Наричат психиатрията „Пепеляшка на здравеопазването”. Проблемите с психичното здраве са глобален феномен. Психичните заболявания заемат 20% от болестите на човечеството, но по-малко от 3% от световния бюджет за здравеопазване се отделя за справяне с тях. Имахме здравен министър-психиатър проф. Христо Хинков, който през 2024 г. призна: „Истината за психиатричната помощ у нас е много болезнена”.
Да, психиатричното здраве е сериозно подценено. За него имаме причина да пишем, Държавната психиатрична болница в село Царев брод, община Шумен, има юбилей – 75 години от откриването й. Днес лечебното заведение е сред най-добрите в страната. И докато статистика все още се колебае дали всеки 4-ти или 5-ти българин е с психиатрични проблеми, нека напомним, че реформата в българската психиатрия всеки път пропада, защото се предлага от здравни чиновници, без мнението на редовите психиатри, работещи с психично болни хора. Промените налагат съвместно обсъждане с прокуратурата, съда, МВР, социалните служби, гражданските организации, като се отчитат и специфичните нагласи в обществото. А то го е осъзнало още преди 4000 години! В „Законника на Хамурапи” във Вавилон от 1700 г. преди н. е. пише, че покупко-продажбата на роб е невалидна, ако той е душевно болен. По времето на Солон в Атина през 6 век преди н. е. не се признавали завещанията на душевноболните. През 12 век в Русия изключвали „бесните” като свидетели.
Историята на първата психиатрична клиника в България е свързана със създаването на Александровска болница в София. Психиатричното отделение в нея е открито официално на 1 януари 1888 г. У нас е отпечатан „Правилник за отгледването на душевно болните” през 1885 г., а от 1905 г. се регламентира недоброволното хоспитализиране при опасно поведение, когато в Западна Европа то се въвежда официално едва през 30-те години на ХХ в. През 1894 г. в Ловеч се създава психоневрологично отделение към Градската първокласна болница „Стефан Стамболов”. Тя е единствена в Северна България до 1944 г., става самостоятелна на 1 ян. 1953 г. В Бяла, Русенско, се организира приют за душевно болни през 1902 г., но те били „заплаха за околните” и се закрива през 1903 г. Смесен приют за психоболни мъже и жени се открива на гара Карлуково. През 2011 г. пациентите-мъже се местят в Бяла. От 1 юли 1922 г. психиатричното отделение в Александровска болница се реорганизира в Психиатрична клиника и в Катедра по психиатрия. Първите ръководители на катедрата са руски възпитаници. Съдебната психиатрия възниква в България в началото на ХХ век.
От 1942 г. се прилагат електроконвулсивна терапия и електрошок. През 1945 г. психоневрологичната помощ у нас е в плачевно състояние, както пише в документите на Държавен агенция „Архиви”. Има само три приюта за душевно болни: в Карлуково, Ловеч и Бяла – „същински гробници”, освен психоневрологичната клиника към Медицинския факултет в София.
През 1900 г. в село Царев брод е създаден католическият манастир на Бенедиктинския мисионерски орден от Тутцинг /Германия/. През 1950 г. монахините нямат повече сили да обработват собствената си земя от 440 декара и решават да я предадат с целия недвижим имот на Министерството на народното здраве /МНЗ/. Игуменката сестра Алуиза отива в София и декларира това. Назначена е комисия начело с окръжния лекар д-р Гарбис Паникян в Коларовград /днес Шумен/, която приема с протокол всички ниви и сгради на манастира. В началото на декември 1950 г. в село Царев брод пристига д-р Александър Данов. Шест монахини са назначени като санитарки в Царев брод с пари от бюджета на психоневрологичната болница в Курило. Под ръководството на Николай Цачев от същата болница започва подготовката на помещенията за болнични стаи и снабдяване с „мек и твърд инвентар”, за да могат да се разкрият 75 легла.
Първите пациенти
Паметна ще остане в историята на психоболницата датата 27 декември 1950 г., когато в нея пристигат първите 16 пациенти от болницата в Курило. Посрещнати са твърде радушно от сестрите-монахини, които са ги гледали като свои възпитаници. По случай новата 1951 г. в тяхна чест е организирано тържество. След това идва нова група от 23 болни от психоневрологичната болница в Карлуково.
