Вчера беше премиерата на спектакъла „Пойни птици” на ДКТ „Васил Друмев” в рамките на провеждащия се фестивал за нова българска драма. Той е нестандартен, дързък, гръмотевичен. Завладява цялата сцена, но е директен с публиката не само от първия ред, до която стигат актьорите.
Режисьор е Кольо Стайков. Участваха: Силвия Донева, Росен Караджов, Кольо Стайков. Танцът на балерината изпълни Ерато Николова от театралната школа за деца в театъра. Войникът беше Павлин Апостолов. Музиката е на Кристиян Нортон от Канада. Видео дизайнът е дело на Боряна Генкова. На сцената беше група „The Lefties”/”Левичарите”/ : Даниел Стайков – китари, Андрей Андреев – барабани, Кристиян Нортон – пиано.
Музикално-поетичният спектакъл е създаден по текстове на Владислав Христов – стихосбирките „Пойни птици“ и „ Маслен нос“. Авторът е роден на 23 юли 1976 г. в Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат. Член е на международна организация „The Haiku Foundation“. През 2010 г. и 2012 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку-автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания и са част са от международни антологии и сборници. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г. и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България. От 2018 г. живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф.
Птиците са само фон, на който се представя целият апокалипсис, в който живеем. Войните, екологичните катастрофи, отчуждението между хората, песимизмът в обществото. Няма сюжет, няма фабула. Всичко е наранени чувства, контраст от емоции, гротеска от образи и явления. Полетът на човека е убит като полета на птицата. Ние се гърчим в своята безнадежност като птиците с пречупени тела. А поривът да полетиш високо е не само на пойните птици, защото всяко същество иска да е свободно. Душите ни се реят в пространства от живот и до смърт, жадуват за красота и милост.
Черно-бялата сценография е постигната с всички възможни средства – светлина, дим, мултимедия, танц, а музиката е хард от начало до край. Ярко червените и жълти светлини избухват на моменти, за да илюстрират война, ужас, смърт… Цялата природа е жертва както човекът. Цивилизацията се самоунищожава безпощадно с темпото на техническия прогрес. Пленени сме като ранени птици. Балерината е белият лебед на сцената, а на екрана е белият гълъб в детски ръце. Защото свободата е полет. Окованите крила не летят…
Режисьорът Кольо Стайков е главният герой, който задава въпроси, връща спомени, търси истината за смисъла на своето житие. Той е роден в град Сливен на 27 март 1962 г. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“. Работил е в драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора и в шуменския драматично-куклен театър „Васил Друмев“. След 2008 г. в продължение на 4 години работи в Младежката организация за независимо театрално и филмово изкуство /МОНТФИЗ/, където поставя десетки представления: „Безтегловната принцеса“, „Женско царство“, „Големанов“, „Мръсница“ и др.
Ние, зрителите, сме провокирани от начало до край. Модерна театрална стилистика е заложена в музикално-театралния спектакъл, който ще бъде разбран и от чуждестранна публика. Войната не е вече само страх, но и действителност за много хора в света. Ядреното оръжие няма да пощади никой на планетата – от земята до небето. А птиците вече дават знак за това…
Валентина МИНЧЕВА