В древен Китай лекарите получавали пари, единствено когато пациентите им са здрави. Хората плащали определена такса, но когато се разболявали, спирали вноските си. Така медиците имали интерес да излекуват болнитеq т. е. пациентите им да за здрави, за да им плащат. В наши дни, според международно изследване, 4 % от пациентите са засегнати от лекарски грешки. Затова в държави като САЩ застраховката на медиците е задължителна, с която предпазват себе си и своята практика. При лекарска грешка там се влиза в затвора, на пострадалия пациент се изплаща разоряващо за лекаря обезщетение и се отнема неговата правоспособност.
За разлика от САЩ, съдебните дела срещу медици в България са рядкост. Най-често причината е, че лекарите трудно се съгласяват да станат вещи лица и да проверяват свои колеги за грешки при съдебни дела, заведени от пострадали пациенти. Идеята на правителството на ГЕРБ е пострадалите от лекарски грешки да получават обезщетения от фонд, в който ще постъпват сумите от лекарските застраховки. Каква е ситуацията към момента?
Българският лекарски съюз съобщи, че няма да сключва договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ за лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение. Досега ръководството на БЛС или отделни районни колегии сключваха такива застраховки за всички свои членове. Съгласно действащата днес законова рамка и в частност чл.189,ал.1 от Закона за здравето, е предвидено изрично задължение за лечебните заведения за задължително застраховане на лицата, които упражняват медицинска професия в него за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения, т.е. тежестта за сключване на задължителната застраховка „професионална отговорност“ е на съответното лечебно заведение. Във всички останали случаи, сключването на допълнителна застраховка в полза на медицинските специалисти, надграждаща застрахователното покритие по задължителната такава, е поставено в зависимост от волята и желанието на всеки лекар и/или на съответната районна лекарска колегия, без обаче за последните да е налице законово задължение за това.
Министерският съвет публикува за обществено обсъждане наредба, с която се определят минимални нива на задължителните застраховки на медиците. Според Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума при задължително застраховане на „Гражданска отговорност“ е в размер на 500 000 лева на застрахователно събитие и 2 милиона лева за всички застрахователни събития за срок една година.
Законът за здравето дава възможност с наредба на Министерски съвет да се определи лимит на застраховане, различен от определения с Кодекса. Тя предлага минималната застрахователна сума да бъде от 30 000 до 150 000 лева и лимит за всички застрахователни събития от 120 000 – 600 000 лева, в зависимост от вида лечебно заведение, в което се упражнява медицинската дейност и рисковата група, в която попада лицето, упражняващо медицинска професия.
Лечебните заведения са разделени на две групи. Първата е за лечебните заведения, които оказват болнична помощ, спешна помощ и имат трансфузионни /кръводарителни/ центрове. Втората група е за всички останали лечебни заведения.
Медицинските специалисти са разделени на три рискови групи. Първата е за тези, които изпълняват медико-диагностични дейности /клинични лаборатории, образна диагностика в доболничната дейност/, денталните лекари /зъболекарите/ и фармацевтите. Втората е за работещите в предимно терапевтични специалности – кардиолози, невролози, ревматолози и др. Третата рискува група е за хирургичните специалности. Като най-високо рискови се определят специалностите хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология.
Застрахователните суми са определени в Министерството на здравеопазването след анализ на съдебни дела за лекарски грешки, завършили с осъдителни присъди.
Обобщената съдебна практиката показва, че при лека телесна повреда горната граница на осъждане за репариране на неимуществени вреди е до 10 000 лева; за средна телесна повреда – до 60 000 лева; за тежка телесна повреда – до 120 000 лева; за смърт – до 150 000 лева на наследник. Това са средни граници на съдебната практика, от които има и отклонения, но те са по-скоро изолирани. Средните параметри на обезщетенията, изплатени от застрахователите, в случаите на доброволно уреждане на спора са: до 5000 лева за лека телесна повреда; до 50 000 лева за средна телесна повреда; от 100 до 120 000 за тежка телесна повреда; от 80 до 100 000 за смърт.
До влизане в сила на новия Кодекс за застраховане (1.01.2016 г.) средната застрахователна практика е да се покрива този специфичен риск до застрахователни суми, вариращи между 10 000 лева за медицински сестри и 30 000 – 100 000 лева за лекари за едно събитие, а в агрегат – до 300 000 лева т.е. за всички натрупани случаи или увредени пациенти за срока на застраховката за 12 месеца.
Според новата наредба, лечебните заведения ще застраховат персонала си за по-високи суми, отколкото са го правели досега, но по-ниски в сравнение с праговете, определени със застрахователния кодекс.
Валентина МИНЧЕВА
