„Отиваме като на опело“. Така тръгват на поредния си протест работниците от държавния военен завод „Терем“ в Търговище. Хората са на улицата втора седмица с искане да им се платят дължимите заплати и да им се осигури работа. Всички обаче мрачно коментират, че губят надежда за оцеляването на предприятието.
Това е единственият в страната завод за ремонт на танкове и бронирана техника, но е специализиран за работа с руски машини, а за тях липсват резервни части. Затова в предприятието няма поръчки, няма и заплати вече три месеца.
„Ненормална работа! Хората вече три месеца не могат да си плащат сметките, а в завода работят и семейства, които нямат никакви други доходи“, коментира с възмущение регионалният лидер на КТ „Подкрепа“ Васил Николов, който всеки ден е при протестиращите работници.
От 27 март работещите в „Терем“ организират ефективни едночасови протести „на колелото“ – кръговото кръстовище на изхода от Търговище, на главния път София – Варна. Хората настояват да им бъдат изплатени дължимите заплати за януари и февруари, към които вече се добавя и мартенската. „Днес /вчера, б.р./ от София съобщиха, че е преведена една заплата, но това не решава проблемите“, каза Васил Николов.
„Протестите продължават, докато няма ясен план за изплащането на всички заплати“, заяви Атанас Тасев, председател на заводската организация на КТ „Подкрепа“. Той обаче не е оптимист нито за заплатите, нито за работните места в „Терем“. „Ние сме на минимални заплати, почти всички са на 1100-1200 лв. месечно. Като ни вземат удръжките, остават по 900 лв. на месец. А вече три месеца не сме получавали нито лев. Кой ще остане в такова производство?“, пита риторично синдикалистът.
Факт, е, че в предприятието преобладаващата възраст е около и над средната. „Младите отдавна напуснаха, нови не идват“, коментира с тъга Тасев. И напомня, че техният „занаят“ не се учи нито лесно, нито бързо. Сега в Терем са останали последните монтьори с по 30-40 години стаж, но след тяхното пенсиониране няма да има кой да заеме местата им
„Нямаме поръчки и никой не ни казва какво ще става. Ремонтираме руски танкове, но за тях няма резервни части. А пък военният министър „ни успокои“, че руската техника вече няма да се ремонтира, затова щели да ни търсят някаква друга работа. Ама отсега нататък щели да правят оздравителен план за завода. Ние сме влезли в НАТО преди 21 години, управляващите сега ли се сетиха, че ще сменяме руската техника?“, възмущава се Тасев. И определя ситуацията в Терем като „пълна трагедия“.
От Нова година до Великден хората са без заплати и никой не им казва какво ще се случи с тях. Местните управници също мълчат, оплакаха се работниците. „Никой не дойде при хората да ги види защо протестират, нито кметът, нито областният управител, нито депутатите“, недоволстват протестиращите от „Терем“. В началото на протестите се чу реакция от лидера на ДПС-НН Делян Пеевски, а на следващия ден в завода в Търговище пристигна военният министър Атанас Запрянов, който обаче не каза нищо обнадеждаващо. След това и Пеевски изостави темата.
21 години след НАТО ще правят оздравителен план за Терем
Според министър Запрянов, военният завод в Търговище е единственото дружество в системата на холдинг „Терем“, което е на загуба, при това от над 20 години. По данни на държавния холдинг Терем, заводът в Търговище е на загуба от 2001 г. и сега загубата му надхвърля 2,7 млн. лв., а предприятието съществува благодарение на вътрешни заеми.
При посещението си в Търговище на 28 март, военният министър не даде никакви обещания за бъдещи поръчки за завода. „Няма достатъчно танкове, които да ремонтират“, заяви министър Запрянов и допълни, че „ние като армия не можем да натоварим капацитета на този завод, няма и външни поръчки“.
Министърът обаче посочи, че „Терем“ е търговско дружество и трябва само да си осигурява поръчки и работа. Според Запрянов, военният завод в Търговище има бъдеще, но не в сегашния обем. „Ще се наложи някои дейности да отпаднат, а други, които са необходими за отбраната, да останат“, заяви военният министър. Той посочи, че „за да функционира дългосрочно заводът, трябва да бъде преструктурирана цялата дейност“, затова холдингът и МО ще подготвят оздравителен план.
Работниците обаче не вярват нито на министъра, нито на ръководството на холдинга, става ясно в разговори с тях. „Само слушаме обяснения, че няма кой да ни помогне, че сме търговско дружество и трябва сами да си осигуряваме поръчки. Това е бягане от отговорност!“, коментира ядосано Красимир Стоичков, председател на заводската организация на КНСБ. И подчертава, че трябва да се промени статутът на завода, за да има бъдеще
Председателят на КНСБ в „Терем“ Красимир Стоичков
„Някой от високо ниво казва, че заводът не е нужен…“
„За нас няма значение дали ще ремонтираме руски или немски танкове. Дайте ни западна техника!“, настояват монтьорите от завода, ядосани от обясненията за липса на поръчки. „Министърът каза: „Забравете за руската техника“. Добре, ама да ни дадат западна техника! Само че то не става от днес за утре, това е цял цикъл документация, смяна на оборудването. И защо не е направено досега? Сега ли се сетиха, че сме в НАТО?“, пита иронично дългогодишният монтьор Сашо Костов, който работи в завода още от 1980 г. И без страх обвинява управляващите за случващото се в завода.
