Родители на ученици, дошли в областния град от селата, за да учат в гимназията по икономика, ни потърсиха, възмутени от разбитите стълби и разкопките в началото на улица „Македония”. Един от бащите коментира: „Не мога да повярвам, че съм в Шумен! Какви са тия дупки! Вярно, че в училището има друг централен вход, но по тоя разбит плочник са закусвални, пейки, градинки…”
За рововете и липсата на плочки до НОИ край това училище пишем от години. В предишните два кметски мандата отлагаха ремонта от бюджет на бюджет, от година на година. Явно и сега няма да стане строителството, за което настояват шуменци, живеещи в идеалния център на областния град. Те напомнят, че по тези стръмни стълби вървят болни и стари хора в посока от старата поликлиника към болницата и Онкоцентъра, а от спирката до НОИ се изкачват ежедневно възпитаници на природоматематическата гимназия, Трето и Шесто основно училище.
Сега е прах, бурени, чакъл както по стъпалата, така и на „детските площадки” с разбити люлки и пързалки. Шуменка ни каза: „Някога децата ми отраснаха тук. Сега внуците си водя на километри за разходка в градската градина или парк „Кьошковете”. А знаете ли какви данъци плащам?…” Не пожела да я снимаме, обидена почти се разплака.
След ден-два започват дъждове. Кал, течове и плочки, които са увредили много обувки и крака. Местните управленци няма да минат по този маршрут. Те се возят на скъпи коли и джипове.
Преди първия учебен ден родители, педагози и деца се вглеждат във всеки квадратен метър от инфраструктурата на своето учебно заведение – спирки, тротоари, огради, закусвални и атракциони, които бързо прибират джобните пари на учениците. Защото това е инфраструктурата на местното самоуправление – на управленското мислене. Това лято се откриха много нови обекти по европроекти, отрязаха се много лентички с възторг и шампанско, но когато по твоя човешки и граждански път премеждията не спират, какво от това?! Не може трети мандат да се ремонтира градинката зад поликлиниката, а други квартални територии да са бунище!
В района на гимназията по икономика осветлението е недостатъчно. Особено в градинката, която десетилетия наред е място за пушене на цигари, пиене на бира и други волности на учениците от квартала. Родител сподели: „В 17 часа през зимата е тъмница. Гащите да ти свалят, няма да разбереш. Минават младежи от всички училища, стават инциденти. Къде е властта?…”
Сега е време за пресконференции на шуменското образование. Общинските началници ще рапортуват за ремонтите на детските и учебните заведения. Ние искаме да чуем Регионалното управление по образование, което от три години не е давало пресконференция за матурите, за новата учебна година, за закритите училища в общините и за дефицита на педагогически кадри. Липсата на диалог клати политическото управление на държавата. Липсата на диалог между РУО и медиите, т. е. обществеността, които имат много въпроси, са пробойните на местно ниво. Защото битката на образованието днес е за деца, за ученици, за граждани на Шумен и областта. Населението се „топи” с 1500 на година! За кои класове няма още учебници? Кои класове ще са с нови учебни програми? Майка на ученик в елитна гимназия припомни: „Миналата учебна година направиха родителска среща в края на септември. За много неща бях в пълна неизвестност. Аз и сега не зная какви са промените в учебния план на моя син”.
От стъпалата на градската инфраструктура започнаха въпросите за регионалното образование. Зимата на нашето недоволство е далеч. Очакваме есента на новата учебна година. Училищният звънец за кмета удари, както и за неговата пренаселена от експерти по образование община. Защото имаме нов закон за образованието, който се прилага поетапно. Защото стресът за децата и родителите е причина за ”синдрома на изпепеляването” на българските педагози. Те са неудовлетворени, бързат да излязат в пенсия или напускат, за да се реализират в по-спокойна професионална среда.
Известен шуменски учител ни каза директно: „Реформите уморяват, агресията на деца и родители ни убива, а авторитетът ни в обществото не може да се гради само с по-високите възнаграждения. Ние не очакваме възрожденския ореол на българския учител. Ние искаме ново мислене и отговорност от родители, граждани, политици. Европроектите промениха училищният бит, но не се синхронизираха отговорностите на родителите и държавата. Така както снегът всяка зима изненадва фирмите за пътно поддържане, така всеки 15-ти септември изненадва родители и учители с неизпълнени ангажименти за училищната инфраструктура и неадекватните нормативни промени”.
Валентина МИНЧЕВА
