В Европа един на шест души живее с психично разстройство, а през живота си с подобен проблем се сблъсква приблизително всеки четвърти, сочат данни на Световната здравна организация. Затова през последните години темата за психичното здраве излезе от „сенките“, все повече хора открито търсят помощ и психотерапията постепенно започна да губи стигмата на „крайна мярка“.

Какво стои зад тази промяна, с какви проблеми най-често се сблъскват хората и какви са новите тенденции – разговаряме с Калина Спасова, психотерапевт с практика между Франция и България.

-В последните години все по-често се говори за психотерапия. Наистина ли хората започнаха да търсят повече помощ?

-Да, това е категорична тенденция през последните години. Освен в статистиката, това ясно се вижда и в практиката – хората идват по-рано и с по-голяма готовност да работят върху себе си. Промяната е най-вече в нагласите. Все повече хора разбират, че психичното здраве изисква същата грижа, както физическото. Психотерапията все по-рядко се възприема като „крайна мярка“ и все повече като нормална форма на подкрепа.

-Как изглежда профилът на хората, които търсят помощ?

-Най-често това са хора, които дълго време са се справяли сами, но в един момент ресурсът им се изчерпва. По отношение на пола тенденцията е ясна – жените по-често търсят психотерапия. Европейски изследвания показват, че те използват услуги за психично здраве приблизително два пъти по-често от мъжете. Причините са както социални, така и културни – при мъжете темата за търсене на помощ все още е по-силно стигматизирана.

-България изостава ли от другите европейски държави в това отношение?

-Да, но разликата постепенно намалява. В много европейски държави психотерапията отдавна е част от здравните системи. В България тя дълго остава предимно частна услуга и свързана със стигма. Днес обаче наблюдаваме ускорено догонване, особено в големите градове. Все повече хора приемат терапията не като „последна мярка“, а като нормален начин за грижа за себе си.

-Какво стои зад нарастващото търсене?

-Причините са свързани с повишените нива на стрес и несигурност от една страна, с по-добрата информираност за психичното здраве от друга, с постепенното намаляване на стигмата и по-лесният достъп до терапия, включително онлайн. Обобщението е просто – психотерапията става популярна не защото е модерна, а защото нуждата от нея расте. Освен това хората започват да разбират, че психотерапията не е само за „хора с проблеми“, а за всеки, който иска да живее по-осъзнато и спокойно.

-Какви проблеми могат да се решават в психотерапия?

-Най-често хората търсят психотерапия при паник атаки, тревожност, депресивни състояния, трудности във взаимоотношенията, ниска самооценка, както и при натрупан стрес и бърнаут. Важно е да се подчертае, че психотерапията не е само „лечение“, а и процес на развитие – тя помага на човек да разбере себе си и да изгради по-здравословни модели на поведение.

-Вие с какви случаи най-често работите?

-В практиката ми най-често се срещат паник атаки, депресивни епизоди и повишена тревожност. Това съвпада и с общите тенденции – тревожните и депресивните разстройства са сред най-разпространените в Европа.

-Експертите говорят за „демократизиране“ на психотерапията. Какво означава това?

-Означава, че психотерапията става по-достъпна и по-малко стигматизирана. Все повече хора я възприемат като част от ежедневната грижата за себе си, а не като нещо, към което се прибягва само в криза.

-Какви са новите тенденции в психотерапията?

-Най-ясно се открояват няколко посоки: все по-широко навлизане на онлайн терапията, която улеснява достъпа; развитие на краткосрочни и фокусирани подходи, насочени към конкретни проблеми; интегративна работа, при която се комбинират различни терапевтични методи; засилен интерес към връзката между тяло и психика; както и използване на дигитални инструменти като допълнение към терапията.

-Какво бихте казали на хора, които се колебаят дали да започнат терапия?

-Че това не е признак на слабост, а на зрялост. Търсенето на помощ не е слабост, а знак за отговорност. Все повече хора разбират, че да потърсиш помощ е форма на грижа към себе си – и често това е първата стъпка към реална промяна!

Калина Спасова има висше образование по психологическо консултиране и продължава академичното си развитие като докторант. В практиката си използва съвременни, интегративни и травма-информирани подходи, които съчетават знания за психиката, тялото и нервната система. Предлага онлайн консултиране, което позволява гъвкавост и достъпност за клиенти от различни места.     За контакти: Whatsapp и Viber +33752595896, kalinaspasova@abv.bg, Facebook https://www.facebook.com/share/1DPwFmwPvM/