Публична тайна е, че Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ планира да плати по-малко хоспитализации на болниците тази година. Тя се съобразява и с новата Национална здравна карта, която е с краен срок за обществено обсъждане 23 май. И тъй като касата увеличи цените на някои клинични пътеки, здравните чиновници решиха, че 6000 болнични легла в страната са излишни и тя ще плаща на по-малко отделения и болници.
Напрежението в медицинското съсловие ескалира. Изявленията на ръководството на Българския лекарски съюз /БЛС/ обаче не смущават управляващите. Протестите на медицинските специалисти в страната са от началото на годината заради лимити, неизплатени заплати, фалити, неясно бъдеще. Водещи онколози предупреждават за проблеми в Националния раков регистър, приема на пациенти за лъчелечение, недостига на кадри.
Намаляват леглата в няколко отделения
Каква е ситуацията в Комплексния онкологичен център в Шумен? Заплатите се изплащат без закъснение. Но според проекта на Националната здравна карта се намаляват леглата в няколко отделения. От 26 на 23 пада броят им за отделението по медицинска онкология /химиотерапия/, от 120 на 105 намаляват в отделението за лъчелечение, като от 65 на 49 от тях остават в трето ниво на компетентност.
Увеличават се леглата за палеативни грижи от 10 на 20, което означава увеличение на персонала. Това са скъпи здравни услуги, поради което КОЦ дотира издръжката им от години. Дневно стойността на палеативните грижи за един лежащо болен струва около 60-70 лв. Ако на един от тях се направи вливане на 2 банки кръв /което не е рядкост/, Онкоцентърът заплаща допълнително 200 лв. Такъв болен има право на 20 дни по клинична пътека за период от 6 месеца.
КОЦ-Шумен осъди здравната каса за неизплатени 198 000 лв. за проведено лечение на пациенти в периода март 2015 – февруари 2016 година. Делото беше спечелено в Шуменския административен съд с допълнителната сума от още 15 000 лв. с лихвите и направените разноски по делото. РЗОК-Шумен обжалва. Чака се решението в Апелативния съд във Варна. Последната инстанция е Върховният административен съд, но той още преди две години се произнесе, че лимитите на болниците са незаконни, след като пациентски организации и БЛС заведоха дела.
За ръководството на КОЦ най-големите предизвикателства остават кадрите. В отделението по медицинска онкология специализират три млади лекарки, бъдещи химиотерапевти. Има младо попълнение и в отделението за лъчелечение.
Критично е положението в онкохирургията. Хирурзите са шест. Д-р Румен Генов стана депутат, на мястото му работи д-р Вълчев, кадър на шуменската болница. Трима от хирурзите са пенсионери, но продължават да оперират по график: д-р Владев, д-р Димитров, д-р Ченгелиева. Трудът на хирурзите е изключително изтощителен, понякога работят по 10-12 часа прави, под напрежение и стрес, професионалните им заболявания са факт.
Високотехнологичната база на КОЦ конкурира много болници за онкологично лечение в страната. Инвестицията е постигната с добър мениджмънт и с приходите, заработени от медицинския персонал пред последните 18 години, след като онкодиспансерът възвърна своята самостоятелност и се отдели от МБАЛ-Шумен. Раковоболните вече не се лекуват във вонящи бараки и мазета, а по европейски стандарти за модерна медицина и в европейски условия.
Преди година и половина КОЦ-Шумен подаде документи за акредитация в Министерството на здравеопазването /МЗ/, но акредитационна комисия не е назначена до момента. След много настояване лечебното заведение получи акредитация за модула следдипломната квалификация на лекарите, за да могат да специализират желаещите медици. Още десетки болници в страната са подали документи, но явно, че такива са възможностите на МЗ към момента.
Закупуването на нова СПЕКТ гама камера се бави от три години, защото фирма обжалва обществената поръчка. А това е най-прецизната диагностика за онкоболните, която съчетава два метода: нуклеарно-медицинския и рентгеновата компютърна томография.
Отнемат ни ПЕТ-скенера!
Високотехнологична модерна диагностика се прави и с ПЕТ-скенера в КОЦ-Шумен, първият подвижен у нас. Изследването с този позитронно-емисионен томограф е задължителен медицински стандарт в цял свят, който липсва в българското здравно законодателство. Но с новата Национална здравна карта то роди друг „шедьовър”. За Североизточна България се полага само един ПЕТ-скенер и той ще бъде във Варна. Така хиляди онкоболни и такива, които още не знаят че носят злокачествено заболяване в себе си, ще се лашкат на 100-200 км по пътищата, ще чакат с месеци ред, ще живеят в стрес, вместо бързо и качествено да бъдат диагностицирани в Шумен. А подвижният ПЕТ-скенер се ползва от жители на шест области в Североизтока! Когато преди три години ядрените физици от БАН дойдоха в КОЦ-Шумен и видяха базата с новия ПЕТ-скенер ахнаха: „Това е комплимент за вашата онкология!”. Сега ние ахкаме и ще се вайкаме, защото касата няма да плаща за него.
Двата нови линейни ускорителя в лъчелечение вече са 5-годишни. Те са изключително натоварени, след още една петилетка ще се амортизират. Планирано е закупуването на трети линеен ускорител, което засега е само перспектива.
По-малко средства за лекарства на онкоболните
Изпълнителната агенция „Медицински одит” продължава да твърди, че неефективно се използват лекарствата за химиотерапия, че трябва нов софтуер и т. н. Може би затова НЗОК е заложила в бюджета си за тази година с 13,5 милиона лева по-малко за онколекарства. Не са предвидени и 50 милиона лева за новите медикаменти за терапия. В Онкоцентъра на Шумен пациентите са осигурени с лекарства, но преди години имаше кризи.
С цел по-малко разходи, лекарствата за химиотерапия се внасят в големи разфасофки. Има медикаменти на цена 7000 лв. за ампула. За да се използва пълноценно цялото количество, се осигуряват достатъчно пациенти за такъв курс на лечение. Но не винаги това е възможно, защото медикаментът може да се съхранява 24 часа при определени условия, а в същото време няколко пациенти трябва да получат вливанията си, дори да са по-малко от необходимия брой онкоболни. Апаратурата, която може да зарежда дозирано количество за определен брой пациенти и да се правят икономии, струва над 200 000 лв. заедно със софтуера! Само университетските болници могат да си го позволят.
Остава само една патохистологична лаборатория
Притеснителна е още една подробност от „пейзажа” на новата Национална здравна карта. За Шуменска област е определена една патохистологична лаборатория. Сега те са две – в КОЦ и МБАЛ-Шумен. При операция се взема биопсичен материал и докато пациентът е под упойка на операционната маса, материалът трябва да бъде изследван от патохистолозите до 30 минути. След готовия резултат се приключва оперативната дейност. В Онкоцентърът дневно се изследват 80 биопсични материала, в МБАЛ-Шумен около 40. Никой не дава отговор какво ще се прави, ако остане само едно патохистологична лаборатория. Може би санитарката с ролкови кънки ще бяга от операционната в едното лечебно заведение, за да стигне до патохистологичното отделение в другото, където ще изследват биопсичния материал? Или ще я телепортират извънземните…
Има много актуални въпроси, които задават работещите в КОЦ-Шумен. Както колегите си в МБАЛ-Шумен. Методиката за изработване на Националната здравна карта е променена в МЗ, без шуменските лекари да знаят. Те са изненадани и работят в несигурност. Този подход на здравните чиновници в много случаи се разминава с методиката за диагностика и терапия в медицината, коментират лекарите. Съкращават се не просто легла и дейности, съкращават се човешки животи на пациентите, които са с нисък социален статус. А повечето са такива в Шуменска област. Така както сега жителите от Делиормата и Върбица отказват да пътуват до Шумен, защото нямат пари за транспорт и лекарства, така ще отказват да пътуват до Варна. Защото в университетските болници има листа на чакащите за модерна и бърза диагностика, оперативна дейност, лъчетерапия, химиотерапия.
През 2016 и 2017 г. в КОЦ-Шумен са се лекували по 6200 пациенти, а прегледите на диагностично консултираните болни са над 28 000 годишно в същото лечебно заведение. Тук намират квалифицирана онкологична помощ жителите на пет области от Североизточна България, а често и пациенти от други области на страната. С новата Национална здравна карта за много от тях шансът ще е в София и Варна, ако има кой да финансира пребиваването им там.
Валентина МИНЧЕВА
