Кризата за медицински специалисти тепърва ще доведе до фатални сътресения в лечебните заведения. Всички са на ръба на издръжливостта, но ситуацията е критична в резултат на лошите политики през последните 20 години здравно осигуряване. След седмица се пенсионират двамата специалисти по образна диагностика в шуменската болница. От тяхната работа зависи хоспитализацията на пациентите във всички отделения в МБАЛ-Шумен. Поканихме за интервю д-р Добринка Аврамова – началник на отделението по образна диагностика, защото проблемът е стратегически за най-голямото лечебно заведение на Шуменска област.
Д-р Аврамова е завършила Втора гимназия „Н. Й.Вапцаров” в Шумен, а след това – Медицинския университет във Варна. По разпределение работи две години в здравната служба на село Осмар, община Велики Преслав. След това е училищен лекар в СУ „Васил Левски” в кв. „Тракия”. От 1987 г. е в областната болница. Специализира образна диагностика и става част от екипа на д-р Димитър Гористанов.
-Д-р Аврамова колко бяха рентгенолозите, когато започнахте работа в шуменската болница?
-Бяхме пет, а след това назначиха още трима. По-късно дойдоха и други лекари. С общо десет рентгенолози разполагаше отделението.
-Това е било голям разкош за болницата.
-Да, с оглед на графика за 24 часа. В този състав от специалисти имахме по четири нощни дежурства в месеца. Сега имаме по 8-10 дежурства на лекар. Става въпрос за разположения от 19 ч. вечерта до 8 ч. сутринта. Но повикванията могат да бъдат и пет пъти през нощта. Има случаи, когато пристигаме през нощта за спешен случай, но оставаме за 5-6 часа, докато диагностицираме още и още пациенти…
-Когато започвате работа преди 31 години, каква апаратура ползвахте за образна диагностика?
-Имаше само рентгенов апарат – за графия и скопия, старо оборудване в терапевтичния блок. През 1993 г. болницата закупи скенер с бонус от фирмата малък ехограф. През 2009 г. се достави новият 8-слайдов скенер, а малко по-рано получихме модерния ехограф. Рентгеновите лаборанти бяха 12-13 души, а сега само четирима лаборанти дават нощни дежурства.
-Колко са сега лекарите специалисти в отделението по образна диагностика?
-В момента сме само двама – аз и д-р Даниела Великова. Двама млади колеги специализират при нас. От три години специализант е д-р Георги Славчев, а от две години – д-р Мутлу Насъф. Специализацията продължава четири години в отделението. Имаме пет рентгенови лаборанти, от които едната е пенсионерка, а друга е в отпуск по болест т.е. не дава нощни дежурства. Винаги един от лаборантите е в отпуск, за да могат колегите да си ползват полагаемия годишен отпуск. Т.е. от четири лаборанти двама са сутрин, двама са вечер.
-Четирима лекари и четирима лаборанти каква апаратура обслужват?
-Те работят със скенер, рентгенов апарат, ехограф, ДЕКСА за диагностика на остеопорозата /двойно енергийна рентгенова асорбциометрия – б. р./, както и преносимите рентгенови апарати в отделенията. Това е необходимото оборудване за отделение по образна диагностика с второ ниво на компетентност, каквото сме ние в шуменската болница. Минимумът е да има двама лекари-специалисти, а броят на лаборантите не се конкретизира при акредитацията. Аз съм вече пенсионерка. На 19 октомври 2017 г. си подадох документите за пенсионираме. Д-р Великова също се пенсионира. Ние имаме право да се пенсионираме на възраст 54 години, защото работим в среда с йонизиращо облъчване. Аз работя вече шест години след тази възраст за пенсиониране, защото имах сили, но през последните две години ситуацията стана много по-тежка. Потокът от болни се увеличи. Нощните повиквания – също. Това е високоспециализирана работа, която изморява не само лекарите на нашата възраст, но и младите ни колеги. Лаборантите също се преуморяват. Наша колежка получи инсулт на възраст 48 години – изключително всеотдаен, изпълнителен лаборант, който по пет пъти през нощта тичаше да обслужва пациенти…
-Кога е последният ви работен ден с д-р Великова?
