Във време на предизборна кампания и футболни мачове трудно се събират хора с интереси към теологията. Малко общество от преподаватели и студенти уважиха проф. Румен Ваташки за премиерата на книгата му „Мисията на капуцините в България 1916–1941“. Домакин беше читалище „Добри Войников – 1856”. Ученият е роден през 1962 г., през 1987 г. завършва едновременно Духовната академия в София и специалност „Библиотекознание и научна информация“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1989 – 1991 г. специализира „История и теория на културата“ в Софийски университет, а от 1992 до 1997 г. – в Папския институт за Изтока в Рим, където защитава докторската си дисертация за капуцините в България (La missione dei cappuccini in Bulgaria 1916 – 1941). В края на същата година е обявен за доктор на Източните църковни науки в Рим. От 2000 г. е избран за редовен доцент в ШУ „Епископ Константин Преславски“. През 2008 г. защитава дисертация на тема: „Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 г. и 30-те години на ХХ век)“ и е удостоен с научна степен „Доктор на теологическите науки“. През 2010 г. получава научното звание професор.
Срещата откри доц. д-р Емил Иванов, който от две години преподава църковна археология и християнско изкуство в Шуменския университет. Специализирал е в Германския археологически институт в Берлин и Рим. Учредител е на магистърска програма по църковна археология и научната периодика „Християнска археология и изкуство“ (2013 г.). Бил е гост-лектор в университетите в Йена, Рим, Прешов – Словакия, Берлин, Мюнхен, Виенската академия на науките и Немския археологически институт в Берлин. В периода 2017-2026 г. е бил е директор на Югоизточноевропейския български културен институт (Методиев център) в Елванген, Бавария.
Доц. Иванов каза: „Сега молим студентите да влязат в архивите, а някога ние чукахме от врата на врата и молехме за позволение да влезем в чуждестранните библиотеки както младия докторант Румен Ваташки. Книгата му е издадена на италиански език в по-малък обем по административни и финансови съображения. Той е първият докторант от България след 1944 г. в Папския институт за Изтока в Рим. Обемът на неговите монографии е голям. Ако се зачетете в предисловията им, там е пълно с история, която може да стане тема за бъдеща дисертация. Много голяма работа с документи! Въпросът е кой ще се докосне до тях, за да бъде доказана тезата правилно. Силата на неговото перо е там! Книга, написана на оригиналния език /италиански/ е богатство, защото преводът е друго”.
Защо проф. Ваташки решава да пише дисертация за капуцинската мисия в България? Още като ученик проявява интерес към Чипровското въстание, организирано главно от българските католици в Северозападна България по време на Голямата турска война (1683–1699 г.) в подкрепа на напредващата хабсбургска /австрийска армия/. Докато е студент в Духовната академия, посещава Карловския университет в Прага, а мумиите на капуцините вижда в катедралата в Бърно. Впечатлен е от множеството жени с детски колички в храма. Връща се и избира за научен доклад капуцините – клон на Йезуитския орден на католиците, основан през 16 век в Париж. Името им е от италианската дума cappuccio – качулка. Чрез католиците у нас събира информация, а на един от капуцините в България посвещава книга. Румен Ваташки иска да пише докторантура, но според университетски преподавател „нямал правилен идейно-политически мироглед”. След 1990 г. е в добра позиция. Научен ръководител му е проф. Константин Симон от Йезуитския орден.
Проф. Ваташки уточнява: „Аз бях десетият българин, който по това време специализира в Папския институт на Изтока /Ориента/ в Рим. Първият българин, който защитава дисертация е Симеон Коков от ордена на капуцините, епископ през 1960 г. След него е Евгени Босилков от Ордена на пасионистите /Орден на страстите на Исус Христос/, също епископ, убит през 1952 г. по време на процеса срещу католическите свещеници у нас. Защитили са дисертация там още Георги Елдъров, Георги Гагов, Винченцо Плачков и др. Сега работя по темата за българското църковно управление в Скопско-велешката епархия в периода 1941-1944 г., където споменавам приноса на Елдъров”.
Практиката в Ориенталския институт в Рим е: пишеш дисертация, съобразяваш се с рецензентите и получаваш разрешение за публикуване от името на института. Проф. Ваташки публикува част от дисертацията, за да си получи дипломата. Едва сега той издава цялата си дисертация. Той прочете резюмето на италиански език, както при защитата му, за да усетим звученето му в академичен стил.
В Института на йезуитите свещениците имали право сами да си търсят книгите в архива на библиотеката. Признава, че е успял тайно да снима някои документи, които е заявил, но не са му доставили. По традиция по обед италианците си дремвали като котките за час – pisolino. Когато директорът отивал за своето „писолино”, Ваташки преснимал архивни материали на ксерокса. „В името на науката!” – оправдава се. В тази връзка той каза, че капуцините имали намерения да участват в покръстването на помаците в България през 1926 г. по инициатива на Ватикана. Потвърдено от кореспонденции в архивите.
Научният ръководител на Румен Ваташки в Рим по-късно станал православен, сега архимандрит в Московската патриаршия. Среща го, когато придружава Волен Сидеров като лидер на Партия „Атака” на официална аудиенция при папа Бенедикт XVI на 27 януари 2010 г. във Ватикана. Авторът сподели и за емигрантския си живот в Италия, където много българи-специализанти мизерствали. Негов колега защитил дисертация, но направил пицария, а по-късно – транспортна фирма с тирове, за да храни трите си дъщери. Проф. Ваташки спечелил персонална стипендия от Католическия комитет за културно сътрудничество във Ватикана, създаден за обмен на католическата църква с православните и древноизточните църкви през 1964 г. Тя му плащала градския транспорт, храната и таксите за университета. За да оцелява, той гледал болни старци, чистил помещения, пренасял мебели. „Не можех да спя от умора. Но последните две години нямах стипендия…”
Проф. Тотю Тотев го кани в Шуменския университет, където става доцент. Насърчава го да продължи научна дейност в Рим. През 2000 г. проф. Ваташки има възможност да работи в архива на Ватикана, но няма късмет. Когато пристига, сградата се ремонтира.
Любопитен факт е, че Салватор Ачинехов – капуцин, е бил учител на Иван Вазов по италиански и френски език в Пловдив. На чаша питие с гостите проф. Ваташки разказа още много любопитни неща за присъствието на католиците у нас. Накрая обобщи: „Признателен съм на Италия. Даде ми култура, контакти, духовно познание. Колеги, стойте по-далеч от столицата. И в провинцията може да се прави наука”. А проф. Ивайло Петров му пожела да намери последователи на своя труд, свързан с архивите на Ватикана, защото той е ценен принос за българската теология.
Валентина МИНЧЕВА
В предложения текст няма и намек що са дирили капуцини из българските земи. А за хабсбургската армия беше редно да напишете два реда истина.
Каквото правят в цял свят – мисионери. Подобно на протестантите и т. н.