Шумен е столицата на оперетата, според архивите на миналия век. Културните институти в града се обединиха и направиха истински празник на музикалното изкуство: читалище „Добри Войников – 1856“, Държавният архив в Шумен, Симфониета-Шумен, общинската администрация. Тържествено читалищната сграда – проект на френския архитект Жан Мерсие от края на XIX век, прие зрителите с целия си блясък на входа и на сцената, където се чества 110-та годишнина от първото оперетно представление в България.
Във фоайето беше изложбата на снимки, афиши, фотографии, учредителни документи, които представи Антония Панева – началник на „Държавен архив” – Шумен.
Голямата читалищна зала се изпълни до последен предел. С допълнителни столове и пейки на партера и балкона над 300 души присъстваха на концерта, за който пристигнаха гости и от други градове, свързани с музикалните традиции на Шумен. Той беше открит от актрисата Силвия Болярска – младо попълнение в шуменския театър, която с колегата си Калин Пачеръзки ще открият актьорска школа „Театрал“ към читалище „Добри Войников“. Тя припомни историята на музикалното дело у нас, което започва с първия оркестър, създаден в Шумен през 1850 г. от унгарския емигрант Михай Шафран. Учителят Добри Войников го поема от него и през 1858 г. за първи път у нас въвежда нотното пеене в училище и създава първия български ученически хор. През следващата 1859 г. е факт и първият български ученически оркестър.
На 20 май 1906 г. в нашия град се представя първата детска оперета „Червената шапчица” от Франц Абт с участието на група ученици от мъжкото педагогическо училище. През 2010 г. Велико Дюгмеджиев я поставя ораторно – без драматична игра. На 10 май 1914 г. на сцената на читалище „Архангел Михаил” /сега читалище „Д. Войников-1856”/ се реализира романтичната оперета „Кармозинела” от Виктор Холиндер с помощта на гражданки и учащи от горните класове. За година тя се играе 15 пъти в Шумен и Варна.
Оперетните състави, ръководени в продължение на 40 години от Велико Дюгмеджиев, поставят на шуменската сцена 32 оперети и изнасят повече от 500 спектакъла. Често сред солистите могат да бъдат прочетени имената на Ангел Сладкаров и Диана Дамянова. Той пренася оперетата в София през 1918 г., формира състав с помощта на Юлия Малинова – съпруга на министър-председателя Александър Малинов.Почти едновременно се регистрират двете оперетно-акционерни дружества „Ренесанс” и „Художествен театър” с ръководители големите драматични актьори Кръстю Сарафов и Петър Стойчев.
Последното представление на „Оперетната дружба” е на 19 май 1943 г. с постановката „Момичето от Тегерин” на Бруно Бренер. След налагането на тоталитарния режим в България през 1944 г. дейността на дружбата е преустановена. През 1954 г. към читалище „Д. Войников” се сформира самодеен оперетен състав, а по-късно през 1967 г. към читалището се създава музикален театър с вече щатни артисти, радвали шуменската общественост с постановките на „Прилепът”, „Веселата вдовица”, „Хубавата Елена”. „Царицата на чардаша”, „Българи от старо време” и др.
На публиката бяха представени официалните гости: заместник-кметовете инж. Андриан Ваньов и Даниела Русева, проф. Наталия Витанова – ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”, ръководители на културни институции. Проектът за честването е финансиран от общинския фонд „Култура”. В концерта взеха участие „Симфониета-Шумен” с диригент маестро Славил Димитров /нейн директор/, смесен хор „Родни звуци” с диригент проф. Николай Андрианов и корепетитор Ваня Джамбазова при читалище „Д. Войников”. Солисти бяха Елеонора Джоджоска /сопран/ от Прилеп /Северна Македония/, студентка в Музикалната академия в София; Синюй Бао /тенор/ от Китай, завършил академията и солист на Софийската опера; Дарина Горанова /сопран/, възпитаничка на Мила Маврова, солист на смесен хор „Родни звуци”. В публиката беше вокалният педагог Мила Маврова, някога преподавател в Шуменския университет, която специално пристигна от Варна. Зрителите бурно я аплодираха, защото помнят изявите на певците, които подготви за класическата музика.
Цветя и поздравителни адреси бяха поднесени от името на проф. Христо Христов – кмет на община Шумен, Ася Аспарухова – председател на общинския съвет, проф. Наталия Витанова – ректор на университета, читалище „Д. Войников – 1856” с председател Анатоли Стоянов, читалище „Тодор Петков – 1963” с председател Анета Мутафчиева, туристически хор „Планинско ехо” с диригент доц. Маргарита Генчева, военен хор „Хан Аспарух” с диригент Наташа Христова.
Подаръци и цветя бяха подготвени за талантите на оперетното изкуство в Шумен: Тодор Дачев, Милка Гройс, Дора Младенова, Йоланта Николаева, Стефана Казакова, Роберт Чапликов, Надежда Тодорова, Елена Вульпе и др. В историята са балетисти и певци като Горчо Кръстев, Йоско Йосифов, Нели Дякова, Светла Денчева, Величка Евтимова и др. В публиката беше аплодирана Соня Мечкова – бивш директор на музикалния театър в Шумен. Обявени бяха цветя и подаръци за певците на оперетата от близкото минало в Шумен, но не всички бяха в залата.
Водещата припомни имената на основоположниците на шуменската оперета, които имат принос за развитието на този жанр у нас и в Европа. Освен Ангел Сладкаров и Диана Дамянова, това са Веселин Стоянов, Стефан Анастасов, Люба Величкова – Велич, Стоян Коларов и др. Някои от тях със световна кариера. В тяхна памет чухме „Реквием” на Моцарт.
В програмата бяха арии от „Царицата на чардаша” от Калман, „Прилепът” от Йохан Щраус, „Джудита” и „Веселата вдовица” от Лехар. Но истинската музикална класика е операта и за нас бяха изпълнени „Наздравица” от операта „Травиата” на Верди, „Nessun Dorma„ от операта „Турандот” на Пучини, хора на пленените евреи от „Набуко” на Верди и „Алелуя” из „Messiah” на Хендел.
Към красивата сцена се прибавиха нови цветя, лични поздрави и прегръдки, нестихващи аплодисменти за шуменската операта, дала старт на това европейско изкуство в България. Въодушевена публиката напусна залата и дълго стоя на стълбите на първото българско читалище „Добри Войников” в топлата ноемврийска нощ. Сградата – емблема на шуменското Възраждане, сияеше като коледна приказка. Десетилетия наред културната общественост на Шумен не е преживявала такова музикално тържество – жест към основоположниците на оперетата в Шумен и България. С новото ръководство читалище „Добри Войников – 1856” живна, намери достойно място в културния календар на общината, напомни за културните традиции на някогашния площад „Араста” пред старата поликлиника, който носи спомени и тъга… Заради рушащите се стари къщи, запустелите зелени площи и разбитите тротоари. А е в туристическите маршрути на нашия град, който искаме да направим атрактивен. Дано днешната власт по-често посещава тази част на стария Шумен, който опустява по демографски причини. Всяка епоха идва с нова музикална култура – оперета, мюзикъли, рок-опери и др. Важното е да имаме памет и почит към основоположниците. А те са в Шумен! От тука започна България…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕНА