В последния ден на горещия юни сцената на летния театър в Шумен даде старт на националното турне на супергрупата „Фондацията”, създадена преди 13 години. Тя имаше концерти в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зенландия, Кувейт, Катар, Дубай, Токио, Сеул, освен големите градове в Европа. Идеята да се обединят най-добрите български рокмузиканти е на Дони. Първият им концерт беше в НДК, а след това гостуваха на фестивали и празници в страната.
В музикалния афиш на Шумен това стана едно от най-значимите събития на годината, защото рок-легендите и младите им последователи свириха заедно със Симфониета-Шумен под диригентството на Славил Димитров.
С патетични акорди симфониците обявиха началото, а публиката посрещна с аплодисменти своите любими Дони, Иван Лечев, Славчо Николов, Венко Поромански. Те поканиха зрителите да пеят заедно с тях. Всъщност, така ще бъде до края на следващите два часа – от залеза до първия звездоброй. „Шумен, прекрасни сте!” – каза водещият на вечерта, китаристът Славчо Николов.
Първата песен беше „Страхотен ден”, създадена на лятно турне, посветена на наркозависимите преди двайсет години.
След тежко рокпарче Славчо обяви, че през август група „БТР” ще бъде в Шумен. Песента „Малка дива роза” на Дони разнежи публиката. Специални аплодисменти за аранжиментите на Константин Добройков – американски възпитаник и виден диригент, и композитора Владимир Джамбазов, немски възпитаник. С такива професионалисти няма как да не направи „Фондацията” музикален спектакъл!
Мастер Лечев взе електрическата цигулка и обяви още една носталгична песен – „Уморени крила”. Публиката вече припяваше, освен че телефоните осветиха редовете, на които видяхме няколко поколения шуменци, дошли да си припомнят вечните хитове на „Щурците”, Дони и Момчил, някогашните студентски групи „Атлас” и „Медикус”, ФСБ и др.
Докато маестро Славил Димитров си почива, публиката научи голямата „тайна”, че мастер Иван Лечев може да пее, освен да свири на цигулка и китара. И за да докаже това по идея на „Фондацията”, той изпя „Блаженни години” от покойния Георги Минчев. Времето, когато „rock&roll-ът беше млад и да се свири на китара не беше още занаят”. Така през 1987 г. Георги Минчев изпява химна на българския рок. През 1991 г. с Петър Гюзелев /също покойник/ от група „Щурците” създават бандата „Старите муцуни”, в която членуват Иван Лечев и напусналите ни преди няколко години Ивайло Крайчовски и Георги Марков.
Химнът на българския рок взриви шуменската публиката в очакване на най-мелодичните, оригинални, незабравими песни. Твърдите струни на рокендрола подпалиха зрителите без разлика от пол, възраст, занятие. От майки с бебета до пенсионери с внуци, студенти и ученици, работещи и интелигенция начело с шуменския кмет Христо Христов се вписаха в музикалното събитие на града. Емоциите гръмнаха като шампанско! Публиката вече танцуваше по пътеките и на последните редове. „Казват, че без любовта, прозаичен бил света…” – пяха музикантите с нас. А Иван Лечев вдигна ръка към небето и се провикна: „Кирчо, това е за теб!”
Докато рокаджии и симфоници отдъхваха, в стихията си беше барабанистът Венко Поромански. След антракта веднага със своя фалцет Дони поде песента „Страхотен ден”. Композитор, продуцент и певец, той припомни: „На времето аз открих Дара за телевизията, а след това Дара наложи Славея, ако си спомните какво се случи в обявения двубой в „Гласа на България”. Така, че Дара може да ми е и дъщеря, и внучка”. С бурни аплодисменти посрещнахме шуменката Славея Иванова – победителка в музикалния формат тази година. Двамата изпяха песента „Мария”. На сцената излезе тежката артилерия на българския рок – Звезди от група „Ахат” с неговата класика „Черната овца”. Тя бе избрана за най-добра българска песен от слушателите на „БГ Радио”. Написана е през 1988 г. в стила на хевиметъл и дълго забранявана за изпълнение. Лили Иванова направи своя версия през 2010 г. и я изпя за първи път на концерт в Разград. Рокаджиите й направиха творчески поклон…
В Шумен публиката скачаше и ревеше в един глас със Звезди. Някои вече се бяха качили на седалките. Той прегърна шуменката Славея и даде шанс на фотографите за видеоспомен.
