Дупка в бюджета, криза, фалит са констатациите на икономистите от началото на годината за хазната. На фокус са заплатите на армията, полицията, администрацията, общините. Няма дебат за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за който бяха обявени 9,5 милиарда лева за 2025 г. – с 1 милиард лева повече от предходната година. Надзорният съвет на НЗОК ще трябва да одобри текст за изплащането на 146 милиона лева на болниците за 2024 г. за надлимитна дейност, тъй като Конституционният съд обяви, че лимитите са противоконституционни.
МБАЛ-Велики Преслав има да получава 146 246 лв.; частният очен център „Д-р Маринови” – 12 555 лв.; МБАЛ-Шумен – 809 463 лв.; частната кардиологична болница „Мадара” – 295 804 лв. Има заявки за още увеличение на бюджета на касата, който ще стигне 10 милиарда лева.
След всички назначения в правителството стана ясен съставът на парламентарната комисия по здравеопазване. Председател е отново проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ. От 21 членове има 3 анестезиолози, 2 хирурзи, по един гинеколог, пулмолог, ортопед, уролог, ревматолог, кардиолог, зъболекар. Достатъчен кадър за групова медицинска практика. Останалите членове са адвокати, свързани с международното и частното право, работили за НЗОК, лекарския, фармацевтичния и зъболекарския съюз. Тук е мястото да признаем, че в здравната комисия ни липсват с експертизата си д-р Хасан Адемов и д-р Нигяр Джафер, които напуснаха парламента през 2021 г. Анестезиологът Адемов отново е депутат, но отговаря за демографията, а Нигяр Джафер е вече професор по здравна политика и мениджмънт в МУ-София.
Самият проф. Симидчиев от ПП-ДБ през 2024 г. призна, че „в здравеопазването икономическите интереси надделяват над социалните и управленски интереси… ГЕРБ овладя напълно здравеопазването”.
Очакваме с интерес дебатът на здравната комисия в парламента, както и гласуването на бюджета на НЗОК. Миналата година гласуването премина с крясъци, обиди, лобистки атаки. Старт винаги дават преразходите и неразплатените сметки на болниците, които продължават да се увеличават безконтролно.
Ние имаме най-абсурдният здравен пазар на света.
Лечебни заведения – търговски дружества и само един финансиращ орган НЗОК. Течовете на здравната „каца” продължават и сега.
У нас има 319 болници, от които 116 частни, с общо 55 724 легла. По данни на Здравната каса използваемостта е 50-60 % средно за страната. Според НСИ през 2023 г. леглата в болниците са се увеличили с 1 017, разрешени от здравните министри д-р Асен Меджедиев и проф. Христо Хинков. Болниците са твърде много, алармират икономисти и здравни експерти. Но парите не спят. Олигарсите трябва да завъртят авоарите си в оборот и строят болници.
През 2023 г. кабинетът Денков два пъти поиска да се въведе забрана за разкриване на нови болници до утвърждаване на новата Здравна карта на страната. През декември депутатите решиха да няма мораториум за нови частни болници. Политическото лицемерие се видя в залата. На 1 декември 2023 г. беше първото заседание за бюджета на НЗОК за 2024 г. Тогава проф. Костадин Ангелов призова за по-строги мерки за контрол: „При нас пристигнаха документи, с които управителят на НЗОК е дал съгласието си на министъра на здравеопазването за финансирането на нова частна болница във Варна с 500 легла. Това съгласие на министъра на здравеопазването е дадено в нарушение на съгласувателната процедура. Имаме категорично ясно становище на Българския лекарски съюз, който казва, че няма нужда от създаването на подобно лечебно заведение. Управителният съвет на районната колегия на БЛС – Варна също. Имаме и писмо от районната каса до управителя на НЗОК, в което се казва, че не може да се осигури финансиране на новото лечебно заведение. За мен лично това е нарушение и е чиста форма на лобизъм за частно лечебно заведение”.
На второто заседание на парламента на 18 декември 2023 г. Васил Пандов /ПП-ДБ/ алармира: „Здравната каса да не сключва договори с нови лечебни заведения, тъй като, както знаем, в момента България е на първо място в Европа по брой болнични легла на глава от населението”.
При гласуването обаче болшенството депутати бяха срещу мораториума за разкриване на нови болници!
На 28 септември 2024 г. беше направена първа копка на новата болница с три корпуса във Варна. На 18 януари 2025 г. д-р Десислав Тасков – депутат от БСП, каза по БНР: „След една-две години край Варна ще отвори голям медицински частен център с нови над 500 легла. Основната част от лекарите ще са отново кадри от държавните болници. Под въпрос е общинското здравеопазване във Варна. Няма да има лекари и медицински сестри”. Инвестиционното намерение за вдигане на частна многопрофилна болница за активно лечение в местност „Атанас тарла“ в район „Вл. Варненчик“ е представено пред РИОСВ-Варна през лятото на миналата година във връзка с преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Възложител е „Билдинг хоспиталс Варна“ АД със седалище във Варна. В съвета на директорите са Христо Мазнейков, Полина Милчева, Калин Михов и „Динесо“ ЕООД.
