Ивайло Ненов е роден в Русе през 1985 г. Завършил е специалностите актьорско майсторство и режисура на сценични изкуства в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Правил е представления в няколко столични театъра, а от 2013 г. се присъединява към актьорския състав на ДТ „Сава Огнянов” в Русе. По-късно се реализира и като режисьор. Носител е на приза за най-добър млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ през 2019. за спектакъла „Три сватби и едно възкресение“ и на статуетката „Млада надежда“ на националните награди за хумор и сатира „Златен Кукерикон“ 2020. Номиниран е за награда на Русе за 2020 година. През 2023 г. спектакълът му “Лилиом – легенда за любовта” печели три номинации “Златен Кукерикон” – за режисура, за женска роля и за изгряваща звезда. През 2023 г. заедно с Димитър Косев и Христо Раянов създават и заедно водят подкаста „3 кила култура” в ефира на Дарик Радио.
Шуменци го познават от спектакъла „Духът на поета” от Стефан Цанев, на който беше режисьор и участва в Друмевите национални празници миналата година. След премиерата на „Тримата мускетари” той даде интервю за нашата медия.
-Господин Ненов, специализирали сте театрална режисура в Букурещ. Защо?
-Бях там един семестър, половин година. Изгледах над трийсет спектакъла. Това ми повлия много. Аз и сега гледам много театър, следя всичко. Понякога ми писва… Трудно могат да ме изненадат.
-Малко са провокациите?
-Свръх експерименталният театър не ме интересува. Мен ме интересуват хората. Да правя театър, който да говори на техния език. Единственият шанс да влияеш, е да те разбират за какво говориш.
-Разбрах, че спектакълът „Тримата мускетари” е подготвен две години.
-Репетициите бяха два месеца, но преди това имаше в шуменския театър кастинг за концепция с написването на нова драматургична версия от Христо Раянов.
-Върнахте ни във времето на Луи XIV, но много съвременно. Война, глад, криза…
-Ето това до последно променяхме с Христо, защото искахме да вкараме точната рамка на спектакъла, за да бъде истински актуално. Сега имаме актуална геополитическа ситуация.
-Публиката реагира с дъха си, с ръкопляскания, смях.
-Платеният протест на края на спектакъла е много добър, нали? „Ришельо е радост!” /Кардиналът/.
-Премиерата е в момент, когато нямаме за пореден път редовно правителство, цял месец не може да се избере председател на парламента. И всичко това е в постановката!
-При това, без да го натискаме в пиесата. Дестабилизация. Това е. Затова подзаглавието е: „Тримата мускетари, време за герои”. В монолога на Милейди /Мая Бежанска/ се казва реалността – няма героизъм, идеалите не работят. Работят само смелите, които имат дързост да нарушават правилата.
-От седмица фразата: „Държавата – това съм аз” върви по адрес на политик, който контролира институциите в държавата.
-Нямам време да следя всичко детайлно в политиката. Но историята се повтаря…
-Младежкият състав на трупата е доста интернационален. Петар е македонец, Антония Гюруди е половин гъркиня, Нелли Таукчи е с бесарабски корен. А Хенри Ескелинен?
– Той е финландец, който току-що се дипломира у нас, играе Д”Артанян. Впечатляващ е! Играе и във Варна. Хенри е израснал в Хелзинки, майка му е българка. Там за специалността актьорско майсторство приемат само 12 души на година. Три пъти не може да стигне до третия кръг на изпитите и идва у нас да кандидатства. Завърши Театралната академия.
-Втората сюжетна линия е любовта.
-Любовта е най-голямата сила. Засегнали сме и прошката. Само силните и честните хора могат да побеждават.
-Мускетар идва от думата мускет – ръчно дългоцевно огнестрелно оръжие, много тежка пушка. Но мускетарите са винаги царе на фехтовката.
– Те са хора на честта. Александър Манджуков отдели много време да научи актьорите да се бият на сцената. Изключителен хореограф, преподавател в академията, но за първи път прави бой с шпаги.
-Спектакълът ни увлече и не разбрахме как минаха два часа.
-Магистратурата ми беше за механизмите, с които да задържаме вниманието на зрителите.
-Как оценявате атмосферата в колектива на шуменския театър?
-Душата ми е в русенския театър. Но в Шумен атмосферата е творчески много добра. Основен фактор е вливането на млади актьори. И останалите колеги ги приеха веднага в колектива! Младите се обикнаха много, научиха доста и от гост-актьорите Мая и Митко. Много щастие желая на младите и на цялата трупа.
-Как Ви дойде идеята да ангажирате Албена Бабева за ролята на селянката?
-Не можах да й простя. Как такъв артистичен човек да не го вкарам вътре? Работи с голямо удоволствие като помощник-режисьор.
-Постигнахте ли всичко като замисъл с постановката?
-Доказахме, че „Тримата мускетари” не е една прашасала книга от задължителния списък, а една история – актуална и вълнуваща днес във време, търсещо своите герои.
-Можем ли да кажем, че сега търсим тримата мускетари и Д”Артанян за българската политика?
-Търсим нашите герои на нашето време, нашите мускетари. Ние сме се напатили на герои, но на фалшиви герои. Това не означава, че трябва да се обезверяваме.
Разговора води Валентина МИНЧЕВА