„Хората изобщо не знаят какво се случва на политическо и на държавно ниво. Никой нищо не им казва за тяхното бъдеще и това на завода. Шефът на холдинга /Калин Димитров/ пък говори някакви несериозни неща – обещава ни, че щял да купи нещо, пък да продаде нещо, пък да ни даде поръчки…Факт е, че заводът не е осигурен с достатъчно поръчки, или ако се намери някаква работа, тя е ниско платена“, казва Костов и обобщава мнението на всички работници: Не вярваме вече на никого, ни на министър, ни на холдинг, ни на политици!
Според Сашо Костов, заводът може умишлено да е оставен в такава ситуация, за да затвори врати „по естествен път“. „Не могат да затворят завода, защото е стратегически обект, пък и е в забранителния списък за приватизащия. Обаче, ако го държат в такова състояние и хората започнат да напускат, той ще затвори по естествен път“, коментира Костов. А на въпрос дали смята, че предприятието умишлено се води към такава ликвидация, отговаря: „Най-вероятно. Защото тук имаше цех, който работеше по скоростните кутии, изнасяше продукция по света и спря да работи. Имахме инструментален завод, правеше инструменти, които се продават навсякъде, и на него дейността му спря, остана само един камерен състав. Така че явно някой от високо ниво казва, че „този завод не ни трябва“. И като каже някой, хората са безсилни!“, прогнозира обезсърчен Сашо Костов. Мъжът, който е ходил по много протести и е скачал по много площади, вече не вижда смисъл в протестите. „Просто трябва на някакво ниво да се реши, че този завод трябва да работи. Но в момента явно има друго решение. Истината е, че всеки гледа да спечели, а от продажба на оръжие се печели най-много“, коментира Сашо Костов.
Неговият колега Цветелин Станоев е монтьор в завода от 30 години и казва, че през десетина години изпадат в подобни „кризи“, но този път положението сякаш е безнадеждно. „Всеки ни обяснява, че трябвало сами да си намерим работа, защото сме търговско дружество. Ами хайде, докарайте си танковете, пък ние обещаваме да ги ремонтираме“, призовава иронично монтьорът. И обвинява ръководството на холдинга и министерството, че нямат план за завода. „Не затварят завода, но в същото време не ни дават и поръчки, а ние с какво да се издържаме? Не сме ние тези, които да направят инвестиция и да сменят статута на завода, това е работа на държавата. А на държавно ниво вече 30 години си прехвърлят топката и се оправдават с предишните“, коментира Станоев. Хората не разбират защо се допуска съсипването на единственото предприятие в България за ремонт на танкове и бронетехника. „Вместо да сме на печалба, те ни извиват ръцете и ни казват, че не могат да ни осигурят работа! А уж сме фронтова държава, три години ни проглушават ушите, че войната е до нас и накрая военният завод няма пари за заплати! Ако може вие да ми го обясните това как се получава!“, настоява дългогодишният монтьор на военна техника.
Според работниците, липсва държавна стратегия за техния завод и не е ясно дали някой прави дългосрочни планове за следващите години. „Никой не може да разбере каква е стратегията на държавата за това производство! Казват ни, че вече няма се въоръжаваме с руска техника, ами добре. Ние казваме: Дайте ни западна техника, ще усвоим дейностите, ние сме опитни хора и с двама инструктори бързо ще преминем на новите машини. Но не! Не сме били готови за западната техника, мощностите ни били остарели. А кой трябва да ги смени тези мощности, ние ли, работниците?“, ядосва се Станоев.
А неговите колеги с носталгия си спомнят годините, когато в завода са работели над 5000 души и „Терем“ е бил гръбнакът на местната икономика. Благодарение на завода е създадено новият град, кварталите Запад 1,2 и 3 са построени заради нашия завод, казват монтьорите от военното предприятие. Сега в него са останали едва 150 души…
Възможности
Според публична информация, през лятото на 2024 г. България е разполагала с 84 руски танка T 72. Извършена е модернизацията на 44 танка Т-72, съобщи Министерството на отбраната в своя отчет през септември. В перспектива България трябва да придобие нов тип танк.
На 1 декември 2023 г. Народното събрание ратифицира международен договор за придобиване на бойни машини „Страйкър“, а през август 2024 г. ратифицира и договор за придобиване на боеприпаси за „Страйкър“. Предвидено е доставката на боеприпасите да се синхронизира с доставката на машините „Страйкър“.
Според договора, България трябва да получи 198 бойни и спомагателни машини. Срокът за производство и доставка на машините е около 36 месеца от възлагането им за производство от страна на Сухопътните войски на САЩ. Началото на доставките е предвидено за третото тримесечие на 2025 г., а краят им – за първото тримесечие на 2028 г. Освен че машините ще бъдат асамблирани и тествани в България, технологията за бронята ще бъде предоставена на българска компания, както и боеприпасите, съобщи Свободна Европа в началото на 2024 г.
Дияна Желязкова
Намирайте работа на хората в завода това са Българи
Министъра да не се крие
Оставка всички да излизат на протест
Мрачно е настроението напоследък, сякаш слънцето е забравило да изгрее. Тежка е атмосферата, думите се губят някъде във въздуха. Все по-трудно става да се намери лъч надежда в сивото ежедневие. Остава ни само да се държим един друг и да се надяваме на по-добри времена.