При рекорден бюджет за здравната каса, онкоболните пак ще доплащат за биомаркери

Днес е Световният ден на здравето. В България има има 341 болници с 54 500 болнични легла, 32 000 лекари и около 28 000 медицински сестри. Като прибавим останалите лечебни заведения в доболничната практика и работещите от другите медицински специалности /зъболекари, фармацевти, рехабилитатори, лаборанти, акушерки/, на здравния фронт са около 80 000 души с призванието да лекуват. Отделно още са 15 000 назначения в здравните институции, от които 7 000 чиновници. Поне 100 000 души днес имат професионален празник. Дали ще празнуват или още ще си сдържат гнева, преди да последват примера на психиатрите, спешните медици, специалистите в здравните инспекции заради обидно ниските възнаграждения и нереформираната система?

За 2025 г. парламентът гласува рекордния бюджет от 9,5 милиарда лева за Националната здравноосигурителна каса и 1,2 милиарда лева за Министерството на здравеопазването. Общо 10,7 милиарда лева! Въпреки това от здравната система не са доволни нито пациентите, нито работещите в нея. Политически лобита т.е. икономическите задушават инициативата за реформи. Болните българи  доплащат за здраве всяка година 4 милиарда лева, въпреки че се осигуряват!

Един от последните примери е финансирането на биомаркерите в онкологията. При почти 11 милиарда лева за здравеопазване, не се намериха 20 милиона лева, колкото са нужни за биомаркери на онкоболните за година. Едва 5 милиона лева бяха осигурени за бюджетната 2025-та от Здравната каса!

Две са амбулаторните процедури, по които ще бъде заплащана биомаркерната диагностика, определена като „съпътстващи изделия”. Националният институт по рака на САЩ (NCI) дефинира биомаркерите като „биологични молекули открити в кръвта, други телесни течности или тъкани, които са признак за диагностиката и лечението на рака”.  Биомаркерите се използват по три основни начина: 1. За подпомагане на диагностицирането на състояния, както в случая на идентифициране на ранен стадий на рак (диагностични биомаркери). 2. Да се ​​прогнозира колко агресивно е дадено състояние, както в случая с определяне на способността на пациента да се справя при липса на лечение (прогностични биомаркери). 3. Да се ​​предвиди колко добре пациентът ще реагира на лечението (предиктивни биомаркери). Използват се специално за определяне на таргетна (прицелна / персонализирана) терапия на рака. Разработват се съвместно с клиничното изпитване на определеното лекарство.

Биомаркерите са 4 основни групи, в зависимост от метода на изследване: имунохистохимия, полимеразна верижна реакция, ин ситу хибридизация, генно секвениране. Изброените групи биомаркери са диагностични, прогностични и предиктивни маркери.

Сдружение за развитие на българското здравеопазване призова всички пациенти със злокачествени заболявания да изпраща фактурите си за заплатените от тях суми за изследване с биомаркери.

В Комплексния онкологичен център в Шумен през 2024 г. са били хоспитализирани 8118 пациенти. От тях 30 са платили биомаркери за рак на млечна жлеза, 110 за рак на дебело черво, под 10 за рак на стомах и меланом. Фармацевтичните фирми осигуряват само някои биомаркери за тези локализации, останалите си ги финансират пациентите. Например, за рак на млечна жлеза пациентите плащат биомаркер FISH – 250 лв. (в София), за рак на дебелото черво плащат MMR/MSI (340-800 лв.) и DPYD- (240-650лв), в КОЦ биомаркерът ММР струва 340 лв., за рак на стомах HER2 – 120лв. в КОЦ. Има биомаркери на стойност 2-3 хиляди лева. При генното секвениране е възможно панел от около 500 биомаркера да е около 5-10 000 лв.

Д-р Хелия Божилова – началник на отделението по клинична патология в КОЦ-Шумен, коментира проблема с биомаркерите: „От тази лабораторна диагностика зависи лечението на онкоболните. Миналата година беше закупен датския апарат „DAKO” на стойност 115 000 лв. С него ние извършваме имунохистохимични изследвания. Имунохистохимията е метод за анализиране и идентифициране на видове клетки, базиран на способността на антителата (имуноглобулините) да свързват съответните антигени. Това е високочувствителен и специфичен метод, при който се комбинира биохимия с хистология и имунология, като целта е да се определи хистогенетичната принадлежност на дадена формация, тъкан или тумор, определя се още агресивността на тумора а също  диференциално- диагностичен метод”.

България е една от двете страни в ЕС, където смъртността от рак се увеличава.  В същото време около 69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат за своето лечение. Средната сума за доплатените услуги е 1 465 лв., което води до ограничаване на получаваните здравни грижи с 26% – това показват данните от проучване на инициатива „Индекс на болниците“.

Парламентът гласува 5 милиона лева за биомаркери в бюджета на Здравната каса. Кои видове маркери ще финансира НЗОК в тази финансова рамка? Здравната комисия предстои да дискутира въпроса и да гласува в парламента парите за конкретните маркери. Ние обаче питаме: къде е в тая ситуация Надзорният съвет на НЗОК? А Българският лекарски съюз защо мълчи, нали е договорен партньор на касата? Кои лобита надделяват в разпределението на парите за диагностика и лечение? Колко още протеста трябва да организират пациентите, за да бъдат чути?

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар