Силвия Сандева е заместник-председател на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите, което проведе научна сесия и среща през почивните дни в Шумен. Във връзка с проблемите на съсловието, Сандева сподели опита си като помощник-фармацевт в Италия: „През 2001 г. бях в град Терни, на 100 километра от Рим. Легализираха дипломата ми. Поканена бях от собственик на аптека, но по-късно се прибрах по семейни причини у нас. Нашият хорариум и на колегите ми в Италия е еднакъв при обучението. Една година трябваше да работя вътре в аптеката, а след като се явя на изпит за италиански език, после да бъда и на гише. Моя колежка от Кюстендил работи в аптека в САЩ, признаха й българската диплома. Там се защитават определен брой точки при кандидатстване за работа, като от голямо значение е възрастта. Тя беше навършила 40 години и са я предупредили, че предпочитат по-младите. Защитата на дипломата за помощник-фармацевт важи пет години. След което пак се кандидатства и т. н.
Професията на помощник-фармацевта е най-желаната при кандидатстване в медицинските колежи, но въпреки че придобиват висше образование, студентите нямат право да надграждат – право за магистратура.
Има и друга подробност. Някога имаше аптечна мрежа в селата, в които работеха помощник-фармацевти. Когато ни разрешиха да работим само в дрогерии, в селата хората не могат да си купят лекарства. Сега, за да разкрият аптека на село, общините искат субсидии, за да осигурят гарантиран осигурителен доход за работещите в нея”.
Валентина МИНЧЕВА