Компанията вече се беше увеличила на сцената и запя „Вкусът на времето” на легендарния Кирил Маричков. Нестихващи аплодисленти! А мастер Лечев изреди поименно колегите си музиканти и каза: „Това е вкусът на времето!”
Дойде ред на великите композиции на култовата група „ФСБ” /”Формация студио Балкантон”/. Летният театър проехтя от песента „Мен ми стига, ти си тук, имаш още мойто рамо…” Гласовете на шуменци станаха още по-мощни и по-смели. Звезди запя: „Пак ще се срещнем след десет години, вчера ний бяхме на двайсет и пет…” Редовете се залюляха в ритъма на баладата, смартфоните се превърнаха в светулките под небето. Зрителите преживяха просълзени своите спомени. Емблематичните песни на рока прескачат времето и стават част от музикалната летопис на нацията, която отдавна е счупила забраните да звучи рокаджийската жица на стадиони, открити сцени, рокерски инициативи. Духът от бутилката е излязъл. Няма как да спреш порива на разкрепостените за свобода хора.
На финала „Фондацията” представи първата си авторска песен в Шумен. Създадена е от Дони със заглавие „Искам теб”, която той обяви на 7 май – рождения си ден. На шуменци той каза: „Ние решихме да отворим „Фондацията” за много млади хора. За да се съхранява музиката, която нашите групи са произвели през годините. Така са се предавали народните песни през вековете, от уста на уста. За тази песен има ембарго. Освен „БГ Радио” никой не я пуска. Затова слушайте тая песен, ако ви е харесала. Пуснах я в моя акаунд в ТикТок и тя има 1 милион и 800 хиляди слушания. Така че, ако някъде ни спират, другаде ни пущат. И да съобщя, че днес пред дома на Кирил Маричков беше открита паметна плоча, осем месеца след смъртта му. Аз съм сигурен, че той ни чака, за да направим група там, Горе… Но бихме искали да го почетем тук, на Земята. Моля да изпеем един куплет в негова памет”.
Музикантите се обединиха за песента „Кълна се” от филма „Вчера”. За грешките и предателите винаги трябва да се пее. „Ама че актуално!” – чухме в публиката. Особено в днешното време на провалени партньорства, коалиции, задкулисни договорки, записи за корупционни скандали…
Още дълго пяхме с музикантите. „Прекрасна публика сте, Шумен!” възкликнаха те. Концертът беше завършил. Зрителите скандираха : „Още! Още!” За два биса се върнаха гостите на сцената с думите: „Знаете как да си поискате още музика…”
Песента „Кукла” на Дони беше следващият хит. „Аз я знам” – каза малко дете от първите редове. Това е първият голям хит на група „Атлас“, създадена през 1990 г., която влезе в учебника по музика.
Иван Лечев събра рокаджиите около себе си и обяви песента „Среща”, която всеки знае: „Край реката редят се тополите, побелели от първия сняг… Аз не чакам за среща, но моля те, ти да минеш по другия бряг…”
Шуменци скандираха за още музика. И понеже концертът е шоубизнес, Дони предупреди: „Ще има пазарене. В социалните мрежи да изпратите видията от концерта. А сега вдигнете включените телефони. Ние ще застанем с гръб към вас и ще си направим видеоселфи от сцената. Аз ще запомня този концерт, защото стана много мило, много красиво…”
Мастер Лечев обяви, ама наистина последната песен: „Тя е много древна. Само Кирчо е бил пълнолетен. Аз съм бил на 11 години. Славчо и Дони са били на по един ден, закърмени с нея. А Венко е бил само идея. За Славея да не говорим…”
Музикантите свириха и пяха „Бяла тишина” на Георги Минчев. Класика в жанра! Като студент с тази песен той печели Първа награда на фестивала”Златния Орфей”. Композитор е Борис Карадимчев, текстът е на Богомил Гудев, а Георги Минчев пее в компанията на група „Щурците” и струнен квартет „Димов“. Времето потвърждава, че рок и класика си подават ръка и днес, както някога „Старите муцуни” свирят с класически музиканти след демократичните промени през 1991 г. на площада. Симфониета-Шумен ще свири още в пет града с „Фондацията” – Разград, Търговище, Добрич, Русе, Бургас. Погледнахме към небето. Над публиката прелетяха гълъби. Дори дете си хвана един… Музикантите на излизане от сцената запяха новото любовно обяснение на Дони : „И без морето мога. И без небето мога. И без сърцето мога. Но без теб аз не мога…”
А ние вече не можем без рок легендите на „Фондацията”.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
Беше велико!