Министерството на здравеопазването публикува проект на наредба за утвърждаване на нов медицински стандарт „Кардиология“. Той беше разработен и предложен за обществено обсъждане, след като Върховният административен съд отмени действащия стандарт по кардиология. Новият е отворен за обществено обсъждане до 19 юли т.г. Той е свързан с кризата за кардиолози у нас и ръста на пациентите със сърдечно-съдови заболявания.
В раздел I e определен обемът на кардиологичната дейност, осъществявана в лечебните заведения за специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ. Въвеждат се изисквания за минимален годишен брой диагностични и терапевтични процедури на оператор в областта на високоспециализираните дейности (ВСД). За ехокардиография стандартът определя 500 изследвания годишно, за инвазивна кардиология – 100 процедури годишно; за кардиостимулация – 80 процедури годишно, при имплантация на система за ресинхронизираща терапия/дефибрилатори – 30, и за електрофизиология – 50 радиофреквентни аблации, при успеваемост 80%.
На базата на тези критерии се определя минималният обем дейности за дадено звено, тъй като изискването на стандарта е да има минимум двама специалисти със сертификат по изброените ВСД. Тези обеми ще се следят от съществуващите регистри за пейсмейкъри, инвазивни процедури и електрофизиологични процедури. Броят процедури се основава на препоръките на Европейското кардиологично дружество, които са приети и от Дружеството на кардиолозите в България, уточняват вносителите.
Стандартът определя минимални изисквания за 1 кардиолог за първо ниво, не по-малко от 3 кардиолози за второ ниво и 4 кардиолози за структура от трето ниво на компетентност в болничната помощ. Тези изисквания към лекарския персонал целят да осигурят нормално 24-часово функциониране на общото отделение по кардиология, като един лекар трябва да обслужва максимално 10 легла. Ако лекуващият лекар извършва и интервенционални процедури, той може да обслужва максимално 6 легла, се отбелязва още в мотивите към проектонаредбата.
Стандартът препоръчва още 75% от лекарския състав, но не по-малко от 50%, да притежава специалност по кардиология. Лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог, е категоричното изискване на новия стандарт.
В шуменската многопрофилна болница има вътрешно отделение с дейност по кардиология. В него работят двама кардиолози на пенсионна възраст, кардиолог в неплатен отпуск – вече шеф на ДКЦ, хематолог, нефролог. В отделението специализират кардиология 4 лекари. Първа предстои да защити специалността си д-р Десислава Найденова. Отделението в МБАЛ-Шумен има второ ниво на компетентност.

Според новия стандарт по кардиология, пациенти с кардиологични заболявания ще могат да се диагностицират и лекуват и в отделения от съответното или по-високо ниво на компетентност по медицинската специалност „вътрешни болести“. В тези структури на лечебни заведения за болнична помощ се извършва диагностика на заболявания, които изискват провеждане на конвенционална трансторакална ехокардиография; диагностика и лечение на остри, обострени и хронични сърдечно-съдови заболявания, без усложнено протичане и при които не се предполагат инвазивни диагностични и терапевтични процедури; лечение на вече диагностицирани на по-високо ниво на компетентност заболявания, при които терапевтичният подход и схема на лечение са уточнени и стартирани.
С цел постигане на минимално административно регулиране, с проекта за нов стандарт се дава възможност за съвместно ползване на определено оборудване и структури в болницата или в населеното място или въз основа на сключен договор с друго лечебно заведение. Това може да стане например при някое от следните условия: наличие в лечебното заведение на собствена апаратура за образна диагностика, разполагаща с рентгенова апаратура за изследване на сърце и бели дробове; наличие на клинична лаборатория на територията на лечебното заведение от II-ро ниво на компетентност; осигурена компютърно-томографска (КТ) и магнитно-резонансна (МР) апаратура на територията на населеното място, с осигуряване на непрекъснато 24-часово обслужване на болницата, (вкл. при спешни състояния); осигурен достъп от лечебното заведение с клинична лаборатория и други диагностични лаборатории – в неговата структура или по договор; договор с лечебно заведение със структури по кардиохирургия, по съдова или гръдна хирургия за оказване на спешни хирургични интервенции при необходимост, в рамките на не повече от 90 минути от началото на настъпване на перипроцедурни усложнения; договор със самостоятелна клиника/отделение по кардиология за инвазивно лечение, сърдечна и/или съдова хирургия, с възможност за трансфер на пациенти до 120 минути.
С проекта се предлага минималната продължителност на срока за обучение за придобиване на сертификат за дейности по кардиостимулация да се намали от 2 години на 1 година, т.е. 6 месеца за базово и 6 месеца за експертно ниво. Промяната ще позволи оптимизиране дейността на структурите и улесняване достъпа без да се влоши качеството на процедурите, е мнението на вносителите.
В проектонаредбата се посочва, че по данни от 2016 г. в страната ни функционират 2747 кардиологични легла, от които 212 са интензивни кардиологични легла. 61% от тях са разкрити в трето ниво на компетентност, 21% – във второ ниво и 18% – в първо ниво. В България има 1358 лекари с призната специалност кардиология. Тя е крайно недостатъчна, като се има предвид, че голяма част от тях са пенсионери или работят в големите градове.
В мотивите към проекта се посочва още, че въпреки достатъчната осигуреност с кардиологични легла (излишък от 153 легла според отменената Здравна карта) решението за разкриване на структура по „Кардиология“ е въпрос на преценка на болничния мениджмънт въз основа на капацитета на лечебното заведение, характера на осъществяваната дейност, обращаемостта на пациентите и др.
От МЗ препоръчват още при вземането на решение да се има предвид, че по данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2016 г. средният разход за текуща издръжка на едно легло за година в структура от трето ниво е 127 538 лв. за областни многопрофилни болници за активно лечение и 23 811 лв. за структура от второ ниво на компетентност. Разликата се определя от изискването в структура от трето ниво да има инвазивна кардиология. Средният годишен разход на едно легло в структура от първо ниво е между 19 000 и 25 000 лв. се посочва в проекта.
По отношение на необходимите финансови средства за осигуряване на минималния брой персонал съгласно изискванията на стандарта от МЗ дават и някои ориентировъчни разчети. „За 2018 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за медицинските специалисти, работещи в болница е, както следва: за началник-клиника/началник-отделение – 1103 лв., за лекар – 987 лв., за старша медицинска сестра – 766 лв. и за медицинска сестра – 709 лв.” А това съвсем не са високи възнаграждения за високоспециализирания труд на кардиолозите в болниците. Масово те предпочитат да работят в частни кабинети като ЕТ, където получават от 5-10 000 лв. месечно.
Според Националната здравна карта за доболничната помощ на Шуменска област са необходими 22 кардиолози, а в момента работят 16, които обслужват всичките 10 общини. Заедно с кардиолозите в болниците, Шуменска област разполага с 26 кардиолози.
На 1 април 2013 г. в Шумен започна дейност Специализираната болница за активно лечение по кардиология „Мадара”, която подписа договор за 11 клинични пътеки за инвазивна кардиология.
Валентина МИНЧЕВА





