Режисьорът Крис Шарков е роден през 1984 г. През 2009 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Красимир Спасов. Асистент-стажант е на Явор Гърдев, който е „не само сценичен, но и културен феномен”, според Шарков. В софийските театри и на сцените във Варна, Пловдив, Плевен, Хасково младият режисьор поставя Шекспир, Ибсен, Бергман, Мишел Уелбек, Стриндберг, Жан-Люк Годар, Островски и др. През 2022 г. е режисьор на „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов в Драматичния театър в Ловеч, който миналата година гледахме по време на Друмевите театрални празници в Шумен. Участва във фестивали в Берлин и Авиньон, където разбира каква е културната политика в другите държави.
След премиерата в Шумен Крис Шарков даде интервю за нашата медия.
-Господин Шарков, поставяте непознат автор. Кога е написана пиесата?
-Пиесата е от 2005 година. Премиерата й е била в Чикаго в театъра на Джон Малкович. Адам Рап е автор на пиеси, романи, филми.
-Как открихте пиесата „Зимата на червените фенери”?
-Изпрати ми я преводачът. Всеки един режисьор има чекмедже с чакащи за поставяне пиеси, както казва Леон Даниел.
-А българското театрално чекмедже с какви родни автори е пълно?
-Ето аз правих в „В полите на Витоша”. Неочаквана интерпретация.
-Е, то е класика!
-Постоянно се пишат нови български текстове. Просто трябва ситуация, в която да се намерят актьори да ги изиграят. Нищо конкретно в момента няма, но не съм предубеден.
-Хората са толкова изтерзани от кризи, войни, фалити. Защо е пресъхнало перото на българските драматурзи за проблемите на днешния ден, за темите през последните 10-15 години?
-Няма такива пиеси, които директно да говорят за това.
-Какво още трябва да се случи, за да се събудят нашите автори, за да разкажат за конфликтите в обществото, та дори и в изкуството?!
-Ще видим. В очакване сме.
-„Зимата на червените фенери” сте репетирали само месец и половина.
-С Илия Виделинов, директор на шуменския театър, имахме намерение от доста време да я поставим. Пиесата е с много теми. Предлага любовен триъгълник, дори има нещо Чеховско – влюбването в проститутка, бивша актриса. Освен това тя е театър в театъра. Главният герой Дейвид е драматурт, който паралелно пише пиеса по време на действието със същите герои. Много са и социалните пластове като атентата на 11 септември 2001 година. Има ирония, тънък хумор.
-Беше френско, беше американско, показа се разрухата на света и човека. Ваша ли беше идеята за мултимедията с Белмондо?
-Да, моя е идеята да направим римейк на филма „До последен дъх”. Във второ действие на пиесата има монолог, в който Дейвид вижда момичето като загубената американка в Париж. Между първото и второто действие минава една година. Имаме нужда от пауза. И технологична за смяна на декора! Реших да си я представя като героиня от този филм. Това беше хумористично-ироничен римейк на екранизацията. Но авторът е заложил, че това е любимият филм на главния герой.
-Пиесата тръгна европейски, но направи отношенията глобални.
-Затова е актуална.
-С шуменската трупа работите за първи път. Как я усетихте?
-Има голямо освежаване на състава. Има млади актьори и персонажите в пиесата са млади хора. Половината са от класа на Пенко Господинов, който се дипломира през 2024 година. Аз му бях асистент още в първи курс на студентите след приемните им изпити в НАТФИЗ. Петар и Антония ги познавам от тогава. Много е ценно млади хора да идват да работят на щат в театъра.
-Не е ли много трудно да работите като независим режисьор?
-Трудно е, сложно е. Бил съм на щат за много кратко в театри. Положителното е, че за всеки проект се срещам с различни хора. Творчески ме държи буден.
-Спрямо останалите театри в България къде е шуменската трупа?
-Има потенциал да се случи нещо интересно. Много го желая. Пиесата е камерна и това, което поискахме като декор беше изпълнено. Залата е камерна, но е широка, има визуално решение. Имаме две стаи – червена и бяла. Харесвам тази сцена. Има нещо лабораторно в нея.
-Вашият спектакъл „Елементарните частици“ по едноименния роман на Мишел Уелбек стана първият български проект, получил марка за театрално качество Prospero NEW, и влезе в първоначалния списък от 24 спектакъла, които могат да пътуват между партньорските театри в Европа.
-Спектакълът „Елементарните частици”, който направих миналата година в Народния театър, е включен в тази програма и открива нови възможности. От скоро той е в семейството на европейските театри за обмен. В тая връзка през лятото бях в Авиньон, където общувах с колеги от цял свят. Там е много трудно българска трупа да влезе в селекцията.
-Последно кога сме участвали във театралния фестивал в Авиньон, където има повече от 40 сцени?
-Мисля, че преди повече от двайсет години. Представяхме проектите си, разговаряхме с творци от цял свят. Това е политика на Европа да е мултикултурна.
-„Просперо“ е първата театрална платформа, получила подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия. Колко бяха държавите?
– Около двайсет от Европа. Участваха театрали от Бразилия и други неевропейски държави.
-Вашата творческа носталгия е Чехов. Имате ли шанс да го поставите на българска сцена?
-Засега няма, но ще видим.
-Как си обяснявате интереса на режисьорите към Чехов в цял свят, който е починал в началото на ХХ век?
-Много модерен автор е, всъщност. Чехов е адекватен на днешния човек с цялата му обърканост. Той е като скенер. Дори е по-актуален от времето, в което живее.
-Да Ви чакаме ли отново в Шумен?
-Надявам се.
Разговора води Валентина МИНЧЕВА
