЛ при доцента. По-агресивна конкуренция няма – да се крадат пациенти и медицински кадри, което е факт и в други градове на страната.
Ето данните на НЗОК за използваемостта на леглата в болниците в Шуменска област през юни 2024 г. Общинската болница във В. Преслав има 56 легла, използваемост 30 %. Частната кардиологична болница „Мадара” има 37 легла, използваемост 57 %. МБАЛ-Шумен има 394 легла, използваемост 64 %. КОЦ-Шумен има 146 легла, използваемост над 108 %! Сливането на КОЦ и МБАЛ се иска с цел да се увеличи оборота на леглата в МБАЛ. Но мизерията в нея отблъсква пациентите, а възнагражденията на медицинския персонал са по-ниски от тези в КОЦ. Слеят ли се двете болници, не разчитайте на поток специалисти, които ще искат да работят в шуменската болница. Те предупреждават още сега!
И уж няма да изтъква себе си, но доц. Киров подчерта, че през последните години доста пациенти са дошли от Варна в КОЦ-Шумен благодарение на него. Много се заблуждава. След 2003 г., когато се откри новата сграда на Онкоцентъра, а и след откриването на гастроотделението и новата Клиника за лъчетерапия през 2014 г., в Шумен идват пациенти не само от Североизточна България, но и от Сливен, В. Търново, Русе и др.
„Скрининговите програми все още не са развити, доколкото знам” – каза той. Е, тук се оказа неподготвен. Здравната каса дава пари за профилактика и превенция само /!/ в доболничната помощ. Кампанийно се правят през годината скринингови прегледи в онкоболниците, спонсорирани от фирми и НПО организации. Единствената програма на МЗ с еврофинансиране „Спри и се прегледай” на стойност 20 млн. лв. се провали през 2012 г. По този повод Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ стартира проверка на онкологичния скрининг.
На 11 септември 2006 г. „Междуобластният диспансер за онкологични заболявания със стационар“ ЕООД в Шумен откри първото в страната профилактично отделение. Дамите от дипломатическия клуб бяха водени от проф. Иван Черноземски – доайенът на българската онкология. То прекрати дейността си през 2012 г. поради липса на финансиране от здравната каса. Община Шумен спря да дава пари от бюджета за здравна профилактика.
Доц. Киров иска да се закупи ПET-скенер, най-доброта диагностика. Ще му припомним, че КОЦ-Шумен имаше първия в България подвижен ПET-скенер, но се отказа от него, защото цените на клиничните пътеки за изследването паднаха от 2000 лв. на 1600 лв. Апаратурата работи през 2016 и 2017 г. по договор с немска фирма. Получи лиценз за дейност от Агенцията за ядрено регулиране, персоналът беше обучен. Представителите на БАН високо оцениха работата с подвижния ПЕТ-скенер през 2015 г., когато посетиха лечебното заведение. КОЦ имаше проект за стационарен апарат за Позитронно-емисионна томография, бункерът беше проектиран, одобрен от общината, мястото – определено. Цената на апаратурата беше над 3 милиона лева.
На финала доц. Киров се размечта: „Добре е да се закупи за КОЦ-Шумен апаратурата циклотрон – машината, която произвежда радио-фармацевтика за диагностика и ще падне монополът на тази дейност от държавата, а на КОЦ ще донесе и приходи…” Но Центърът за протонна терапия в София на стойност 419 млн. лв. отпадна от Плана за възстановяване и развитие. Няма протонни терапевтични центрове нито в България, нито в съседните ни страни. Затова доц Киров трялбва да си свери часовника.
Относно човешките ресурси, той подчерта приноса на собствената си персона. От 2017 г. е доцент в Медицинския университет в Плевен и ще помага за академичното израстване на младите медици. Говори за опита си в онкологията и добави: „За някои хора това, че човек си е сменял работата, е недостатък, но за мен е предимство. Работил съм и в чужбина, и съм високо оценен. Не е предимство, ако един човек е работил 30 години на едно място”. Зависи от гледната точка – дали един специалист може да се адаптира в колектива и да не прекалява с претенциите си.
Д-р Румен Генов започна от Сътворението… Разходи се подробно в историята на шуменската онкология, разказа по учебник какви са функциите на едно лечебно заведение, какви са структурите в КОЦ и стигна чак до методиката на рисковия приоритетен номер при диагностиката. Говори за ниската използваемост на леглата в КОЦ, без да направи сравнителен анализ с болниците в региона и страната. Само Болница „Пирогов” има използваемост 80-100 % на леглата! Потвърди, че онкоболните в КОЦ са се увеличили и прогнозира 8000 преминали през 2024 г. Визията му за Онкоцентъра повтори до голяма степен проектите на предходните двама кандидати. Ще цитираме впечатлението на лекар, бивш началник на отделение, който каза: „Д-р Генов говори лежерно и усмихнато, сякаш е на вечеринка. Много слаби аргументи…”
На кандидатите на управител на КОЦ искаме да припомним, че на 26 март 2022 г. се състоя учредително събрание на Национална ракова мрежа в Република България, наречена Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ). Той е първата и единствена засега инициатива за неформален синергизъм и мултидисциплинарния подход в българската онкология. Над 16 000 българи бяха починали от рак през 2022 г. През юли 2024 г. тази организация стана инициатор за създаването на националния хъб заедно с Центъра за европейски здравни политики и Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
Националната онкологична мрежа е създадена в продължение на 80 години и комплексното лечение в специализирани болници е най-доброто, което се предлага в цял свят. Казаха ни го водещи онколози от Италия и Германия, когато посетиха КОЦ-Шумен, възхитени от постигнатото в Шумен. Всякакви експерименти за сливания на болници и приватизация на отделни структури обрича жителите на областта.
Публична тайна е, че има частни интереси към закупуването на Клиниката за лъчетерапия – „златната кокошка” на КОЦ, която носи най-големите приходи в него. За това е много удобен управител, който не е от Шумен, няма никакъв принос за изграждането на Онкоцентъра и след като направи поредната „риформа”, ще напусне града.
Много хора са забравили, че преди десетина години имаше същите опити – През целия май 2015 г. работещите в КОЦ и жителите на областта протестираха и спасиха Онкоболницата от сливане с МБАЛ-Шумен. Тогава проф. Констанца Тимчева, председател на Асоциацията на химиотерапевтите, каза: „Сливането на болници е продиктувано от лични интереси”. А за 15 години в Шумен бяха закрити пет болници! А качеството на здравеопазването е такова, че всеки с възможности бяга да се лекува в други градове.
МЗ създаде Наредба за изменение и допълнение на медицинския стандарт „Лъчелечение“ през март 2023 г., в която се казва, че дейностите по лъчелечение могат да се изпълняват в индивидуални или групови практики за специализирана извънболнична медицинска помощ, медицински центрове, медико-дентални центрове и диагностично-консултативни центрове. Това не е случайно и онколозите алармират: „ Не посягайте на изградените структури за комплексно лечение. Това е поръчков нормативен документ с цел приватизация!”
През януари 2023 г. Министерски съвет обяви Националната здравна карта, според която до 2030 г. трябва да бъде създаден всеобхватен национален център и 20 центъра за комплексни медицински грижи за онкологични пациенти. А ние ще закриваме/сливаме КОЦ-Шумен!
На 13 юли шуменските масони бяха на паметника „Създатели на българската държава”, за да си припомнят със спектакъл възникването й. Там са присъствали съветници, бизнесмени, активисти от цялата партийна палитра. Дали Великият архитект на Вселената гледа как някои се договарят за сделки и продажби на общинска собственост?…
Преди дни на дълга маса „великите сили в Шумен” седнали и се разбрали за бизнеса и разпределили общинската „пица”, твърдят местни политически активисти. А в Клуба на милионерите вече има доста представители и на здравния бизнес. Но нека не се забравя, че ракът не прощава на никого. Доказват го диагнозите на Чарлз Трети и снаха му Кейт Мидълтън, Лучано Павароти и Стив Джобс …
Не посягайте на общинското здравеопазване, създадено с обществени пари!
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив
Трябва да имa информация.
Браво!
Браво.
браво!!!
Очудваща компетентност на автора – даже подозрителна. Като че ли някой от кандидатите и е подшушнал някои мисли. Иначе за едно е права – как така неспециалисти ще преценяват компетентността на лекари в толкова тясна специалност като онкологията, пък и дори да е в областта на мениджмънта.
Но защо никой не се сети за това когато избираха комисията или пък избраните от кумова срама да се бяха отвели.
браво за статията