След протеста на работещите в държавните психиатрични болници правителството реши да увеличи заплатите им. За реформа в психиатричната помощ никой не говори. Душата на българина е на последно място, а от душата идват всички болести и психиатрията е първата клинична проява на това, което се случва в нея.
Миналата година в Европейския парламент се дискутира психичното здраве. Изводът беше, че повече инвестиции за него ще спестят на Европа 122,9 милиарда евро. Един от депутатите каза: „Психичното здраве не е само здравен проблем. С психичните разстройства, които вече представляват една трета от заболяванията в Европа, е наложително да преминем отвъд реактивната грижа и да инвестираме в проактивни, координирани обществени стратегии за психично здраве във всички области на политиката”. В момента само 7 от 28 страни инвестират в услуги за психично здраве.
Пак миналата година беше съобщено, че психичните заболявания в България нарастват. Една от причините е дрогата.
Но нека погледнем как стоят нещата в нашия двор… В Шуменска област има две лечебни заведения за пациенти с психиатрични диагнози. На 7 юли 2013 г. в общинската болница във Велики Преслав беше разкрито отделение по психиатрия с 20 легла и дневен стационар с 10 легла. Там работи лекар-психиатър на 87 години и още двама медици, един е на трудов договор. През 2023 г. в отделението са лекувани 344 пациенти, през 2024 г. – 318.
В Шуменска област психиатрите са 13! Само в болниците работят 4, на индивидуална практика в извънболничната помощ са трима, а 6 психиатри работят на две места – в болница и индивидуална практика.
Посетихме Държавната психиатрична болница в село Царев брод и нейните две структури в Шумен. Разговаряхме с персонала и с изпълняващия длъжността директор д-р Милчо Ванчиков. Той е роден през 1964 г. Завършва Медицинския университет във Варна, по-късно здравен мениджмънт в Свободния университет в Бургас. Една година е бил завеждащ здравната служба в село Златар, община Велики Преслав. Останалият му трудов стаж е в Държавната психиатрична болница в село Царев брод. Почти през цялото време е бил в остро мъжко и остро женско отделение. След пенсионирането на директора д-р Нели Николова на 2 февруари 2024 г. д-р Ванчиков зае мястото й. Чака Министерството на здравеопазването да обяви конкурс за длъжността. Д-р Николова стана управител на „МБАЛ-Велики Преслав” ЕООД.
Пациентите на Психиатричната болница в Царев брод са от Североизточна България – областите Шумен, Варна, Добрич, Търговище, Разград и др. В двора на шуменската болница ДПБ има стационар – общо психиатрично отделение и диагностично-консултативен център. Останалите пациенти са в четири отделенията в село Царев брод – първо и второ активно отделение за мъже, женско отделение, отделение за зависимости, гранични състояния геронтопсихиатрични състояния. Обявен е конкурс за техните началници, както и за главна медицинска сестра и завеждащ консултативно-диагностично отделение със стационар в Шумен.
През 2023 г. в ДПБ са се лекували 876 психоболни, през 2024 г. – 951 пациенти.
Психоболницата в Царев брод няма нищо общо с мизерните психиатрии, настанени в коптори – бивши конюшни, а дворовете им са змиярник. Нашата ДПБ разполага с библиотека, физкултурен салон, сектор за рехабилитация, кухня и други сервизни помещения. След направените ремонти през последните 15 години те получиха съвременен облик. Поетапно навсякъде беше сменена дограмата, леглата, постелъчният инвентар, осигурени бяха климатици в помещенията. Отделенията в Царев брод се отопляват с газ-метан, а в шуменското отделение се отоплява с ток, защото през 2010 г. беше лишено от парното на МБАЛ-Шумен.
В момента пред завършване е ремонтът на 3-етажния блок с три отделения в Царев брод. Той е на стойност 354 139 лв. Проектът стартира на 28 октомври 2024 г. със срок 120 дни. Изпълнител е софийската фирма ИВТ „Дивелъпмънт” ЕООД.
Предстои закупуването на нова транспортна линейка. С наличните три линейки специалистите пътува от Шумен до село Царев брод.
Бюджетът на ДПБ през 2023 г. е бил в размер на 5 655 771 лв., през 2024 г. – 6 102 361 лв. В битката за по-добро финансиране протестиращите психиатри настояваха за увеличение парите за издръжка. И ето я разликата. Докато държавните психиатрични болници като нашата в Царев брод има годишен бюджет от МЗ, то отделенията за психоболни в многопрофилните болници като във Велики Преслав се финансират от началото на 2019 г. съгласно Наредба № 3 за заплащане на медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. И в двата случая психиатричната помощ не получава пари от Здравната каса, защото болниците не са търговски дружества и не работят по клинични пътеки.
