Шуменският театър вдигна завеса за премиерата на „БДЖ” – съвременен спектакъл на камерна сцена. С всички изразни средства – кинематография, музика, танци, слово, младият екип ни представи железопътния бит в България, непроменен над 50 години. През август бяха пуснати 20 нови влакови мотриси „Шкода”, които са бързи, без купета, летят, а не лашкат пътниците в познатия вагонен ритъм. Но ние продължаваме да се возим масово в мръсни, вмирисани, разбити вагони, както е в пиесата на Здрава Каменова и Борислав Бойчев, който е и режисьор. В историите няма художествена измислица, защото са лични преживявания на пътуващите театрали от Шумен до София и обратно.
Николай Гундеров разказва на запис как влакът попада в тунел, а кондукторка съобщава, че той няма да продължи, защото релсите са откраднати…
Актрисата Рая Крумова е на микрофона, Кольо Стайков – с китарата. Така тръгва шлагерът за БДЖ, който ще ни следва от мизансцен на мизансцен. Актьорът Камен Стефанов приветства зрителите и ги подготвя за пътници в рухналата железопътна инфраструктура – Ориент експрес на българския преход.
В историята на Рая е черната пантера, вселила страх у пътуващите за Шумен софиянци. Янислава Линкова попада на спътник, закъсал сексуално в нощния влак, който й предлага платена любов. „Ще си платя бе, имам пари …” Пак в нощен влак, но през зимата, Благой Бойчев се сковава от студ, а бунтът му принуждава железничарите да пуснат парното. Някои от историите се разказват чрез метода вербатим – актьорът в слушалка слуша интервю и възпроизвежда историята за публиката. Практика на няколко гостуващи театрални трупи на наша сцена. В нощния влак може да ти „пусне” и шафнерката – управителката на трена, уморена и самотна до първо разсъмване… И както винаги, в купето има жена, която плете; млад чужденец на пътешествие; ромска фамилия без билети; емпатичен, но строг за глоби кондуктор; плачеща влюбена дама и свирка на локомотив… „Неповторима БДЖ-симфония” – рефрен на комедийно-музикалния спектакъл, обявен като документален театър.
Актрисата Александра Михайлова е двигателят на този „софийско-шуменски шпагат”. Тя с годините се чувства част от „елитната извънстолична общност”, наричана „селяни”, но признава: „Аз съм гражданин на БДЖ!” И понеже най-основното нещо в БДЖ е да се яде, започва голямото плюскане в купетата на влака… Торби с консерви и чипсове, банани и бира, мляскане и викове. Затова мечтата на всички пътници са тихите влакове.
Контрапункт на цялата пиеса е извънземен пътник, който се опитва да разбере човешките отношения. Все пак на перона се чува едно самотно „Обичам те”… Толкова хора са събрали и разделили гарите от времето на теснолинейките до модерните експреси…
Извънстоличната актриса Александра Михайлова е в поредния си театрален сезон в Шумен. Тя продължава да документира БДЖ-романтиката и даже вече има страх да слезе от влака, в който плете нишката на живота – символично и действително. Нейният авторски монолог е финалът на пиесата: „Само във влак и в театър ние, хората, все още можем да се гледаме в очите и да си споделяме тайни. Това е мировата смърт, която те измъчва на общо основание. Която е породена от факта, че хората са нещастни. Но аз нямам право на това, защото съм тук около вас, на тази сцена, където прожекторът ме осветява от горе. Можем да празнуваме и да се радваме на живота. Влакови композиции, дирижирани от влакови кондуктори. /Както пише в програмите на италианските опери, кондуктор значи диригент – б. р./ Тук, във влака, няма сезони. Иска ми се да ви заставя да бъдете щастливи!”
Много пъти представлението беше прекъсвано от аплодисменти, но на финала бяха неудържими. Илия Виделинов – директор на театъра, представи екипа, който го реализира. Това са актьорите Янислава Линкова, Кольо Стайков, Александър Притуп, Камен Стефанов, Рая Крумова, Александра Михайлова, режисьора Борислав Бойчев. Композитор е Добромир Кисьов, помощник-режисьор е Невена Тодорова.
Новите попълнения в семейството на шуменския театър са актьорите Рая Крумова и Камен Стефанов, сценографката Зейна Мансури. Директорът каза: „Мили хора, аз вярвам в традициите, това са вашите първи стъпки. Получавате по една малка сребърна лъжичка, за да си спомняте и да грабите бавно и внимателно, но постоянно, а не с големи шепи. Искам да ви помоля да коленичите. Вие сте в момента, в който преминавате прага – преминавате от един стандарт към друг, нашата публика, която е нашият най-верен барометър. Затова повтаряйте след мен: „Кълна се да служа повече на изкуството отколкото на себе си. Да пазя своята собствена чест и честта на сцената. Да търся истината на всяка цена. Да не се страхувам от провала. Да ядосвам режисьора по-малко и да бъда верен винаги на автора. Кълна се! И помнете аплодисментите са чест, а не право. На добър час!”
След премиерата Благой Бойчев сподели: „Композиторът Добромир Кисьов написа специално песните за Рая Крумова. Другите не могат да пеят с такива височини и импровизацииу не могат да й стигнат нивото като гласов диапазон. Авторката Здрава Каменова още не е гледала постановката, но ние тръгваме на турне. След Шумен сме на сцената в Карнобат. Това е четвъртата ми постановка на шуменска сцена като режисьор след „Бурунданга”, „Шошана”, „Земята е плоска”.
Сценографката Зейна Мансури се дипломира тази година в класа на проф. Мира Каланова в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. През февруари работи в театъра на Пазарджик – камерно представление с Ей Бо /Борислав Вълов/, който е част от трупата на шуменския театър. За спектакъла „БДЖ” каза: „Сцената в камерната зала няма механизация. Беше си предизвикателство, а влакът не е статичен. Сценографията тук не е конкретен сезон, а образ с отделна времева линия като случки. Предпочитам да оставя отворен финал за зрителя. Да се получи нещо космическо, вълшебно…”
Притчата за БДЖ е 100-годишна. Бързината на нашите влакове е най-ниска в цяла Европа, а обслужването е примитивно и скандално за европейските стандарти. Дано зрителите на шуменския „БДЖ” – спектакъл доживеят „единен електронен билет за метро, влак и автобус”, където железницата е в центъра на интегрираната транспортна услуга. А дотогава ще си разказваме уникални истории от чакални, перони и влакове – цветни, шантави и непредсказуеми, типични за нашия балкански манталитет…
Валентина МИНЧЕВА