От миналата година инвеститорите агитират лекари и медицински сестри от Шумен, Търговище, Добрич да постъпят срещу големи заплати в новата болница, която до 1-2 години трябва да е готова. Тя ще „глътне” кадрите и пациентите на Североизтока. Медицински сестри се очакват от Казахстан и Узбекистан. Сега във Варна има 18 болници, от които 10 са частни.
На 15 март 1999 г. беше създадена Здравната каса. Водещ беше солидарният модел: богатият – за бедния, здравият – за болния. Той е обаче е компроментиран заради недоверие в НЗОК – банката на нашите здравни осигуровки. Заради злоупотреби 1 милион българи днес не ги плащат.
През февруари 2024 г. касата установи фиктивни хоспитализации в болници в София, Пловдив, Пазарджик, Благоевград на стойност над 600 000 лв.
За нов скандал в болница „Лозенец“ /бившата Правителствена болница/ по това време съобщи здравният министър проф. Христо Хинков в отговор на парламентарен въпрос. Болницата трябва да върне на касата 349 272 лв. за отчетени, но неизвършени процедури на пациенти. През октомври 2024 г. с постановление МС чрез бюджета на Министерството на здравеопазването на УМБАЛ „Лозенец“ се предоставят 25 милиона лева заем с цел погасяване на просрочени задължения на лечебното заведение. Напомняме, че в същата болница беше открит тайнствен луксозен апартамент с джакузи и сауна между операционните и отделението по ортопедия.
През юли 2024 г. Върховният административен съд окончателно потвърди, че НЗОК с основание е издала заповед за частично прекратяване на договори с „Пирогов“ по две клинични пътеки заради източване на средства чрез фиктивни пациенти на болницата, някои от тях и служители. Това са само част от кражбите от НЗОК.
И още един парадокс от миналото лято. Одит установи 671 броя легла повече, които са въведени в Информационната система на НЗОК!
Годишно касата осигурява 2 милиарда лева за лекарства и 4 милиарда лева за болниците. Пациентите доплащат още толкова за медикаменти в аптеките и лечение по клинични пътеки. Публична тайна е, че при постъпване в елитните болници се плащат 300 лв. за „избор на екип”.
Кои болници са заработили през 2024 г. най-много от нашата „касичка” – 1 милиард лева? Трите държавни болници: УМБАЛ „Свети Георги„ в Пловдив (180.2 млн. лв.), спешната болница „Пирогов„ (133.9 млн. лв.) и УМБАЛ „Света Марина“- Варна (111.4 млн. лв.). Частните болници „Софиямед„ (120.3 млн. лв), „Токуда„ (110.3 млн. лв.) и „Пълмед“ – Пловдив (103 млн. лв.). Две от трите частни болници са от една верига, собственост на бизнесмена Михаил Тиков, а „Токуда“ е от групата на „Аджибадем Сити клиник”. След тях са две частни болници от веригата „Сърце и Мозък“ на групата „Търговска лига“, в Плевен болницата е реализирала 91.2 млн. лв., в Бургас- 83.6 млн. лв. Военномедицинска академия е заработила 84.8 млн. лв.
От 10 години правителствата ни лъжат, че ще откриват болници за долекуване
Няма стратегия, нито клинични пътеки за тях. Половината от новите болници са с празни легла. Има закрити лечебни заведения в Шумен, които могат да станат база за рехабилитация и обгрижване след операция, инсулт, диабет, инфаркт и др. Това са закритите Работническа болница и бившия Кожен диаспансер – общинска собственост. Детското отделение, което ще се пребазира в хирургическия блок на МБАЛ, също е подходящо, коментират шуменци.
В момента се разраства бизнесът с частни хосписи и домове за стари хора, лежащоболни и подвижни, с цени по 2-3 хиляди лева на месец. Хосписите в селата Друмево и Мадара, част от варненска верига, са с месечна такса 1 200 лв. Места няма, чака се, но услугите не са по джоба на всеки. От 1 април ще заработи център за рехабилитация след оперативно лечение в хоспис „Милостивият самарянин” на Евангелската методистка църква зад хотел „Шумен”, който беше закрит преди 10 години.
Обгрижването на стари хора с патологии е много скъпо. Лекари споделят: „Вече трудно се намират санитарки за отделенията с тежкоболни пациенти, които работят на минимална работна заплата. Предпочитат частният сектор. Наложително е нова здравна политика за застаряващата ни и бедна нация!”
В Комплексния онкологичен център има 13 легла за палеативна грижа. Касата плаща по 210,60 лв. на ден. За 6 месеца пациентът има право на 30 дни престой. А след това?…
Бюджет 2025 е бюджет без реформи. НЗОК се управлява от членовете на Надзора, които основно са от държавата. Парламентът гласува управител и подуправител. Здравеопазването се политизира и няма реформи, защото защитава частни интереси. Принуждават ни към здравен туризъм от общините към големите градове, а разграбените празни болници, обрасли в бурени, са епилог на демократичния ни преход.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
Много интересно, ГЕРБ-аджиите били крали от държавата, да не повярва човек.