-На 30 май напускаме. Окончателно. Решили сме го.
-При липса на лекари със специалност това ще се отрази на двамата лекари, които специализират в отделението.
-Надявам се дотогава ръководството на болницата да намери лекари със специалност образна диагностика, за да не спре работа отделението, т.е. на болницата. Знам, че д-р Недко Тодоров, заместник-директор на МБАЛ-Шумен, се е заел да осигури специалисти. Сами двамата ни млади лекари-специализанти сами няма да могат да поемат потока от пациенти, защото нямат достатъчно подготовка. Аз и д-р Великова сме работили абсолютно сами двете преди две години, когато директор беше д-р Юлия Димитрова. Тя беше наредила на всички началници на отделения през нощта да се изпращат за изследване с рентген и скенер само пациенти по спешност! Тогава издържахме някак… Сега това не е възможно.
-Защо?
-Защото сега спешно приемно отделение стана нощна поликлиника. Идваш за няколко пациента през нощта, но на другия ден си на работа редовна смяна. Сутринта пристигам и цял ден пред вратата ми е поток от 15 пациенти, които трябва да диагностицирам. Това е много отговорна работа и претоварването може да доведе до грешки.
-Клиничната лаборатория и образната диагностика са първите стъпки от алгоритъма за диагностика и хоспитализация на пациент в отделенията. След вашето напускане с д-р Великова значи ли, че болницата рискува да спре работа?
-Ако не се намерят специалисти, болницата няма да може да сключи договор със здравната каса. Аз не искам да си мисля чак такива неща! Кризата за кадри е голяма. Ако няма специалисти по очни болести, ще се закрие очното отделение. Поради недостатъчно специалисти по гастроентерология липсва такова отделение и работи само сектор по гастроентерология в първо вътрешно отделение. Истината е, че няма никакъв стимул за младите лекари да специализират образна диагностика. Това е интересна специалност, която се развива с бързи темпове, но е най-зле платена в България и най-подценявана.
-При вас няма клинични пътеки.
-Какви клинични пътеки?! Образната диагностика е част от цената на клиничната пътека на хирургията, неврологията, ортопедията и т.н. Но образното изследване не е фиксирано. Ние сме на твърди заплати с допълнително заплащане за извънреден труд – дежурства. Дори да решиш да поработиш извънредено, ти си доведен до пълно изтощение от дневния и нощен график, не знаеш дали ще издържиш. Стана много тежко…
-Апаратурата е сравнително нова, нали?
-Да, това е модерно оборудване. Преди две години имахме абонамент за сервизно обслужване на новия скенер. Засега апаратурата работи добре, но не са изключени в бъдеще аварии.
-За разлика от вашите колеги с други специалности вие, рентгенолозите, не можете да си купите тази скъпа апаратура и да регистрирате кабинет.
– В Шумен има частен рентгенов апарат, но той е в частен медицински център, който може да поеме загубите за сметка на останалите дейности /клинична лаборатория, лекарски кабинети/, а и там потокът от пациенти е голям. Всеки самостоятелен рентгенов кабинет ще бъде на загуба, защото са много ниски цените на рентгеновите снимки, които заплаща здравната каса. В ЕС едно изследване със скенер струва между 200-400 евро. У нас здравната каса заплаща за него 120 лева, а апаратурата е една и съща.
-Стара рентгенова снимка може ли да се използва при спешен случай?