На 15 февруари 1951 г. МНЗ препоръчва да сътрудничат на вестник „Здравен фронт” всички психоневрологични болници: в Царев брод, Бяла, Карлуково, Курило; детските психоневрологични болници в кв. „Павлово” -София и с. Видраре, Тетевенско; болницата за епилептици в Севлиево, болницата за недъгави деца в Банкя, психиатричната болница в с. Церова кория, Търновска околия. През октомври 1951 г. в Коларовград се организира конференция на психоневрологичния диспансер /и сега в двора на МБАЛ-Шумен/съвместно с д-р Р. Ченков – началник на психоневрологичното отделение във Военната болница. Доклад чете д-р Емануил Шаранков – директор на Психоневрологичния научно-изследователски институт в София. Анализирани са пет казуса с болни. Тогава в психоневрологичната болница в село Царев брод има 60 легла и един лекар. Прилага се електрошоково лекуване, инсулиново шоково лекуване, лечение с луминал и успокоителна течност: 1 литър ментова вода с натриев бромат 100 г, хлорал хидрат 20 г, по една супена лъжица три пъти на ден, без да е изграден условно рефлекторен сън. Правят се опити за сънно лекуване. На 1 октомври 1951 г. болницата е посетена от министъра на народното здраве д-р Петър Коларов, който останал доволен от организацията и на тръгване се пошегувал: „Ако някога се разболея, ще пожелая да бъда лекуван тук”.
Акцентира се на социалистическия мироглед на медицинската сестра и лекаря. Властта агитира за „борба с бездушието и формализма в здравеопазването”. На 23 юли 1952 г. МНЗ изпраща „поверително писмо” до окръжните и околийските народни съвети, в което пише: „Липсват точни отчетни данни. Безкомпромисно да се спазва колективният метод на работа. Да се укрепят психоневрологичните диспансери”.
Лекарите, които се посветиха на психоболницата
Д-р Александър Данов е главен лекар до март 1953 г. Няма нито една медицинска сестра, нито други лекари. Санитарките се увеличават от 9 на 13. Той лично обучава санитарката Мария Вернарова да прави електрошок по време на нощна смяна и да ръководи инсулиновото отделение, за което е наградена със значка „Отличник на Министерството на народното здраве”. Ценна помощ оказва Кръстю Колев – управител на спомагателното земеделско стопанство на болницата. Тя се укрепва, изгражда се канализация. По това време д-р Дашин е главен лекар на Окръжния психоневлологичен диспансер в Шумен. Той изпраща пациенти в болницата в Царев брод и се заемат всичките 75 легла.
От март 1953 г. до октомври 1955 г. главен лекар е д-р Правда Кючукова. Помещенията на руския инвалиден дом, които са в района на болницата, се освобождават и преграждат за болнични стаи в началото на 1955 г. Леглата стават 100, лекарите са 4, медицинските сестри 11, санитарките са 36. Построяват се пералня и баня. Работата на персонала става вече 8 часа. Създава се трудотерапия – ръкоделна работилница. От заработените средства 70 процента се използват за закупуване на диван, две маси, люлеещи се столове и етажерки. На 14 юли 1955 г. се провежда национален преглед на психоболниците в Бяла с изложба на предмети от трудотерапия. Психоболницата в Царев брод е на първо място. Д-р Кючукова става „Отличник на Министерството на народното здраве”, Анка Братанова получава званието „Похвалник на МНЗ”. Развива се художествената самодейност с болните. Д-р Кючукова е ръководител на хор от 20 психоболни. Тя е режисьор и главен артист в театралните пиеси с пациентите. Шуменският окръжен народен съвет я награждава с грамота.
В периода ноември 1955 – август 1956 година главен лекар е д-р Иван Ничев. Той разделя отделенията на „спокойно” и „неспокойно”. Закупува радиоуредба. Разширява се клиничната лаборатория. Поставя се телефон с 6 поста. Терасата на женската столова се приспособява за разходка и почивки. Лекарските длъжности се увеличават на пет. Провеждат се диспансерно-болнични конференции за психоневрологичната помощ, в които участват професори от София и Варна.
От септември 1956 г. до юли 1959 г. главен лекар е д-р Борис Геранлиев. Построява се сградата на болницата – външната и между отделенията. На 1 септември 1956 г. спомагателното земеделско стопанство има 461 дка обработваема земя – 12 дка зеленчукова градина, 2 дка лозе, 6 работни коне, 2 кончета, 7 крави, 4 телета, 21 свине, 100 птици, 70 пилета, 300 кв. м парници. Поради слаба организация и липса на достатъчно болни за трудотерапия, стопанството приключва на загуба. С протокол от 22 февруари 1962 г. комисия на Окръжния народен съвет в Шумен отчуждава 370 дка работна земя, които се предават на Държавния поземлен фонд в село Царев брод. По времето на д-р Геранлиев се извършва генерален ремонт на сградата на „Социални грижи” /помещенията на руския инвалиден дом/. През декември 1958 г. се открива мъжко отделение с 40 легла. В него започва работа д-р Кирова.
В периода август 1959 – юли 1962 година главен лекар е д-р Димитър Даскалов. Колективът сам построява на стопански начала нова сграда от 60 кв. м за трудотерапия на жените, складове, гардеробна за тях. Над конюшните на манастира е изграден етаж от 175 кв. м. През 1960 г. здравните работници получават значително увеличение на заплатите. Най-голямата им придобивка идва на 1 януари 1961 г. Всички, работещи с душевно болни, са вече с 6-часов работен ден. Тогава щатът е 74 длъжности без спомагателното земеделско стопанство. На двама болни има по един служител. Лекарите са 5, медицинските сестри 16, санитарите 27 и майстор-специалист в учебната работилница. Леглата са 140, един лекар обслужва 35 легла. Нашата психоболница е на първо място в Северна България по брой на медицинските сестри в сродните лечебни заведения!
Тя осигурява стационарна психотерапевтична помощ на 621 000 жители в Шуменски, Търговищки и Толбухински окръг. Има и други 30 легла в психодиспансера в Шумен. Болницата в Царев брод приема душевно болни още от Варненски, Софийски и Търновски окръг. Половината от всички 170 настанени пребивават от 2 до 11 години. От 139 болни през 1962 г. с диагноза шизофрения са 101 пациенти. Психоболницата е затворено заведение, но още тогава се извършват амбулаторни и домашни прегледи при спешни случаи.
От август 1962 до март 1964 г. главен лекар е д-р Веселин Камилов. В този период, след дипломирането си в София, д-р Крум Миланов идва в родния край на жена си, която е от Нови пазар. Само няколко месеца е главен лекар на болницата в Царев брод. Докато практикува, пише дисертация на тема: „Промени при острър шизофренен пристъп”, която защитава в Медицинския институт-Варна. Той научава медицинските сестри на стенография и машинопис, психоболните – на конна езда и футбол. След това проф. Крум Миланов е известен учен, последният директор на Института по неврология, психиатрия и невропсихиатрия в Медицинската академия-София, почина преди 7 години. Днес неговата дъщеря проф. Вихра Миланова е председател на Експертния съвет по психиатрия в Министерството на здравеопазването. За д-р Крум Миланов си спомни д-р Мария Хринчева, 89-годишен психиатър в МБАЛ-В. Преслав: „Заедно с него правехме венозни вливания. Тогава съпругът ми д-р Борислав Хринчев завеждаше остро мъжко отделение. Д-р Крум Миланов общуваше с отец Кривчев от католическия манастир, който знаеше пет езика, много интелигентен, беше в помощ на нашите психоболни”.
От юли 1964 г. до декември 1966 г. главен лекар е д-р Иван Генчев. В архивите откриваме, че на 25 март 1965 г. здравният министър Кирил Игнатов издава заповед за безплатно лечение на чужди граждани от СССР, Албанската народна република, гръцките политемигранти. По предложение на Окръжния народен съвет – Шумен /отдел „Народно здраве”/ и със съгласието на Министерството на народното здраве на 31 декември 1964 г. Окръжната психоневрологична болница в Царев брод и Окръжният психоневрологичен диспансер в Шумен се обединяват в едно здравно заведение – Окръжна психоневрологична болница с диспансер в село Царев брод, Шуменски окръг.
В периода януари 1967 – март 1978 година главен лекар е д-р Андрей Димчев. Построява се нова съвременна кухня и баня в диспансерното отделение, завършен е нов блок за трите женски отделения, нова постройка за нови две мъжки отделения: наркологично със 70 легла и детско-юношеско с 40 легла. Леглата се увеличават от 335 на 517. Болницата е на първо място по леглови фонд в Северна България. Положена е финна асфалтова настилка, строи се блок за пералня и рехабилитационно звено. Закупени са 5 павилиона за трудово-лечебното стопанство, фургон за диспансерното отделение, автобус за 64 000 лв. и линейка. Физиотерапията е електросън, бипулсатор, йонофореза и галванизация.
В периода април 1978 – септември 1991 година главен лекар е д-р Кирил Петров. Той е роден на 9 юли 1941 г. в Нови пазар. Завършва медицина в София и започва работа като участъков лекар в Плиска. След разпределението постъпва в Районната работническа болница в Шумен и специализира неврология. После защитава специалността психиатрия в МУ-София.
През 1980 г. в болницата в Царев брод лекарите стават 18, а средният медицински персонал е от 85 души. На 100 души население осигуреността с психиатрични прегледи е 20 % при 8,18 % за страната. През 1980 г. се практикува иглотерапия, светло и електро лечение. От 1981 г. до 1989 г. ОПБ-Царев брод обслужва жителите на Шуменски, Варненски, Разградски, Русенски, Силистренски и Толбухински окръзи. Има 3 мъжки и 3 женски отделения. Леглата са намалени от 517 на 468 поради откриване на психиатрични заведения в Толбухин и Варна. Поликлиничното звено на болницата в Шумен разкрива кабинет по психохигиена, кабинет за психопрофилактика, геронто-психиатричен кабинет, кабинет за свободен прием и кабинет за акупунктура. На диспансерно наблюдение се водят 5725 души. Създават се работилници за трудотерапия – метларна, дърводелна, плетачна, шивалня, производство на оградна мрежа, цех за велпапе и найлонови торби, селскостопанска дейност. Открива се стоматологичен кабинет, автомивка, централна стерилизационна, автоматична телефонна централа, агрегат за аварийно осветление.
От 1987 г. диспансеризирането на психоболни е доброволно. Затова удостоверенията за психичното здраве на гражданите трудно се издават. Стигмата /страхът да не разберат, че си психоболен/отдалечава много нуждаещи от посещение при психиатър.
До 1988 г. болницата е подчинена на дирекция „Народно здраве и социални грижи” при Окръжния народен съвет – Шумен. Отличници на Министерството на народното здраве стават: главната медицинска сестра Стефанка Пенкова, д-р Малинов, д-р Трифонова д-р Гацев, фелдшер Съби Петров, сестра Василка Янева. Тогава трудово-лечебното стопанство става самостоятелно, но няма печалба. Медицинският съвет е от работещи с висше образование. Директорът и медицинският управител се назначават от председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС-Шумен или от МЗ след конкурс. В болничните стаи има от 6 до 12 легла. Назначени са 6 перачки и 2 гладачки. Стойността на един храноден е 12 лв. Помощният персонал прави туршии и консерви. Автомобилният парк е от автобус, 3 камиона, 2 леки коли /волга и москвич/, 3 лекотоварни коли.
През 1989 г. болницата има 468 легла, колективът е от 231 души – 111 здравни специалисти и 108 друг персонал, 32 работници в трудово-лечебното стопанство, чийто годишен план е 650 000 лв. Идеята е „трудовата терапия на болните да бъде под формата на индустриална терапия”. Десет от ръководните кадри на болницата работят с ученици, участъкови и цехови лекари по проблемите на алкохолизма, възпитават трезвеност на младото поколение. През 1989 г. в плана на психоболницата са: проектиране на пречиствателно съоръжение за отпадните води, цветово оформление на мъжките и женските отделения, подобряване условията в трудово-терапевтичното отделение, проектиране на цех за изкуствени черва в района на млекокомбинат „Сердика” до 30 декември 1990 г.
Психиатрията пред криза
През 1990 г. Обединената психиатрична болница с диспансер в Царев брод е в кризисна ситуация. Амбулаторно и стационарно се обслужват лица от предучилищна до старческа възраст. Ръководството „замразява” временно 100 легла. Заради лошите условия се затварят стаи, негодни за употреба, а 10 % от сградния фонд се изземва за нуждите на собствениците /манастира/. Правят се икономии. Използват се 95 % от леглата, но само три стаи са с 3-4 легла. Прекратява се трудотерапията поради липса на пазар на изработените изделия от пациентите.
Със заповед от 23 март 1990 г. д-р Кирил Петров е получил за 1989 г. възнаграждение за материално стимулиране 700 лв. През 1991 г. завеждащ отделение е със заплата 1600 лв., лекар – 1450 лв., медицинска сестра – 1050 лв., немедицински специалист – 900 лв., помощен персонал – 685 лв., минималната работна заплата за страната е 620 лв.
На 1 юли 1990 г. Иван Карадочев е заместник-председател на Временния изпълнителен комитет на община Шумен. Той внася докладна за платени здравни услуги от населението: медицинско освидетелстване за работа в чужбина, за шофьорски курсове, за граждански брак, за осиновяване.
От септември 1991 г. до 1999 г. д-р Кирил Петров е завеждащ амбулаторията на психодиспансера в Шумен. От 14 януари до 1 август 2000 г. е директор на Районния център по здравеопазване. След това постъпва в РУ „Социално осигуряване”, където работи до 3 декември 2011 г. на половин щат – лекарската експертиза за трайната нетрудоспособност. През 2011 г. районната лекарска колегия го отличи със званието „Лекар на годината” на регионално ниво. Почина през 2013 г.
В следващата публикация ще разкажем за дейността на Психиатричната болница -Царев брод за периода 1991-2025 г.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив