Тази вечер на тържествена церемония ще бъдат връчени наградите на отличените шуменски медици в приза „Лекар на годината“ 2025.
Тази година управителният съвет на Районната лекарска колегия определи осем медици, които да получат отличието.
В категорията „Лекар на годината 2025“ приза ще получат хирургът д-р Бисер Митев, хематологът д-р Николай Николов и общопрактикуващият лекар д-р Саня Петкова.
С грамота за цялостен принос в развитието на болничната помощ и за заслуги в медицината е отличена д-р Росица Страшимирова – специалист за уши, нос, гърло.
За първи път тази година четирима ще получат грамота в категорията „Призванието лекар, прието за цял живот“. Това са д-р Кръстю Кръстев, д-р Стефанка Рангелова, д-р Катя Петкова Върбанова и д-р Рада Спасова.
В две публикации представихме 6 от отличените лекари. Днес представяме последните двама от наградените
Д-р Бисер Митев: „Хирургията е моето хоби”
Д-р Бисер Митев е роден на 18 септември 1956 г. в Шумен. През 1980 г. завършва медицина и постъпва на работа в хирургичното отделение на Районната болница в Тервел. След година е в трето хирургично отделение на шуменската болница, което премина към онкологичния диспансер след отделянето му като структура от бившата Окръжна болница. В периода 1992-1994 г. е на работа в Ангола заедно с шуменските медици д-р П. Вичева и д-р К. Граматиков. От 1994 г. до 1996 г. д-р Митев беше директор на Районния център по здравеопазване.
През 2003 г. той напусна Комплексния онкологичен център и се премести в хирургичното отделение на шуменската болница. Защитил е специалностите хирургия и онкология. Д-р Митев е от първите хирурзи, които през 2004 г. стартираха „златния стандарт” в хирургията с новозакупената лапароскопската апаратура „Олимпос” за т. нар. „безкръвни операции” в МБАЛ-Шумен.
Съпругата му д-р Олга Ангелова е педиатър. Има две дъщери, които завършиха Американския университет в Благоевград, една от които живее в Дубай. Радва се на две внучки. Тренирал е почти всички спортове. Три години е упражнявал парапланеризъм. Членува в „Неделния футболен клуб” на Шумен и всяка неделя е на игрището. Преди четири години се пенсионира, но продължава да работи като хирург в Медицинския център и хирургичното отделение на МБАЛ-Шумен. Обича да пътешества и затова няма да може да сподели празника с колегите си. Казва, че най-голямото му хоби си остава хирургията въпреки разностранните му интереси.
Д-р Стефанка Рангелова: „Обичам си пациентите и те ме обичат”
Д-р Стефанка Рангелова е родена на 15 юли 1942 г. в град Батановци, област Перник. В рода на баща й има лекари и това помага за професионалното й ориентиране. Завършва Медицинския университет в София и в последния курс от студентството се омъжва за шуменец, бъдещ инженер-химик. Двамата пристигат в Шумен и д-р Рангелова продължава стажа си в шуменската болница. След държавните изпити тя започва работа по разпределение в Работническа болница. Една година работи в отделението по вътрешни болести. Защитава специалността вътрешни болести и желае да бъде лекар в Здравен пункт №4 към мебелния завод „Август Попов” като цехов ординатор, за да специализира очни болести. От дирекция „Народно здраве” я насочват към д-р Васил Кулов, завършил във Виена, завеждащ очния кабинет в Работническа болница, където се правят операции.
През пролетта на 1971 г. д-р Стефанка Рангелова започва работа в очното отделение на Шуменската болница с началник д-р Станко Станков, което е в старата сграда, където днес се намира ТЕЛК. Стига до длъжността старши ординатор, а когато през 1992 г. той се пенсионира, д-р Рангелова става завеждащ очно отделение. Тогава в него работят 11 лекари-офталмолози от общо 16 в Шуменска област. Леглата са 30, но болните понякога са 40, ако в събота и неделя са пристигнали спешни пациенти с очен травматизъм. Предприятията са много, селскостопанското производство е голямо в общините, стават инциденти.
Очното отделение на бившата Окръжна болница е водещо в България, участва с научни доклади на конгреси и конференции, в които представят технически иновации съвместно с инж. Георги Генов от ЗИЕНО. В София наричаха шуменската болница Делиорманската академия. Д-р Рангелова си спомня: „Имаше дисциплина, уважение към болния. Лекари, сестри и санитари живеехме като едно семейство! В нашата очна специалност напрежението е голямо. Да отвориш око, да направиш отворена операция – трепериш за всяка клетка… Сега е друго – микроскопски операции. А ние с д-р Станков имахме по 10-12 операции на ден. По три пъти на нощ пращаха линейка да ме вземе от дома, за да направя консулт на пациент в детско отделение, хирургия, неврология…”
На 6 август 1997 г. в шуменската болница за един ден съкращават 70 лекари! Първите реформи и трусове в здравеопазването. Тогава д-р Рангелова е вече пенсионерка, излиза на здравния пазар, купува си медицинска апаратура, но няма кабинет. В този момент закриват здравните пунктове към заводите. Инж. Георги Попов, директор на мебелния завод, й предлага да наеме здравен пункт №4, където посреща пациентите си и днес. Понякога при нея идва трето поколение от една фамилия. Търсят я даже бивши пациенти – шуменци от чужбина.
Защо повече са жените в офталмологията? Д-р Рангелова отговори: „Това е фина специалност, отива на жените да бъдат очни лекари, особено за операциите. Иска се голямо търпение! Въпреки модерната микрохирургия на очите днес”.
Съпругът, синът и внукът на д-р Рангелова са професионално свързани с инженерните науки и компютрите, затова пък снаха й д-р Петрана Стойчева е очен лекар във Варна.
Миналата година очното отделение на шуменската болница трябваше да чества 80 години, но беше закрито. След година възстановиха дейността му. Със своята 60-годишната кариера на офталмолог д-р Рангелова става част от неговата история. Точно когато отделението не работеше, тя спаси възрастен мъж с вторична глаукома с адски болки в своя кабинет, вместо да пътува до Варна. На раздяла сподели: „Любовта ми са цветята и книгите. Но без лекарската професия не мога. Обичам си пациентите и те ме обичат!”
Валентина МИНЧЕВА