Съгласно наредсбата от 1.01.2022 г. за леглоден съгласно МЗ плаща 65 лв. за пациент в стационарни отделения с 24 часов непрекъснат престой, по 52 лв. на леглоден в дневните стационари.
След протеста Министерският съвет ще осигури 12,5 млн. лв. за увеличаване на средната брутна работна заплата на персонала в държавните психиатрични болници, считано от 1 май 2025 г. Средната брутна заплата в тях скача от 1983 лв. на 2083 лв. Работещите минават от трета във втора категория труд. За тази година са планирани и допълнително 3,5 млн. лв. за увеличаване на издръжката.
Д-р Ванчиков уточни: „Сега лекар-психиатър при нас е с възнаграждение 2635 лв. , както и психолозите, а лекар без специалност с 2525 лв. Медицинските сестри са със заплата 1668 лв. Санитарите – 1077 лв.”
От 17,5 щатни бройки за лекари-психиатри в ДПБ-Царев брод вакантни са 3,5. В шуменското отделение работят психиатрите д-р Светлана Симеонова и д-р Латин Сербезов, който е на 78 години, но в името на пациентите е тук. Останалите лекари със специалност са д-р Свилен Станчев, д-р Росица Телбизова, д-р Александрета Панайотова, д-р Елка Пейчева. Без специалност са д-р Биляна Йорданова, д-р Росен Пейчев, д-р Веселин Жеков, д-р Алпер Ахмед, д-р Илхан Хюсниев, който не е на пълен график. От всички лекари трима са пенсионери – двама по възраст, един по болест. През следващата година още двама психиатри ще се пенсионират. Д-р Николай Неделчев е детски психиатър, който идва от Варна през седмицата в Шумен.
В ДПБ работят 65 медицински сестри, от които 4 със специалност психиатрично сестринство и психиатрично сестринство в общността. Шест медицински сестри са пенсионерки, има вакантни места за 8 сестри. В ДПБ работят 4 психолози, от които двама със специалност клинична психология. Има рехабилитатор, медицински лаборант и помощник-фармацевт.
За лечението д-р Ванчиков каза: „Пациентите с психиатрични диагнози тук намаляват, защото се създадоха центрове от семеен тип, ползват се лекарства с по-удължено действие. Докато в доболничната помощ за лечение се изписват скъпи медикаменти, финансирани от здравната каса, то в ДПБ се ползват генерици”.
През 2008 г. беше открито защитено жилище за 8 психоболни в село Царев брод, финансирано със 187 000 евро по програма ФАР, реализирано от ръководството на болницата. Нов социален център за резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства ще бъде готов до лятото на 2026 г. и ще е с капацитет 15 потребители. Проектът на община Шумен е с финансиране на социалното министерство – 1,3 млн. лв. за комплекс от три сгради.
В България Спешна психиатрична помощ няма! При инцидент с психоболен се вика линейка на Центъра за спешна медицинска помощ и заедно с полицай се придружава до спешното отделение на болницата, където пристига психиатър на разположение по график. В регистъра са пациентите за принудително и задължително лечение. От 1987 г. диспансеризацията на психоболните е доброволна. През 2016 г. имаше 1900 регистрирани болни с психични разстройства в Шуменска област, от които 465 само в Шумен.
Защо няма регистър на лицата с психични разстройства по Закона за здравето? На това депутатско питане преди година отговори бившият здравен министър проф. Христо Хинков /психиатър/: „Това задължение е неизпълнимо поради неясния характер на определението „лица с психично разстройство“ и това е причината регистърът да не е изграден. С психични разстройства са 19,5% от българите. От тях около 10% са потърсили психиатрична помощ и са били регистрирани в съответно лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ”.
В ДПБ-Царев брод има два изолатора в първо мъжко отделение, един в женското отделение и един в отделението за зависимости. Д-р Ванчиков уточни: „Ние не ползваме електрошок, защото трябва да се прилага в присъствието на анестезиолог, а такъв специалист нямаме. Това е изключително полезен метод за лечение при много тежки терапевтично депресии и някои форми на шизофрения като кататоничната шизофрения. Такъв пациент не е в състояние да приема течности, медикаменти и електрошокът на практика му спасява живота. Не знам защо хората го анатемосват. Нашата професия е много натоварваща и рискова. В първо мъжко отделение дежурят нощем жени. В психиатрията лекарите бързо се амортизират, професионално прегарят, често стигат до алкохолизъм и т. н.”
