„Бар на края на света” – това невероятно преживяване ни представи „Симфониета – Шумен” с участието на Милица Гладнишка и Васил Петров. С такива изпълнители барът може да е навсякъде, когато е под диригентството на Левон Манукян. С мултимедия, драматични скечове и музикална история спектакълът стана автентичен като черната музика във Флорида преди век. И за начало, разбира се, рагтайм, предшественик на ритъма от новия континент.
С първите аплодисменти на шуменската публика в Младежкия дом на сцената излиза Васил Петров с носталгичната песен „Странници в нощта”. И въздишки, които дори тъмнината в залата не може да скрие…
За Милица Гладнишка започва кастингът в импровизирания музикален конкурс. Слушаме „Очарователният ритъм” на Джорж Гершуин от 1924 година в изпълнение на нашата Симфониета.
Скоро микрофона грабва с темперамент Милица, за да ни върне във вечното „Кабаре” на Лайза Минели. После се завихрят бързите танци, които идват в Европа с американските военни оркестри. На екрана са кадри от филма „Великият Гетсби” и елегантните мъже и жени от света на Фицджералд..
Песента „Отведи ме на луната”, написана по повод първия изкуствен спътник, пее Васил Петров, а Милица получава чаша вино. Сервитьорът ще налее няколко пъти по глътка и на двамата за настроение, а по чаша от изисканото питие ще получат и няколко зрители от първия ред на залата. В бара сме с джаз евъргрийните на миналото столетие. Заглавията са възможно най-романтичните като филмовите герои от американското кино, които ни се усмихват през целия концерт.
Ред е на най-популярното „Лятно време” за всички времена, протяжно и горещо като негърски блус. Милица Гладнишка отвръща с песента „Отвъд дъгата” и с вълшебния си глас напомня за „Магьосникът от Оз”. Музиката, която някога получава „Оскар”.
Отново танци на сцената, защото в бара не само се пие. Левон Манукян също влиза в бързите ритми. Публиката аплодира, адреналинът скача, става купон.
И ето историята на една уникална песен, която е разплаквала милиони хора. Авторът е немски лекар, а заглавието е „Светът, който познавахме”. Класика в жанра, на която не може да устои никой, защото драмата на сърцето, което обича, носи всеки от нас. Аплодисментите са дълги, докато … дойде на сцената „момичето с лоша репутация”. Но то е толкова весело и симпатично в лицето на Милица Гладнишка! Прилича му да запее оня ритъмен джаз за отчето, което се разкайва в своето расо…
Гостите ще ни накарат да „танцуваме под дъжда” като Джийн Кели. Няма как българският Франк Синантра да не ни изпее визитката на своя учител, легендарната „My Way”, която е в репертоара на най-големите певци по света. Авторът е французинът Клод Франсоа. Песента става известна едва когато Пол Анка я чува по френското крайбрежие, връща се и я пренаписва за Франк Синатра, който вече е решил да напусне музикалния бизнес. Това „парче” е решаващо за кариерата му. „Песента-убиец” обикаля досега света, защото разказва за равносметката на един мъж, който е на прага на смъртта…
Публиката елегантно се включи в ритъма на песента „Ню Йорк, Ню Йорк”, изпълнена от дуета с оркестъра. Аплодисменти бяха неудържими и за награда на бис ни изпяха песента „Love and marriage”.
Хвърлиха ни в джаза! Бяхме на края на света. Това може да направи само музиката! А щом известен международник е казал, че „политиката не е толкова шах, колкото джаз”, дай Боже повече да импровизират с талант нашите управленци, за да ги аплодираме не на края на света, а в България.
Валентина МИНЧЕВА
