Напълнихте ли бидони, тенджери, кофи, шуменци? Защото вода „НЯМА”, както казва заглавието на премиерния спектакъл на шуменския театър. Всеки месец поне за ден водопроводите на десетия град пресъхват заради ремонти. Безводието е част от социалната визитка на Шумен, а сега и тема на постановката с режисьор Неда Соколовска. В театралната си кариера тя е убедена, че театърът е политическо изкуство. Соколовска е актриса и режисьор. Завършила е актьорско майсторство в класа на проф. Здравко Митков през 2002 г. в НАТФИЗ, а от 2004 г. до 2009 г. учи режисура във Финландия. През 2012 г. основава „Студио за документален театър Vox Populi“, което поставя началото на жанра вербатим в българския театър. При тази техника драматургичното действие е базирано на предварително събрани от екипа интервюта.
Това лято нейният екип записва истински истории на шуменци за безводието в Шумен и Върбица, ползва протоколи и видеа от заседанията на местния парламент.
Още в първата сцена чуваме шуменски говор от селата – „вудътъ”, „гурътъ”… От хигиенистките на улицата до уморените мъжаги в квартала диалектът е в почти всички диалози. А сценографията разбираемо от начало до край е бидони, туби, бутилки и … тръбите на ВиК. Гневен гражданин възкликва: „Циганите били миризливи! Сега станаха всички миризливи. Турци, цигани и българи станаха миризливи!”
На сцената ни демонстрират: когато пуснат водата, тя е мръсна, кална, ръждива. Запушват се цедките на тоалетните казанчета, бойлери, съдомиални… Защото от ВиК-то не винаги предупреждават предварително гражданите! Не липсва самоирония: „А тая тиня, водата, сякаш идва от река Нил! Затова трябва да е по-скъпа. Какво е туй пет лева за кубик вода?”
Актьорите ни припомнят заседания на общинския съвет в Шумен, който обявява, че са прекратени пълномощията на общинския съветник Даниела Русева и на нейно място съветник става Бисерка Йовчева, която е поканена да положи клетва, че „във всичките си действия ще се ръководи от интересите на гражданите от шуменската община и да работи за тяхното благоденствие”. В постановката местният парламент заседава на балкона в зрителната зала. Почти като в новата сграда на Народното събрание. Председателката Ася Аспарухова призовава всичките 37 присъстващи общински съветници да станат за химна на Република България и химна на ЕС. Публиката става част от тържествения момент, а кадетите на военния факултет се оглеждат: ще ставаме ли и ние?
Стартират дебатите на общинските избраници за паркинги, такси, оферти. Чуваме познати становища на някои тях – Драев, Крумов, Начев, Доктора, кмета… А кои са най-големите „политици-идиоти” в Шумен, които „окрадоха половината град”, говори един от най-бойните оратори в сесийната зала. „Тука трябва да има публичен разстрел!” – казва той, а зрителите със смях го аплодират.
С колко гласа е гласувана цената на водата, от кога са бизнес проектите, защо не работи пречиствателната станция – все теми за партийни пристрастия и персонални обвинения към конкретни управляващи. Актьорите добре пресъздават интонацията и маниера на много от тях, доста видеозаписи са изгледали.
От началото до края на сцената има дупка и работник от ВиК, който копае и хвърля пръст. Пушилката се носи чак до втория ред на зрителите! В ролята на каналджията е сценичният работник Иван Пенев. И както се казва в пиесата, един работи петима гледат. Виждали сме го при аварии на шуменските улици. „По-малко работници, повече наставления”.
И в селата, и в града всички се вайкат от авариите на ВиК, но защо ли бунтове няма? Шуменец обобщава: „Българинът трябва нещо много да му натежи, за да подскочи. И се успокоява, че има и по-лошо. Той не е научен да казва, че то може и по-добре…” Друг му отвръща, че „най-хубавото ще се случи, ако няма в Шумен две седмици вода”. Защо? „Защото гражданското общество, което не е активирано, само за две седмици ще се научи какво е гражданско общество, ще излезе на улицата, ще изхвърли цялата местна власт, ще изхвърли цялото ВиК барабар с Асоциацията”.
Истината е, че и три дни да сме без вода, в Шумен никой „не мрънка”, няма протести, коментират съседки в квартала. Освен в социалните мрежи. А когато няма вода, няма и гости, няма гаджета… Иновацията на млади дами е газирана вода за личен тоалет. Мъжете се спасяват край казана за варене на ракия. Убиват си мъката и чакат водата… Когато от чешмата на сцената потече истинска вода, гръмна химнът на Европа! Ода на радостта, че режимът е свършил! А гласността? „Тя е в пустинята, защото действа римското правило разделяй и владей…”
Поуките са за нас, шуменци. Смяхме се на своята водна орисия и си припомнихме, че след спектакъла трябва да напълним бидоните с вода!
Илия Виделинов, директор на шуменския театър, каза на публиката: „Уважаеми зрители, драго ми е да ви видя. Искам да ви представя екипа, който работи за спектакъла още през месец май. Автор и режисьор е Неда Соколовска. На сцената бяха Антония Велева, Димитрия Милушева, Калин Пачеръзки, Янислава Линкова, Кольо Стайков, Веселин Бърборков и двамата млади колеги, които сега постъпват в нашия театър. Това са Петар Андреев /от Република Северна Македония – б. р./ и Силвия Болярска. Гребете бавно, умерено, постепенно от магията на театъра, за да може нито да не ви е прекалено сладко, нито прекалено солено и все пак да не ви присяда. Добре дошли! На добър час на цялото заглавие и честита премиера. Радвам се, че театърът показва ситуациите. Актьорите не ги осъждат, не ги критикуват, не дават мнения, а само показват. А всеки един от вас решава какво е добро и кое не е”.
Неда Соколовска се обърна към зрителите: „Авторът не съм аз. Авторите сте вие, жителите на Шумен. Аз само сглобих тези истории заедно с актьорите и казахме това, което чухме да говорят хората в града. Максимално честно, надявам се!”
Цветя бяха поднесени от името на кмета на община Шумен проф. Христо Христов и председателката на общинския съвет Ася Аспарухова. Тя беше единственият представител на общината. Кметският екип липсваше, както и съветници, които по традиция уважават премиерните спектакли на шуменския театър. Сигурно е въпрос на политическо мъжество да бъдеш в публиката и чрез документалния преразказ на актьорите да се огледаш в очите на собствените си избиратели.
Спектакълът тепърва ще се развива. Драматургично има нужда от още сценична пълнота, повече шуменски чешити, които да разказват за безводието в ресторантския и хотелски бизнес, болниците, детските заведения и т. н. На предстоящата сесия съветниците ще гласуват да не се използва питейна вода за миене на улиците. А в шуменския театър остава заглавието „Няма”, докато всички ние вербатим, вербатим, вербатим и чакаме водата от чешмата да потече…
Валентина МИНЧЕВА
Снимка Валентина МИНЧЕВА