Д-р Светлана Симеонова е от 30 години в отделението на ДПБ в Шумен, от 26 години е със специалност психиатрия. Кариерата й стартира в рехабилитационното отделение в Царев брод. Тя сподели: „Никога няма да съжалявам, че съм избрала тази специалност. Обичам си работата, обичам си болните, но съм крайно омерзена от условията, в които работя. От началниците на отделения в болницата аз съм с най-ниско възнаграждение, въпреки че имаме началник без специалност. Остава ми година и половина до пенсия. Имам частен кабинет по договор с РЗОК. Но след пенсия няма да остана. В отделението тук е с 22 легла и 18 места в дневния стационар. При нас не се заплаща на брой преминали пациенти, както е в психиатричното отделение в МБАЛ-В. Преслав. А имаме 120 процента използваемост. Благодаря на колегата-пенсионер д-р Сербезов, който идва заради мен. Работното ни време е от 8 до 16 часа. Има пренебрежение на другите медици към нас. Когато водят свои близки, тогава се сещат за психиатриите. А при нас често за легло се чака”.
Мариана Матева – главна медицинска сестра, е в колектива на ДПБ-Царев брод от 31 години. Тя каза: „Винаги сме се чувствали ощетени относно финансирането. Какво ме накара да остана тук? Любовта към пациентите, които са много различни от пациентите в останалите лечебни заведения. С тях трябва дълго да се разговаря, за да получим доверието им и да изготвим индивидуален план за работа съобразно потребностите им. Това дълъг и сложен процес. Включва се мултидисциплинарен екип. Става бавно, но когато има резултат, ние сме удовлетворени. Най-често близките са далеч от проблема на психоболните и рядко ни съдействат. Някои от тях намират форма да ни благодарят за грижите и вниманието. Такъв случай беше преди години един Георги от Нови пазар, който написа стихотворения за мен: „На сестра Матева”. Минаха 25 години от тогава, беше изключителен жест! Той пееше и участваше в театралната трупа, която бяхме създали в психиатричната болница. Емпатията, емоциите са важни за нашите пациенти. Наистина, много лоши станахме, светът се промени и при тая агресия нашата психиатрична болница остава последния пристан за много болни души… Ние сме призвани, не всеки може да работи нашата специалност. Радостното е, че студентите от филиала за медицински сестри в Шумен са очаровани от вниманието, с което се работи тук. В трети и четвърти курс идват на стаж при нас. Четири от момичета, постъпиха на работа. Има още желаещи от четвърти курс”.
Даниела Янакиева е медицинска сестра в женското отделение от 20 години. Вълнуваше се от решението на здравната комисия в парламента: „Битката трябва да я спечелим! Искаме достойно заплащане на персонала, защото е в интерес на нашите пациенти”.
А те оценяват добрите битови условия, защото ги сравняват с други болници в Шумен. Спалното бельо се сменя на момента, когато се скъса. С целия инвентар е така, казват санитарките. На всеки етаж има сервизни помещения с автоматични перални и сушилни. Всяко отделение е с баня с топла вода, както и в изолаторите на женско и мъжко отделения с по 2-3 легла. Тоалетните блестят от чистота, както и столовите помещение за храна. Кабинетите на лекарите са добре обзаведени и просторни.
Условията са повод Българският Хелзински комитет да даде добра оценка при последното си посещение в ДПБ-Царев брод през декември 2024 г. Заключенията коментира Красимир Кънев, изпълнителен директор на програма „Мониторинг и изследвания”: „Психиатричната болница в село Царев брод заедно с тази в Суходол са първите най-добри от общо 12 в България. Има още какво да се прави там. Финансирането от МЗ е недостатъчно. Има само фармакотерапия и двама трудотерапевти за 135 преиминали болни през месеца в Царев брод по документи. Пациентите трябва да придобият трудови и социални умения. Три от тоалетните в остро мъжко отделение са от стария азиатски тип без сядане. Липсва декурзус след всяка визитация – описания в хода на заболяването. Правят само веднъж на седмица. Обзавеждането в стаите е добро. Добре се поддържа архивът. Няма навсякъде видеонаблюдение, а само в изолаторите и в стаите с възбудени пациенти. В други психоболници пациентите се оплакват от постоянното видеонаблюдение. Журналите за имобилизация – вързване на пациентите, бяха в ред. В наредба от 2005 г. е казано, че едната от формите на имобилизацията – връзването, не може да продължи повече от 2 часа, а изолирането – повече от 6 часа”.
Такива са фактите за шуменската психиатрия. Промените стават бавно, но трябва да се преборим за тях, защото ДПБ-Царев брод може да се окаже последен пристан и за нас…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
Много хубава статия.