С аплодисменти шуменци посрещнаха Димитър Маринов в зала „Сава Доброплодни” на читалище „Добри Войников”. Над сто бяха присъстващите, а той отбеляза, че има и „правоседящи”. Половината от зрителите бяха ученици от театралните школи на Шумен.
Турнето на актьора „Идвам при вас” планира гостуването в 21 града. След Севлиево ние сме вторият град. Катя Лазарова – пиар и организатор, каза: „Пред вас стои един човек, който първи се качи като българин на сцената на Оскарите – най-престижното филмово събитие, през 2019 г. Повече от двайсет години не се беше връщал в България. През 2020 г. спечели конкурса „Като две капки вода”, но благородно отстъпи първото си място на Маги Джанаварова. Поводът да сме тук са неговите две книги „Към сцената” и „Към екрана”, които излязоха миналата година”.
Димитър Маринов първо имаше среща с учениците от Хуманитарната гимназия, беше и при паметника на Тодор Колев в градската градина, на който подари глухарче, „защото това е човекът, който и глухите чуват”. Гостът се обърна към публиката: „Здравейте, Шумен! Утре отивам във Варна. Ще открия със: „Здравейте, Варна – пристанище на Шумен!” Димитър Маринов разказа как знаменитата реплика от филма се е родила не по сценарий, а в процеса на снимане. Идеята е негова, одобрена като гениална от продуцента Спилбърг. Дават му търговските права за нея. А тя е: „Не нужно да си гений. Нужен е кураж, за да промениш човешките сърца”.
Биографията на Димитър Маринов е невероятна, достойна за холивудски сценарий. Роден е на 6 октомври 1964 г. в София като извънбрачно дете. Осиновен е от лелята на майка му, член на семейство Маринови, добре известните собственици на тютюневи фабрики, използвани като прототип в книгата „Тютюн” на Димитър Димов. Започва да свири на цигулка още като дете. На 11 години вече е първа цигулка във филхармония „Пионер“, с която през 1979 г. има концерт в Кръглата зала на ООН в Ню Йорк. Завършва средното си образование в железопътния техникум в София. През 1982 г. го приемат във ВИТИЗ, но трябва да служи в казармата две години. След опит за бягство от България като войник е в затвора за 2 години, 6 месеца и 10 дни. Въпреки трудностите и перипетиите, следващи от политическата присъда, успява да запише и завърши ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. През 1990 г. участва в турне в САЩ и Канада с вокалния състав на проф. Румен Цонев. Остава в САЩ. Първите дни свири на цигулка на улицата, за да се прехранва. После мие чинии в пицария, работи в строителството, а след това отваря и свой ресторант. От 1993 г. живее в Сан Диего. Кариерата си на актьор започва през 1999 г. По това време среща и бъдещата си жена Дженифър, с която сключват брак през 2003 г. Раждат се синовете му Йордан и Михаил. От 2006 до 2009 г. са в Коста Рика, имат хотел. Завръща в САЩ заедно със семейството си, за да разшири актьорската си кариера.
Димитър Маринов предупреди, че срещите му не са по сценарий. Той уточни, че двете му книги са писани в продължение на 12 години – целият му професионален и житейски опит, за да е от полза на младите актьори. А както му е казал Тодор Колев, „един актьор стане ли много интелигентен, той се превръща в режисьор”. Без да знаят, неговите студенти в САЩ и в България са се превърнали в „опитни мишки”. Така той разбира, че в тоя занаят няма формула, няма система, а индивидуалност. На нас каза: „Актьорското изкуство е индивидуалност и партньорство”. С двете книги на български език печели конкурс за Нова европейска литература и те са на почетно място в най-голямата библиотека в света – Библиотеката на Конгреса на САЩ. Илюстрациите са на Антоанета Ниновска, с чиято майка се познават от театъра във Видин. Цените на книгите са 22 лв. и 33 лв., символизиращи две годишнини – на 22 години излиза от затвора, а на 33 започва актьорството в САЩ.
Димитър Маринов се готви за кастинг за филма „Зелената книга”, като ползва публикации за героя си от 1962 г. И си казва: „Това съм аз!” Героят е с майка християнка и баща евреин, завършил консерватория в Ленинград, избягал с музикално шоу в САЩ, дори е на неговата възраст 53 години. Само че е с очила. За да се яви на финалния кастинг за филма, за пет дни цигуларят Димитър Маринов се научава да свири на виолончело с помощта на учителка. След четвъртия урок тя плаче от почуда: „Само челист може да познае, че не сте челист”. Журито от 15 души е в шок и го одобрява за филма. След още 20 дни подготовка с музиканти е готов за екрана!
За професията си казва: „Ние, актьорите, сме най-честните лъжци. Вие отивате в театъра и си плащате някой да ви лъже. Ние всички имаме нужда от вдъхновението, от емоцията да откриете на някой друг живота. Знаете, че това не е реално, но за тия два часа вие живеете един друг живот. Ако актьорите си свършат работата!… Проблемът на един актьор е, когато повярва, че лъжата е истина. Трудното на един актьор да изиграе 101-то представление като първото. Актьорството те избира. Ти не можеш да го избереш… Моята осиновителка не знаеше, че имам над 800 представления. Мислеше, че свиря на концерти”.
Той подробно разказа за бягството си в САЩ на летището по време на турне през 1990 г. с български актьори и певци. На 8-та година от пребиваването си там възрастна дама в публиката забелязва таланта му по време на негово шоу в ресторант и го кани за кастинг за цигулар като клоун в Сан Диего. Той още има акцент, но е в ролята на дух… Димитър Маринов е играл в почти всички театри в САЩ, но е първият български актьор, който е играл на сцената на Бродуей и носи златната значка на Дома на американския театър. Едва през 2009 г. пробва в Холивуд.
Защо е избрал да живее в САЩ? Отговаря: „Защото там всеки има шанс! Играл съм в най-големите кабарета на Германия в периода 1991-1994 г. Станах близък приятел с дъщерята на Марлене Дитрих. И до ден днешен има моя снимка в най-голямото кабаре на Берлин. Но моя немски продуцент ме предупреди да не оставам: „ Добре си дошъл като американска звезда, но останеш ли – ставаш чужденец”. А в Америка няма чужденци! Холивуд е отворен за всички. А какво иска Холивуд? Това, което няма”.
Признава, че успехът му се дължи на амбицията, за която има дух и си вярва. И добавя: „Глобалните си решения вземам със сърцето си – което е страст. Това, което идва в главата, е идея. Проблемът на младите в България, че е загубен духът. Никога не съм мислил за награди. Наградата не е мотивация. Парите са мотивация само на престъпниците и комарджиите”.
Емоционално актьорът разказа за преживяването си, когато получава Оскар за мъжка роля през 2019 г., връчен от Джулия Робъртс. Церемонията в театър „Долби” определи като „отвратително място, където всичко е фалшиво”. Едва 20 % от присъстващите са актьори, останалите са статисти, наети от три компании. Дрехите на звездите са подаръци на модните къщи. Статистите са също с такива дрехи. Всеки статист получава 450 долара за вечерта. Там има 22 бара, в които се пие в почивките. Но впечатляващото е, че на церемонията Димитър Маринов вади от вътрешния джоб на сакото си българския флаг и говори за родината си!
Как театрите в САЩ си определят пиесите за сезона? Той каза: „Зависи от моментните политически настроения, но има и исторически постановки. Заглавията се избират от борда на директорите на театъра, а не от режисьорите. Има частни театри, има и общински. От януари до март аз режисирам мюзикъли. В България един актьор живее от театър, докато в САЩ живее от кино и телевизия. Всеки спектакъл на Бродуей има три актьорски състава. На актьора му се падат две представления на седмица. Получават 2000-2500 долара на седмица. Но наемът на гарсониера в Ню Йорк е 8500 долара! Театърът се играе само за престиж. Големите пари са в телевизията и най-вече в правата, когато започват да се излъчват сериалите, рекламите и т. н. Но данъците ни са ужасни! Над 49 %”.
Димитър Маринов се е учил от актьорите Наум Шопов, Георги Попов – режисьор в театъра във Видин, Стефан Стайчев – режисьор в Народния театър „Иван Вазов”, Невена Коканова, Крикор Азарян. От Тодор Колев научава занаята. „Ние им ставахме на крака, когато влизаха в час във ВИТИЗ. Имахме респект. Сега няма това съзнание” – обобщава той.
Синовете на Димитър Маринов са с български имена по идея на американската му съпруга. Големият Йордан е на 19 години, учи международни отношения и е на 5-то място в класацията за най-добрия футболист на САЩ. Бербатов го открил и поканил за летен лагер у нас. Йордан е категоричен: „Ако ще играя в Европа, ще играя като българин”. Говори български без акцент. Само той е идвал в България. Малкият му син Михаил тренира бейзбол. И двамата нямат интерес към изкуството. Жена му не говори чужди езици, докато брат й – адвокат в Белия дом, говори седем езика, между които китайски и японски език.
На края Димитър Маринов се обърна към шуменци: „Вие не сте тук заради мен. Аз съм тук заради вас!”
След два часа бурни аплодисменти и смях в залата актьорът трябваше да завърши срещата, за да раздава автографи на публиката.
Валентина МИНЧЕВА
Мале 😃