-Има наредба на здравната каса, според която дори пациентът, приет по спешност при нас, да има старо изследване по образна диагностика за определен орган, при нас се повтаря изследването. При тежки спешни случаи изследването със скенер се повтаря по преценка на хирурга, защото облъчването е голямо. Много по-голямо от изследването с рентгенов апарат. При диагностика с ядреномагнитния резонанс /ЯМР/ не са доказани вредности от облъчването. Но трябва да уточним, че ЯМР и скенера са по-точни за някои заболявания. Например, изследването със скенер е много добро при болести на белия дроб, коремните органи, главния мозък и др. Не е нужно в тия случаи да се прави второ изследване с ЯМР, когато нещата са точно доказани вече със скенер. Обаче има сложни случаи, когато се диагностицира гръбначния стълб, гръбначния мозък, главния мозък и други органи, когато скенерът не е достатъчен и пациентът се насочва за изследване с ЯМР.
-През 2009 г. рентгенолозите във Франция получаваха годишна заплата 200 000 евро!
-В Германия са два пъти по-високи възнагражденията на нашите колеги. Затова много български рентгенолози емигрираха там.
-Не сте ли се изкушавали да работите в Германия?
-Изкушавах се преди десетина години. Беше ми трудно да издържам децата си. Сега вече е късно.
-Отделението по образна диагностика в шуменската болница захрани с кадри други лечебни заведения в града.
-Всички колеги от поликлиниките взеха специалност при нас. Включително рентгенолозите в Нови пазар и Велики Преслав. Ние сме база за специализанти. Докато аз съм началник на отделението, петима колеги напуснаха и отидоха на работа в Онкоцентъра и ДКЦ. Д-р Бейков емигрира в Норвегия, д-р Алексиев – в Германия.
-Писането тежи на лекарите в отделенията. При вас как е?
-При нас писането е три пъти повече от другите отделения в болницата. За диагностиката на едно счупено кутре писането е минимум 15 минути.
-При толкова много работа с образи на екран няма как да не се амортизирате физически.
-При нас много се амортизира зрението от компютрите. Тръгваме си от работа с главоболие. В бъдеще рентгенолозите ще страдат най-много от очни заболявания. Има дни, когато работим от 5 до 7 часа без прекъсване с апаратурата. През това време звънят телефони, чука се на вратата, все някой нещо иска. Някаква лудница е!
-Колко пациенти обслужва отделението годишно?
-С рентгеновия апарат диагностицираме 20 000 пациенти, с ехографа 5000 пациенти, със скенера около 4000 пациенти. В събота и неделя пристигат хора от цялата Шуменска област. Много от тях са решили, че събота е ден за прегледи. Транспортират се възрастни майки и бащи от селата с личен транспорт. Не са спешни пациенти, които пристигнат с линейка. Един го боли корема, друг е вдигнал високо кръвно налягане, трети има бъбречни проблеми… Понякога нищо не се установява с ехограф, пациентът се изпраща за изследване със скенер. И всичките тези изследвания са през почивния ден, дори през нощта, които се извършват от един лекар! Стига се до 15-17 часа работа на лекаря работа в денонощието! И за лекаря, и за лаборанта, които са дежурни. Общо до 50-70 души за това време трябва да диагностицираме с всички видове апаратура – рентгенов апарат, ехограф, скенер.
-Липсата на неотложна помощ в селата /дежурства на джипитата през нощта/ ли е причина за този поток през почивните дни?
-Не! Хората знаят, че в спешното отделение на болницата не се заплаща потребителска такса, правят им се всички изследвания. Знаят, че обслужването може да е по-бавно, но ще слязат лекари-консултанти от отделенията през почивните дни – невролог, кардиолог, хирург… С д-р Великова двете издържахме до пенсионна възраст на целия този наплив от пациенти от цялата Шуменска област. Правила съм много анализи в отчетите си пред ръководството през годините досега, писала съм рапорти до директорите. Искала съм да се търси начин за облекчаване работата в нашето отделение. Не се обърна внимание. Едва ли не им досаждахме. Бяхме до тук. Повече не се издържа!
Разговора води Валентина МИНЧЕВА
