Премиерният спектакъл „Балерината, която запали оперетата” е монологът на една актриса /Албена Колева/, която разказва за нерадостната си кариера от сцена на сцена и от град в град. Чергарски живот с милион компромиси и унижения, който тя иска да остави в кадър за поколенията. Авторът и режисьорът Венцислав Кулев, спътник в живота и в кариерата на актрисата, позиционира камерата – невидимият герой, която трябва да запечата живите й мемоари – „Запис за поколенията”. Автобиографичният филм е, всъщност, лентата на нашия живот – от соца през прехода до днешното ни нерадостно битие на лъжи, измами, кражби на публични средства дори в държавните театри. Толкова актуална тема от лятото на миналата година!
Като всяка простосмъртна душа Балерината „иска ласка и утешение от Бога”, но за нея няма Бог. Нейният Бог са „жертви, упорство, фанатизъм, каторженически труд”. Спектакълът не е весел. Спектакълът не е комедия. Залата е притихнала с тъгата на героинята, в която с драматичен темперамент Албена Колева ни припомня Шекспир: „Целият свят е сцена и ние сме актьори на нея”. Животът на Балерината е нашият живот. Това, което става на сцената и зад кулисите на театъра, операта, оперетата – става и в други сфери с най-авторитетни и респектиращи професии.
Балерината е смела: „Като дойде демокрацията, всички взеха да крадат поголовно… Ние сме държавата, дето всички са на щат и драпат да изкарат до пенсия. Казах го на едно събрание и ме уволниха… Че те, дето са на щат в разни министерства, администрации, в парламента, всичките са платени в преносния смисъл… Иначе са голямата работа! Но са готови да се продадат за дребни пари. Даже се натискат да се продадат за дребни пари. Иначе егото им голямо…”
Контрапункт на цялата сивота и свинщина, в която е принудена да живее Балерината, за да постигне артистичните си мечти и признание, е истинската балерина на сцената. Младото дарование Ванеса Пеянкова от София, е една от 11-те актьори, постъпили в трупата на шуменския театър след дипломирането си в НАТФИЗ през есента на миналата година. Тя е от класа на проф. Пенко Господинов. Балетното майсторство на Ванеса не е случайно. Тя се е занимавала с художествена и естетическа гимнастика професионално, била е състезател индивидуално и отборно. А като всяка гимнастичка е играла и балет. Когато спектакълът се пренесе на голяма сцена, балетният танц ще бъде с голям мащаб и въздействие.
Много важен човек от екипа за успеха на постановката е сценографката Елена Иванова. В творческата си биография тя има над 600 продукции – театрални постановки, кино, телевизия, опера, балет, интериорни решения за комерсиални пространства. Професионално е обвързана с различни театри в Македония, Турция, Брюксел и др. От 1999 г. е редовен преподавател в Нов български университет. За своето творчество е многократно номинирана и награждавана от Съюза на българските артисти, Сългарските художници, Академията „Аскеер” и Македонската театрална гилдия. Удостоена е с почетния знак „Златен век” за цялостен принос към българската култура и изкуство.
На Елена Иванова е идеята за куклата в шуменския спектакъл, с която си партнира Албена Колева. И още – декорът с падащия човек-самоубиец от покрива. Той е много ценна снимка от световната фотография, правена около 1960 година. Изключително рядко може да се улови самоубийството на човек, хвърлил се от високите етажи. Това падане от високо е приземяването на самата героиня. Балерината, която от ден първи се бори към върха на изкуството. С нейните си разбирания, с нейната си мярка, с нейните възможности. Духът й лети! А къде ще се приземи и какво ще го освести, преди камерата да спре филма на живота?… Балерината днес рови в кофите за боклук, но има дързостта някога да запали оперетата, защото артистът в нея е лишен от шанса да бъде специален, признат, реализиран.
На финала маските падат – в пряк и преносен смисъл. Албена Колева маха червената перука, грима и привидния си непукизъм. И ще ни разкаже, че има живо продължение – нейната Айседора, кръстена на балерината Айседора Дънкан. Детето скрито от света, пак в името на кариерата. Сега оставената за осиновяване дъщеря е с името Веселина, разведена, но има дете. И Балерината щастливо възкликва: „Това значи, че аз съм баба! А вие да сте чули някоя известна балерина да е станала баба? Това е невъзможно! Балерините са обречени да не раждат… Сега ще се срещна с нея. С моята Айседора – Веселина…”
На сцената вече танцува умиращият лебед /Ванеса Пенкова/. Трогателно и до болка красиво. Сбъдват се мечтите на Балерината, която запали оперетата. На финала Луис Амстронг пее „What A Wonderful World” /”Какъв красив свят”/. Аплодисментите на публиката идват спонтанно и с облекчение, че финалът е щастлив.
Илия Виделинов – директор на шуменския театър, поздрави участниците в спектакъла. Цветя бяха връчени от името на шуменския кмет проф. Христо Христов, председателя на общинския съвет Ася Аспарухова, Театрално-музикалния и филхармоничен театър в Разград. Специални благодарности имаше за автора и режисьор Венцислав Кулев, хореографията на Анна Пампулова, музикалното оформление на Васил Димитров, куклата – изработена от Надя и Дарко Ковачевски, мултимедията на Борислав Василев. Плакатът е на Джоузеф Гууд /английският зет на режисьора и актрисата/. Помощник-режисьор е Албена Бабева. Спектакълът „Балерината, която запали оперетата” влиза успешно в шуменския афиш и със сигурност ще се играе и на други сцени.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА