В Шумен за първи път в света беше поставена трилогията „Божествена комедия”

Премиерният спектакъл „Божествена комедия” на ДКТ „Васил Друмев” е явление не само в театралния живот у нас, но е и от световно значение. Досега са драматизирани части на Дантевата творба, писана през ХIII век. Голям проект направи балет „Арабеск” в Музикалния театър миналата година. Никога трилогията не е реализирана с всичките „Ад”, „Чистилище”, Рай”. Самият превод на „Ад” е културно събитие за България, както пише в дисертационния си труд Надежда Бонева, преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски”. Пръв превод на последните шест терцини  /тристишия/ от „Ад” прави Иван Вазов в „Българска христоматия”, а след това Константин Величков, който учи живопис във Флоренция, превежда текстове през 1884 г. Първото му луксозно издание на „Ад” е през 1906 г. с илюстрации на Гюстав Дьоре.

Режисьорката Лилия Абаджиева е позната на шуменци като председател на журито на Друмевите театрални празници преди три години. Тя е един от най-нестандартните  драматурзи, поставил класически произведения на Шекспир, Молиер, Гогол, Стриндберг, Бекет и др. Носител е на национални и международни награди. В тандем със съпруга си художника Васил Абаджиев и сина си Иван Абаджиев /внук на легендарния треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев/, със специалното участие на Калин Врачански и Тончо Токмакчиев, тя приобщава екипа на шуменския театър за един съвременен прочит на Данте, много жив, емоционално директен и разтърстващ.

По повод премиерата на шуменска сцена директорът Илия Виделинов каза: „Проектът започна година и половина по-рано. Първите репетиции бяха през септември. „Божествена комедия” е поставена като куклено представление веднъж в Европа. Има моноспектакъл на известен италиански артист. Има балетни постановки, както и визуални спектакли без актьори. Шуменската театрална постановка на „Божествена комедия” – трите части, е единствената за България и за Европа. А и за света. Гарантирам! Режисурата е мъжка професия. Тя носи лудост. Лилия Абаджиева за мен е единствената жена-режисьор, която работи с такъв размах. На сцената са трийсет души. Тя поставя пиеси само в Сатиричния театър и Малък градски театър „Зад канала” в София. Следващия сезон очакваме в Шумен да имаме спектакъл на Александър Морфов. Това са най-големите живи гении на театъра!”

Трябва да оценим духовната енергия и физическото изпитание на всички участници – актьори, художествен и технически екип, които ни пресъздадоха атмосферата на мрачното средновековие на войни между градовете-републики, благородници и кардинали, династии и народни бунтари. Векът на Данте Алигери /1265-1321 г./ – бащата на италиански език, е размирен като нашия. Неговите 14 233 стиха, разделени в трите части „Ад”, „Чистилище” и „Рай”, са пътуване на душата към Бога. Поемата има висока художествена, философска и теологична стойност. /На италиански език „комедия” е алерго-поучителна поема/. Тя е писана на италиански, а не на латински език, за да бъде пята на пазари и площади. Най-тайнственото произведение на световната литература, което напълно кореспондира с днешния свят на войни и кръвопролития. Дали нашето време не е неговото, щом моралните ценности са потъпкани?

В стила на съвременната сценография, с мултимедия на три екрана, светлинни и звукови ефекти, всички видове музика – барок, техно, диско, дори използване на изкуствен интелект, спектакълът е предизвикателство за сетивата. Музикалната картина е също на Лилия Абаджиева. Модерен, динамичен, необичайно асоциативен е декорът на постановката, чието начало е пътят към Ада. Първата картина-декор ни напомня епичните библейски платна на Микеланджело. Началото е пътят към Ада. Видеото на шуменските потайности, изоставени подземия, е творческо решение за дверите на мрака, където ще бъдат изтезавани грешниците. Голи мъже и жени се мажат с истинска глина на авансцената пред публиката, за да направят още по-студен и потискащ Ада със зловещата акустика. „На попрището жизнено в средата сред мрачни дебри сам се отзовах…” са първите стихове на Данте /Калин Врачански/, появявайки се в алена роба. Тук е срещата му с древноримския поет Вергилий /Тончо Токмакчиев/ – живял 50 г. пр. н. е., негов пример и учител. Той казва на Данте: „За да спасиш душата си от гордост, похот, алчност, е най-добре да тръгнеш с мен, духовно извиси се, ще минеш ти през вечните места; ще чуеш вопли ужасени…” И от небесата се появява Беатриче /Антония Велева/  – любимата на Данте, който от любов към нея се е извисил над всичко тленно. На вратата чернеят думите „Надежда всяка тука оставете”. Най-зловещият надпис през вековете, който ще използват по-късно и от нацистите.

В 34 песни на „Ад” флорентинския поет от XIII век ни разказва за исторически личности от политиката, религията, науката, митологията… Вергилий показва на Данте наказанието на малодушните, развратници като тираничната Семирамида от Асирия; Франческа да Рамини – влюбена в брата на своя съпруг; алчни духовници, политици, кардинали, папи. Данте и Вергилий стигат гората на самоубийците, следва бездната от ями с пламъци и дъжд за алчните лихвари. И чуваме отчаяния вик на Данте: „Италио, погубиха те бързите печалби!” /Както печалбите погубиха и България…/

Двамата са вече в смолата на Ада, „която кипи от греховете на тези, които търгуваха с влияние, вземаха подкупи, продаваха закони”.  В родината на Данте няма чест. „И става всеки селянин бунтовник, щом само бъде в партия приет”. Адът е безпощаден и за убийците, „които клаха хората с яростна разплата”. А едно възклицание: „Къде е това време, когато бях млад, весел, умен?” – равносметка за погубения живот.

Данте е вече в ледените езерни води, където Бог изпраща Луцифер -предателят на светлината, в Деветия кръг на ада. Там са предателите. „Най-големият ад е този, който човек носи в собствената си памет” – казва Вергилий. Светлината води героите в Чистилището, където са душите на тези, които са се смирили и покаяли преди смъртта си. Пристига Ангел, за да им каже, че надменността и завистта им е била пречка за духовното развитие. Всеки си има духовен надзорник. Чуваме прекрасната барокова музика – Канона на Пахелбел, който ни вдъхва оптимизъм. Всяка тераса е свързана със Седемте гряха на човека: гордост, завист, гняв, леност, алчност, чревоугодие, похот.

Пасторална музика предвещава идването на друга библейска личност. „Аз съм Мария Магдалена, превъплъщение на покаянието и преобразяващата любов. Истинската храна за душата е словото божие и Божествената любов, а не телесните удоволствия. Данте, твоята любов към Беатриче е неземна и те преведе към Рая. Вергилий те преведе през Чистилището и се очисти от Седемте смъртни гряха. Душата ти е готова за райските небеса. Ти вече си готов да се възкачиш към звездите”. И трите части на „Божествена комедия” завършват с думата „звезди” /stelle/.

Вергилий е изпълнил мисията си. За Данте започва духовният Рай, където е Беатриче – истинската свобода и блаженство, а любовта е вечната връзка между земното и божественото. Финалът са слънчевите площади на Флоренция. Мултимедията ни връща към Данте – истинския поет на Италия, който остава класика и съвременност за всички времена.

Бяхме окрилени и превъзбудени от спектакъла. Публиката беше без дъх, хипнотизирана от един ренесансов спектакъл с модерен прочит. Гледаше се без напрежение, с лекота и съпричастност. Дълги аплодисменти и възгласи „Браво!”

Илия Виделинов обяви цветята, поднесени от името на проф. Христо Христов – кмет на община Шумен, Ася Аспарухова – председател на Общинския съвет, проф. Наталия Витанова – ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”, Театрално-музикален-филхармоничен център в Разград, ПП „Величие”. Директорът каза: „Нашето изкуство е невъзможно без вас, зрителите. Честита премиера, колеги! Спектакълът е на Лили Абаджиева, сценографията и костюмите са на Васил Абаджиев, видеомонтаж и визуални ефекти – Иван Абаджиев. Помощник-режисьор е Албена Бабева. Гост-артисти са Калин Врачански, Тончо Токмакчиев, а останалите са студенти на Лилия Абаджиева: Магдалена Бучкова, Михаил Булгуров, Моника Христова, Екатерина Гергинова, Цветослав Нецовски, Калина Георгиева, Борислава Бекярова, Йоана Методиева, Ивана Тодорова, Ина Галова, Теодора Янева, Мария Русева”. Бъдещите 12 артисти паднаха на коляно и произнесоха клетвата: „Аз никога няма да предам изкуството така, както го разбирам. Колкото и да бъде трудно, аз ще отстоявам принципите, на които съм възпитан. И все повече и с цялото си съзнание ще се боря за изкуството. Заклех се!” Очите им бяха пълни със сълзи от вълнение, както и на техните родители, пристигнали за премиерата в Шумен от цялата страна.

В спектакъла от шуменската трупа участваха актьорите: Александра Михайлова, Антония Велева, Борислав Вълов /Ей Бо/, Ванеса Пеянкова, Веселин Бърборков, Калин Пачеръзки, Петар Андреев, Светлин Иванов, Стефан Мараджиев. Натали Никова и Александър Георгиев Притуп са новото попълнение на шуменския театър с втора постановка.

Навън беше студ, скреж, вятър. На сцената актьорите играха голи. Как са издържали на предизвикателството? Младият Веселин Бърборков, седми сезон в театъра, сподели: „То огън имаме отвътре, но се иска издържливост. В името на изкуството правим всичко! Събличането на сцена започна в началото на януари. Най-тежко беше с глината, с която сме намазани всеки ден по два пъти. Много изсушава кожата. Аз си купих хума от аптеката. Глина има, заредени сме за турнетата в Бургас, Пловдив, София и др. На сцената става течение. Разболяха се половината от актьорите. Лично за мен това представление не е най-тежкото. Имаше творчески стрес. Лилия Абаджиева е голямо име в българския театър, провокираща. Не знаехме творческите задачи. След премиерата тя ме поздрави”.

Спектакълът беше на световно ниво. На 25 януари, неделя, той ще се играе от 18 часа. Данте отдавна не се изучава в гимназиите, но всяка душа има нужда от библейско просветление и грамотност. Публиката от други градове иска да я гледа. Любопитството е голямо.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар