На днешното заседание на общинския съвет в Шумен съветниците ще разгледат докладната на кмета проф. Христо Христов, който предлага местният парламент да вземе решение за уреждане на имуществените отношения във връзка със съсобствеността на община Шумен и фирма „Мадара Интертур“ в хотелски комплекс „Шумен“.
Дружеството е съгласно уреждането на имуществените отношения да бъде по следния начин: Община Шумен да получи в еднолична собственост обособения обект „басейн“, а „Мадара Интертур“ АД в еднолична собственост – останалата част от хотелския комплекс. Едновременно с делбата между същите страни да бъде сключен писмен договор, по силата на който община Шумен да придобие в собственост чрез покупко-продажба от „Мадара Интертур“ АД следните самостоятелни недвижими имоти: сградата на търговския комплекс „Безистена“; сградата на „Сунтур баня“; поземлен имот, в който са построени сградите; два апартамента и две паркоместа в сградата на бившия хотел „Мадара“.
Най-после съдбата на шуменския бизистен влезе в дневния ред на обществото, след като пустее в годините на преход.
Безистените в Шумен и Ямбол са единствени в България, запазени от времето на османското владичество. Били са сред най-красивите покрити пазари на Балканите – оценявани като еталон на общественото строителство за граждански нужди в Османската империя в периода ХV – ХVІІ век. Безистенът е централната сграда в търговската част на града. Считали са го за толкова важен, че градовете в Османската империя са били класифицирани в 2 категории – градове с безистени и градове без безистени. Безистен означава покрит пазар за нехранителни стоки /платове, дрехи, обувки, галантерия/. Наименованието произлиза от арабската дума за облекло, бельо.
Но за разлика от пустеещия и рушащ се безистен в Шумен, безистенът в Ямбол, обявен за паметник на културата с национално значение през 1972 г., е превърнат в културен център с интерактивен музей. Акустиката на сградата е предпочитано място за концерти, театрални постановки и други културни и обществени събития. През 2015 г. безистенът в Ямбол става модерен културно-информационен център, който представя по привлекателен начин богатото културно-историческо наследство на града и региона. Общината кандидатства за финансиране от оперативна програма „Региони в растеж”. Проектът е на стойност 5 милиона лева, като има и съфинансиране.
На първия етаж са разположени концертна зала, архиологическа експозиция и интерактивно представяне на историята на Ямбол. В подземният етаж са разположени експозиция на кукерски маски, историята на кукерските празници и експозиция на икони.
С обособени зали на три нива по неповторим начин тук се срещат минало, настояще и бъдеще. Култура, истории и традиции, пресъздадени чрез модерни технологии представят забравени разкази и непознати случки.
В подземния етаж на сградата е „Миналото“. Визуализирани в 3D-формат оживяват личности, музеи и крепости, църкви, обществени сгради и паркове. Истории за себе си и времето, в което са живели, разказват 25 личности, свързани с Ямбол. „Кладенецът на времето“ показва най-интересните маршрути за разходка из Ямбол и предлага вълнуващи срещи „на живо” с най-видните личности на града и региона. „Интерактивна земя” на Безистена в Ямбол показва най-значимите моменти от обществения и културния живот на града. Тук могат да се видят и чуят истории за ямболския театър, музейното дело, ямболския цепелин, конския трамвай, полковете на Ямбол, масонството, анархизма, спортната слава на града и др. Освен това, туристите могат да получат видео информация за Ямбол и Кабиле през праистория, античност, средновековие, османски период, възраждане, нова и най-нова история, войни за национално освобождение. Всички видеоматериали са представени на пет езика – български, английски, немски, френски и руски.
В залите на Безистена са подредени редки икони и произведения на приложното изкуство от фонда на ямболската художествена галерия „Жорж Папазов“, както и ценни археологически експонати, предоставени от Регионален исторически музей – Ямбол. Прекрасната акустика превръща сградата в предпочитано място за концерти, театрални постановки, представяне на книги и други културни и обществения събития. Тя е оборудвана с подходи за инвалиди и асансьор.
Ето една идея за настоящия кметски екип, който се е закахърил за съдбата на шуменския безистен. Защото паметниците на културата не са приоритет в кметската програма за разлика от спортните зали, стадиони и басейни. Гостуващите диригенти, певци и музиканти от чужбина и възпитаници на Националната музикална академия „Панчо Владигеров” са смаяни от счупените и съдрани столове в общинската зала. Те питат: „Вашият кмет знае ли за състоянието на залата? Влизал ли е тук?” Той на концерти не идва. А бюджетните 102 000 лв. за ремонта й преди месец бяха прехвърлени за асфалтиране на уличните дупки по негово предложение.
Паметниците на културата в Шумен от времето на Османската империя имат тъжна съдба. Турската гарнизонна болница продължава да се разграбва и руши. Скоро ще бъде руини. Шуменският гарнизон е вече в архивите на военната история, както закритата през 2000 г. Военна болница, Военното училище, което днес е факултет към Националния военен университет „Васил Левски” във В. Търново. Царе сме на ликвидацията! Ако нещо в България трябва да се закрива, започва се от Шумен. Шуменски възпитаници на военни училища бяха депутати в парламента. Офицери от запаса бяха Красимир Костов и Любомир Христов, които изкараха по два мандата като кметове на общината. Настоящият кмет проф. Христо Христов беше областен управител, бивш кадър на Военното училище, но не показа никакво отношение и грижа за съхранение на Турската гарнизонна болница – първото европейско лечебно заведение в източната част на Османската империя с медици, дипломирани в елитните медицински университети на Европа. Кога за последно някой от общинските съветници, ръководители на общината са посетили на място останалото от нея в кв. „Б. Българанов”? Пред очите им се разпродаваха терени за строителство на жилищни кооперации, които обезличиха елитната болница от времето на Руско-турската война, в която е оперирал руският учен Пирогов.
За Безистена в Шумен, както и за много други паметници на културата в общината, се е гледало като на досадна грижа и неудобна тема за конкретни ангажименти. По-лесно е да се гласуват банкови кредити за басейни, стадиони, спортни зали. За ремонт на ремонта!
Ямбол е образец на далновидното мислене, обществена инициатива, културна традиция. А шуменци питат: „Какво ще правят с безистена? Концесионер ли ще му търсят? Ще възстановят ли оригиналния му вид?…” Е, уважаеми общински избраници, вие сте на ход!
Валентина МИНЧЕВА
Снимка Валентина МИНЧЕВА