В началото на новия творчески сезон концертът на Knabenkantorei Basel – Хорът на момчетата и младежите от Базел, представи нестандартен за хоровото изкуство спектакъл. Може би това ще е музикалното събитие на календарната 2026 г. България има традиции в хоровото изкуство от 1868 г., когато Янко Мустаков създава първия многогласен хор.
От Възраждането до днес фолклорът и църковно-славянското пеене са в основата на хоровото творчество. Църковното пеене и фолклорът с модерно звучене са в репертоара и на европейските хорове. Доказа го концертът на Knabenkantorei Basel. Насловът беше „Корени” /”Какво наследяваме. Какви ставаме/. Гостуването на именития швейцарски хор в Шумен е част от международното му концертно турне в Гърция, България и Румъния. Той е основан през 1927 г. като певческа формация към Евангелско-реформаторската църква в Базел, а после се развива като независима и неконфесионална. С годините се нарежда сред утвърдените европейски момчешки хорове. Има международни концертни участия в Европа, Северна и Южна Америка, Африка. През 2023 г. печели европейска титла и „Grand Prix of Nations” в категорията за духовна музика с акомпанимент. Репертоарът му обхваща произведения от Ренесанса до съвременната музика, а изпълнителите участват и в оперни постановки и големи музикални фестивали.
Гостуването на хора е по идея на шуменско момиче – Боряна Тричкова, някога част от хор „Бодра песен”, ученичка по пиано на шуменките проф. Венета Вичева и проф. Роксана Богданова. Днес тя е утвърден хоров диригент в Берлин.
Начало на концерта поставиха децата от хор „Бодра песен” с ръководител Деница Узунова и корепетитор Йорданка Илиева към Обединения детски комплекс за личностно развитие „Анастас Стоянов”.
След тях на сцената излязоха гостите от Швейцария – 71 хористи на възраст от 9 до 24 години, пристигнали в Шумен с 8 педагози и организатори. Художествен ръководител беше Оливер Рудин, сценичното движение и хореографията бяха дело на Даниел Раафлауб, а пианист – Ролф Хертер. Представиха програма от четири части за историята на човека. Предупредиха ни да не ръкопляскаме между произведенията, защото те се изпълняват като едно цяло. За изключването на телефоните не ни казаха, но този път нямаше разсеяни…
В първата част „Копнеж” чухме три творби на Ф. М. Бертолди – псалми от 19 век. Ангелските гласове ни пренесоха в молитвения храм. Тревожна и апокалиптична беше творбата „Земетресение” на латвийския композитор Ерикс Ешенвалде, написана по поръчка за хора по повод Базелското земетресение през 1356 година.
Втората част „Дух” започна със славянско песнопение. Композитор е украинката Хана Хаврилен, починала през 2022 година, в началото на войната в Украйна. Хорът пя акапелно „Молитва – Пресвета Богородице, чуй ни!” Нищо по-актуално за Европа и света. Момчетата преживяха с дъх и шепот всяка сричка от финала, кръстиха се молитвено, протягаха ръце към небето, молейки Богородица за помощ. Популярната песен от филма „Гладиатор” на Ханс Цимер донесе радост и надежда на публиката. Младежите направиха с ръце крила, а после съблякоха алените си дрехи, пеейки „Сега сме свободни”. Момченцата останаха в червено на сцената за контраст на музикалната хореография. Дойде ред на индийската музика от мюзикъла „Бомбайски мечти”. Ударни инструменти, луд ритъм и темпераментни стъпки. Тук вече шуменската публика не се сдържа. Бурно аплодира и с викове приветства гостите. Диригентът и пианистът симпатично ни се усмихнаха и ни разбраха. Балканци сме.
За начало на третата част „Дом” десетина хористи напуснаха сцената и отидоха към входа на залата , почти зад публиката. Акапелно хорът изпълни „В Базел край моя Рейн” на швейцарски немски. Пак на този език ни изпяха „Базелски край, моето малко отечество”. На френски език – „Звучи в сърцето ми, любима земя”, а на италиански език „Господарю на върховете”. На стар романски език чухме „Вечер край езерото”. Това са езиците на Швейцария. Но в съвсем друг ритъм с ударни инструменти хорът изпълни традиционната песен „Синът Божи” на езика исикхоса. Той е един от 11-те официалните езици на Южна Африка, езикът на народността, към която принадлежи Нелсън Мандела.
Последната част „Пробуждане” беше скръб, мрак и надежда за новото утре. С три песни от Кристофър Тин /САЩ/ завърши програмата: „Волен прелюд” /”Капката, която съдържаше морето”/; „Ела утре” на езика исикхоса, изпълнена с ръкопляскане. А „Тъмен облак”, която швейцарците пяха на български език, възпламени публиката. Нашите неравноделни ритми бяха пресъздадени със стъпки и ръце, клякане, ударни инструменти. Светът е шарен от звуци, танци, цветове. Универсалният език на музиката обединява всички нации и хора, стига да си протегнат ръце, както го направиха момчетата и младежите от Швейцария с песните си. Никой не може да остане безразличен от призива им за мир и любов. Имаше и просълзени. В публиката чухме: „Рожби! Като ангелчета са…” Небесните ангели бяха с тях.
Зрителите дълго аплодираха и не искаха да се разделят с Хора на момчетата и младежите от Базел. Те получиха цветя от кмета Христо Христов, областния управител Георги Жеков, проф. Наталия Витанова – ректор на Шуменския университет, проф. Росица Михайлова – ръководител на Педагогическия факултет, от смесен хор „Проф. Венета Вичева”. Поздравителният адрес на кмета беше прочетен на английски език за гостите.
На сцената се качиха и децата от хор „Бодра песен”. За бис базелският хор изпя отново „Синът Божи” на езика исиксоха, а ние аплодирахме в южноафриканския ритъм заедно с гостите. „И преди, и сега „Бодра песен” на върха” – скандираха шуменските хористи. Специални благодарности бяха изказани на организаторите от община Шумен. Да, музикалният спектакъл беше невероятен! Кметският екип сподели с публиката както артистичното изпълнение на гостите, така и мизерията на общинската концертна зала „Проф. Венета Вичева”, за ремонта на която всяка година няма пари. Този път успешно се изложихме и пред чужденците. Дано при следващото им турне в България ги посрещнем с обновена зала, която да отговаря на върховете на хоровото изкуство в Шумен.
Валентина МИНЧЕВА
