По време на парламентарния контрол здравният министър Кирил Ананиев отговори кои болници ще бъдат закривани. Той каза: „Болници, които не отговарят на изискванията на стандартите за персонал или имат незначителен обем дейност, ще бъдат закривани или сливани. Болници, способни да подсигурят заплатите на нужния брой лекари и медицински сестри и да изпълнят минималния обем дейност по стандарт, могат да се чувстват спокойни за бъдещето си. Те ще продължат да съществуват самостоятелно, министерството няма да ги закрива, нито да ги слива с други структури. В случай, че не им достига персонал и извършват незначителен обем дейности, за тях ще се търсят други по-ефективни решения, в това число и спиране приема на пациенти. Именно наличието на такива структури компрометира качеството на медицинската помощ, а не тяхното закриване или сливане”.
Министър Ананиев поясни, че здравното министерство не възнамерява да въвежда регламент за задължителни отделения в областните болници, които да съществуват независимо от финансовата им нестабилност, извън вече посочените в нормативната уредба. Ако се наложат повече от определените нормативно изисквания, на които някои лечебни заведения не биха могли да отговорят, ще доведе единствено до невъзможност да съществуват самите болници. А това ще затрудни още повече достъпа на населението до болнична помощ. Според здравния министър, болничните мениджъри и инвеститорите имат възможност в съответствие с Националната здравна карта да инвестират в медицински дейности, за които има недостиг на съответната територия.
Министърът даде за пример МБАЛ-Ловеч, където от няколко месеца има оздравителен план. През първото 3-месечие на 2018 година разходите са намалели с 907 000 лв. в т.ч. и за лекарства. Намалели са и краткосрочните задължения.
А ние, от област Шумен, се питаме: защо като в нашия регион има най-голям недостиг на болнични легла, се намалява техният брой с изключение на ортопедичните, както се коментира в момента от лекарското съсловие? Може би ще имаме частна ортопедия в Шумен, та отсега на частния инвеститор му се осигуряват легла, за да прави оборот и да му се осигурят парични потоци от здравната каса?
Досега не се намери нито един частен инвеститор да направи клиника за инфекциозни, кожни, детски болести. Знае ли министър Ананиев колко месеца се чака за място в ревматологичните отделения? А колко си доплащаме за лечението в тях? Правят се частни клиники за скъпи клинични пътеки, гонят се печалби, а цели медицински специалности агонизират поради липса на достатъчно легла и специалисти.
Националната здравна карта все още е в режим на обществено обсъждане, но тя с нищо не подобрява достъпа ни до качествено здравеопазване. Ако сега пациенските организации и Лекарският съюз не се защитят взаимно, ние сме обречени на геноцид.
Валентина МИНЧЕВА
