Едно от събитията на 35-то издание на Друмевите театрални празници в Шумен е представянето на книгата „Българският театър 1856-2026” на Камелия Николова. Тя е професор по „История на европейския театър” и по „История и теория на режисурата“ в НАТФИЗ, професор по театрознание и български театър в БАН. Има богата изследователска дейност в България и чужбина. Научните й интереси са в областта на историята на европейския и българския театър, теорията на представлението, режисурата, театралния авангард, английската/британската драма и съвременните театрални практики. Член е на Международната организация за европейска драма и на Международната асоциация на театралните критици.
Срещата откри Илия Виделинов – директор на ДКТ „Васил Друмев”. Присъстваха гости на фестивала, студенти, представители на културната общественост на града. Тази година у нас се чества 170 години от първото театрално представление. Книгата на проф. Николова е 30-годишно изследване на българския театър, като е акцентирала на автори, режисьори, постановки, между които и скандални, драматургични теми, свързани с политически събития в нашата история.
Какви са най-добрите примери за репертоар в летописа на българския театър? Кои са културните политики, които са били прогресивни за развитието на драмата у нас? Кога родната сцена се отваря за западните автори в началото на XX век и XX l век? Как се възприемат автори като Пинтър и Бекет? Как комунистическата идеология влияе на българската драматургия през втората половина на ХХ век? Кога културата е била важна за държавата? Това бяха въпросите, които гостите поставиха по време на дискусията.
Шуменци настояват студентите в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” да учат, че още на 11 май 1813 г. в нашия град е имало театрално представление на местни театрали, а не на пътуваща трупа. Документът е открит в библиотеката на Ватикана и доби популярност през последните години. Този стар дебат е познат на проф. Николова, за който няма към момента консенсус между преподавателите, призна тя.
На финала обобщи: „Театърът е живо изкуство. Важно е какви са културните политики и дали има ресурс за тяхното реализиране. Защото в българския театър има много идеи и много енергия. А колкото до ролята на изкуствения интелект в изкуството, театърът ще съществува, докато съществува човечеството! Театър има от 2600 години. Мощни технологии като киното и телевизията не го отнеха. Театърът се трансформира и променя, но зрителският интерес, показва, че театърът се е преродил. Още от античността човекът има нужда от игра! Театърът е свободолюбив. А ние имаме нужда от това!”
Валентина МИНЧЕВА
