Празничната програма на Шумен в Деня на Европа затрудни с мащабите си и публиката, и медиите. Венец на инициативите на 9 май беше концертът на симфониците в зала „Арена” – грандиозен като организация и изпълнителско изкуство. Изпълнена беше Деветата симфония на Бетовен в чест на 80 години от края на Втората световна война и 40 години от обявяването на „Одата на радостта“ за химн на Европейския съюз. Участваха 9 хора с около 200 певци от София, Хасково, Кържали, Пловдив при предварително заявените в афиша 12 хорови формации. В т. ч. Младежката хорова капела към НМУ „Любомир Пипков“ с диригент Славил Димитров.
В концерта се включиха около 80 музиканти, 30 от Симфониета-Шумен, гост-музиканти и 35 от Младежка филхармония „София“ към Националното музикално училище „Любомир Пипков“ с диригент маестро Димитров. Соловите партии изпълниха шуменката Александрина Михайлова – сопран от европейска величина, Биляна Михайлова – алт от хоровата капела „Светослав Обретенов”, Михаил Михайлов – тенор, Пламен Бейков – бас, директор на Държавната опера в Русе.
След четвъртата част „Ода на радостта” диригентите на хоровите колективи излязоха и се поздравиха с участниците в концерта, който си беше истинско изпитание за музикантите. Особено за диригента Славил Димитров, който издържа на творческото предизвикателство. Всички се хванаха за ръце и се поклониха на публиката.
На 11 май този величествен концерт ще бъде изпълнен в голямата зала на НДК в София с участието на 12 хорови колектива и класически музиканти.
Как е създадена Деветата симфония? Бетовен се интересува живо от политика. Либерал, демократ, републиканец, той следи отблизо събитията, които разтърсват страната, в която живее. Заселва се във Виена през 1792 г. като учител по музика. Лудвиг ван Бетовен е роден в Бон на 17 декември 1770 г. В края на XVIII век е привлечен от идеите, идващи от Франция, ослепителния блян за Първата република, а в края на живота си ще клони към англичаните и ще съжалява, че не се е изселил в Лондон.
Творбите на Шекспир го заслепяват, но композиторът ще обезсмърти „Ода на радостта” на Шилер, който през 1785 г. напуска Манхайм и отива в Лайпциг. Една утрин разхождайки се по Розентал, поетът забелязал на брега на Плайсе един дрипав младеж да се моли, преди да се хвърли в реката. Беден студент-богослов, изнемощял от глад и умопомрачение. Шилер му помогнал, утешил го и тогава написал своя химн с хор. Одата завършва със строфата: „Строшете оковите на тираните! Бъдете великодушни и към злосторника! Нека вдъхнем вяра и надежда и пред смъртния одър! Милост пред ешафота! Нека мъртвите се върнат за живот! Братя, нека всички пием и запеем: прошка на всички сгрешили и да няма вече ад!”
Деветата симфония Бетовен пише между 1817-1823 г. С нея той прави нещо наистина революционно: включва хор в инструментално произведение. Сравняват Бетовен с Микеланджело, които разделят светлината от мрака. Когато композиторът създава „Одата на радостта”, заболяват очите му, освен че е глух, изпада в най-мрачната хипохондрия. На 7 май 1824 г. във Виена се изпълнява Деветата симфония. Концертът има огромен успех в препълнената зала. Една единствена ложа е празна – тази на императора. Възторжената публика размахва шапки и кърпи. Лайпцигският печат хвали оркестъра, който имал само две репетиции. Бетовен не чува бурните викове „Браво!” и една от дамите го подсеща да се поклони. След като е разплатил разходите за концерта, той изпада в униние и заспива гневен на един диван в театъра, където прислужниците го намират и го водят в дома му. В една от тетрадките си пише, че в Лондон или Париж би получил много повече пари. Бетовен е бичувал правителството на второто си отечество, но е признавал: „И все пак аз съм влюбен в Австрия!”
Възхищава се от Френската революция. Когато обаче Наполеон се обявява за император, разгневеният Бетовен изтрива посвещението от заглавната страница на симфонията.
Ницше тълкува Деветата симфония като „милиони същества, които се радват на своята свобода”. Навсякъде по света Деветата симфония намира привърженици, обединени в братството на един и същи кумир. Химнът на радостта се е пял в подземията на Бухенвалд, в мините на Капщат, в плантациите на Гвиана, в затворите на Аризона, в ада на мадридските подземия по времето на Франко. Деветата симфония е за вярата, че човечеството ще стигне до свободата.
От 1917 до 1920 г., в продължение на три години, германски военнопленници живеят в лагер, на чието място днес се намира град Наруто в префектура Токушима, Япония. Затворника Херман Хансен ръководи ансамблите „Токушима“, съставени и от други военнопленници – оркестър от 45 души и 80-членен хор. След края на войната, първото изпълнение на Симфония № 9 на Бетовен е от японски музиканти през 1925 г. в Токио. А в град Наруто създават музей за Херман Хансен през 1972 г. От тогава до днес всяка година 10 000 хористи изпълняват Деветата симфония на Бетовен в Япония.
През 1985 г. „Одата на радостта“ е избрана за химн на ЕС. Симфонията има времетраене около 70 минути, а любопитното е, че компакт-дискът със своя капацитет от около 80 минути отчасти се съобразява тъкмо с нея. Когато създателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт фон Караян, той им казал, че на компакт-диска трябва да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен.
На концерта в „Арена-Шумен” ние се уверихме в това и си пожелахме да чуем същата творба с още повече певци и музиканти в нашия град.
Валентина МИНЧЕВА