Има спектакли, които грабват публиката от първия миг. Тя следва фабулата на действието, за да си въздъхне облекчена от справедливия финал на историческия разказ. Такъв беше премиерният спектакъл „Тримата мускетари” на шуменския театър. Романът на Александър Дюма – баща е от 1844 г., за който той ползва ръкописи на Националната библиотека на Франция. Освен Атос, Портос и Арамис, четвъртият герой е Д”Артанян, гастонски благородник. Този приключенски роман за юноши вече два века не слиза от световните сцени – пиеси, мюзикъли, филми. Тази година беше премиерата на втората екранна версия на Франция.
Цялата сценография, костюми, музика, бойни изкуства, танци ни представиха епохата на Луи XIV – Кралят Слънце. Благородници, простолюдие, интриги в двора и църквата, шпионаж, религиозни войни. И както ни съобщават в началото героите: „Хората умират от глад, болести, студ. Убийци дебнат зад всеки ъгъл, идват поредните трупове от фронта. Ако кралят абдикира, кой ще защитава народа?…”
Държавата е в опасност и пред война! Но кралят твърди: „L’État c’est moi”. Според историята, Луи XIV казва на депутатите в Парижкия парламент: „Вие мислите, господа, че държавата – това сте вие? Държавата – това съм аз!” Толкова актуално, когато български медии определят един политик като Кралят Слънце, защото владее институциите.
Залата на шуменския театър беше препълнена с всичките си 498 места. Имаше даже правостоящи! Публиката много точно реагира с аплодисменти на репликите: „Съсипахте я тая държава!”; „За какво му са на краля бедните министри, които никога не са работили и не знаят какво са бедност, глад?”; „Днешният свят няма нужда от мечтатели, наивници, герои”; „Докато има злодеи, винаги ще има герои!”
Преситени сме от анемичната модерна сценография на светлини и сенки, мултимедия и звукови асоциации. Шуменската постановка „Тримата мускетари” беше пълнокръвна, жива, истинска. На сцената 19 актьори ни пресъздадоха кралския двор, католическата църква, мускетарите, парижките бардаци, селската мизерия през 1628 г., а сякаш бяха днешните нрави и страсти…
Много френско, забавно, аристократично. Съвременен прочит на един от най-великите сюжети на световната история. На финала главните герои изпяха песента: „Заедно напред ще победим, напред мускетари! Един за всички, всички за един – за любов, за крал, за Франция!”
Сцената се оказа тясна да побере цялата трупа на представлението за поклони. Илия Виделинов – директор на шуменския театър, поздрави колегите си за премиерата. Той обяви, че за тях има цветя от проф. Христо Христов – кмет на община Шумен, Ася Аспарухова – председател на общинския съвет, от Драматичен театър „Сава Огнянов” и кукления театър в Русе, театрално-музикалния и филхармоничния център в Разград. На сцената бяха извикани асистент-режисьорите Невена Тодорова и Албена Бабева, която се превъплъти в ролята на селянката; Михаил Иванов – осветление, Александър Манджуков – хореография и сценичен бой, Васил Маринов и маестро Димитър Косев – композитори, Ванина Цандева – сценография и костюми, Христо Раянов – автор на драматургичната версия на „Тримата мускетари”, Ивайло Ненов – режисьор.
Директорът благодари специално на всички шивачи, ателиета, сценични работници, за да може представлението да се осъществи. Специални аплодисменти имаше за гост-артистите Мая Бежанска и Димитър Баненкин, както и за шуменските им колеги: Борислав Вълов /Ей Бо/, Валентин Ченков – Чено, Веселин Бърборков, Димитрина Милушева – Мичето, Калин Пачеръзки, Росен Караджов, Светлин Иванов, Стефан Мараджиев.
На предна линия бяха повикани актьорите-дебютанти на шуменския театър през новия творчески сезон: Силвия Болярска, Петар Андреев, Михаела Гончева, Ванеса Пеянкова, Нелли Таукчи, Антония Гюруди, Хенри Ескелинен и 16-годишната Ерато Николова. Те коленичиха и със сведени глави повтаряха клетвата: „Обещавам, че каквото и да се случи с мен, винаги ще запазя изкуството такова, каквото е в момента. И ако някой ден до човешкия дух бъде поставено острие, аз без да се замисля, ще сложа тялото си пред него. Заклевам се!” А директорът призова: „Станете, мускетари на театъра! Един за всички – всички за един!”
Последният френски шансон изпрати публиката, а трупата се завъртя в екстаз на сцената. Не усетихме как минаха два часа. Всички бяхме превъзбудени, а по-късно Мая Бежанска сподели: „Още сме с емоцията от премиерата. Мисля, че това е най-добрата спа-процедура и релакс – човек да се срещни с млади хора. С времето губим от енергията си, но тия млади актьори на сцената, тия деца на театъра играха с такава любов и вяра. Радвам им се и на добър път!”
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА