Шуменският Безистен днес

На днешното заседание на общинския съвет в Шумен съветниците ще разгледат докладната на кмета проф. Христо Христов, който предлага местният парламент да вземе решение за уреждане на имуществените отношения във връзка със съсобствеността на община Шумен и фирма „Мадара Интертур“ в хотелски комплекс „Шумен“.

Дружеството е съгласно уреждането на имуществените отношения да бъде по следния начин: Община Шумен да получи в еднолична собственост обособения обект „басейн“, а „Мадара Интертур“ АД в еднолична собственост – останалата част от хотелския комплекс.  Едновременно с делбата между същите страни да бъде сключен писмен договор, по силата на който община Шумен да придобие в собственост чрез покупко-продажба от „Мадара Интертур“ АД следните самостоятелни недвижими имоти: сградата на търговския комплекс „Безистена“; сградата на „Сунтур баня“; поземлен имот, в който са построени сградите; два апартамента и две паркоместа в сградата на бившия хотел „Мадара“.

Най-после съдбата на шуменския бизистен влезе в дневния ред на обществото, след като пустее в годините на преход.

Безистените в Шумен и Ямбол са единствени в България, запазени от времето на османското владичество. Били са сред най-красивите покрити пазари на Балканите – оценявани като еталон на общественото строителство за граждански нужди в Османската империя в периода ХV – ХVІІ век.  Безистенът е централната сграда в търговската част на града. Считали са го за толкова важен, че градовете в Османската империя са били класифицирани в 2 категории – градове с безистени и градове без безистени. Безистен означава покрит пазар за нехранителни стоки /платове, дрехи, обувки, галантерия/. Наименованието  произлиза от арабската дума за облекло, бельо.

Но за разлика от пустеещия и рушащ се безистен в Шумен, безистенът в Ямбол, обявен за паметник на културата с национално значение през 1972 г., е превърнат в културен център с интерактивен музей. Акустиката на сградата е предпочитано място за концерти, театрални постановки и други културни и обществени събития. През 2015 г. безистенът в Ямбол става модерен културно-информационен център, който представя по привлекателен начин богатото културно-историческо наследство на града и региона. Общината  кандидатства за финансиране от оперативна програма „Региони в растеж”. Проектът е на стойност 5 милиона лева, като има и съфинансиране.

Една от залите на безистена в Ямбол

На първия етаж са разположени концертна зала, архиологическа експозиция и интерактивно представяне на историята на Ямбол. В подземният етаж са разположени експозиция на кукерски маски, историята на кукерските празници и експозиция на икони.
С обособени зали на три нива по неповторим начин тук се срещат минало, настояще и бъдеще. Култура, истории и традиции, пресъздадени чрез модерни технологии представят забравени разкази и непознати случки.

В подземния етаж на сградата е „Миналото“. Визуализирани в 3D-формат оживяват личности, музеи и крепости, църкви, обществени сгради и паркове. Истории за себе си и времето, в което са живели, разказват 25 личности, свързани с Ямбол. „Кладенецът на времето“ показва най-интересните маршрути за разходка из Ямбол и предлага вълнуващи срещи „на живо” с най-видните личности на града и региона. „Интерактивна земя” на Безистена в Ямбол показва най-значимите моменти от обществения и културния живот на града. Тук могат да се видят и чуят истории за ямболския театър, музейното дело, ямболския цепелин, конския трамвай, полковете на Ямбол, масонството, анархизма, спортната слава на града и др. Освен това, туристите могат да получат видео информация за Ямбол и Кабиле през праистория, античност, средновековие, османски период, възраждане, нова и най-нова история, войни за национално освобождение. Всички видеоматериали са представени на пет езика – български, английски, немски, френски и руски.

В залите на Безистена са подредени редки икони и произведения на приложното изкуство от фонда на ямболската художествена галерия „Жорж Папазов“, както и ценни археологически експонати, предоставени от Регионален исторически музей – Ямбол. Прекрасната акустика превръща сградата в предпочитано място за концерти, театрални постановки, представяне на книги и други културни и обществения събития. Тя е оборудвана с подходи за инвалиди и асансьор.

Ето една идея за настоящия кметски екип, който се е закахърил за съдбата на шуменския безистен. Защото паметниците на културата не са приоритет в кметската програма за разлика от спортните зали, стадиони и басейни. Гостуващите диригенти, певци и музиканти от чужбина и възпитаници на Националната музикална академия „Панчо Владигеров” са смаяни от счупените и съдрани столове в общинската зала. Те питат: „Вашият кмет знае ли за състоянието на залата? Влизал ли е тук?” Той на концерти не идва. А бюджетните 102 000 лв. за ремонта й преди месец бяха прехвърлени за асфалтиране на уличните дупки по негово предложение.

Паметниците на културата в Шумен от времето на Османската империя имат тъжна съдба. Турската гарнизонна болница продължава да се разграбва и руши. Скоро ще бъде руини. Шуменският гарнизон е вече в архивите на военната история, както закритата през 2000 г. Военна болница, Военното училище, което днес е факултет към Националния военен университет „Васил Левски” във В. Търново. Царе сме на ликвидацията! Ако нещо в България трябва да се закрива, започва се от Шумен. Шуменски възпитаници на военни училища бяха депутати в парламента. Офицери от запаса бяха Красимир Костов и Любомир Христов, които изкараха по два мандата като кметове на общината. Настоящият кмет проф. Христо Христов беше областен управител, бивш кадър на Военното училище, но не показа никакво отношение и грижа за съхранение на Турската гарнизонна болница – първото европейско лечебно заведение в източната част на Османската империя с медици, дипломирани в елитните медицински университети на Европа. Кога за последно някой от общинските съветници, ръководители на общината са посетили на място останалото от нея в кв. „Б. Българанов”? Пред очите им се разпродаваха терени за строителство на жилищни кооперации, които обезличиха елитната болница от времето на Руско-турската война, в която е оперирал руският учен Пирогов.

За Безистена в Шумен, както и за много други паметници на културата в общината, се е гледало като на досадна грижа и неудобна тема за конкретни ангажименти. По-лесно е да се гласуват банкови кредити за басейни, стадиони, спортни зали. За ремонт на ремонта!

Ямбол е образец на далновидното мислене, обществена инициатива, културна традиция. А шуменци питат: „Какво ще правят с безистена? Концесионер ли ще му търсят? Ще възстановят ли оригиналния му вид?…” Е, уважаеми общински избраници, вие сте на ход!

Валентина МИНЧЕВА

Снимка Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име