Трагичните инциденти в България вече са толкова много, че започнахме да ги възприемаме като част от ежедневието и ги забравяме на третия ден. Красноречив пример е аварията в отделението по хемодиализа във Видин, при която почина 50-годишен мъж, а болните бяха принудени да пътуват до съседни градове за животоподдържаща терапия. Сега вече никой не говори за случая, макар че това стана само преди десетина дни, в началото на октомври.
Едва след трагедията във Видин медицинските власти се сетиха за сигналите на пациенти, които още от август са алармирали за проблеми в болничното отделение, остаряла апаратура и недостиг на персонал. А правителството, както винаги, реагира постфактум на пожар и моментално отпусна 5 милиона лева за държавните болници, за да позакърпят хемодиализите си…
Днес, 10 дни по-късно, това вече е остаряла новина за обществото. Но не и за 70 души в Шумен, които живеят на хемодиализа и за тях терапията буквално е въпрос на живот или на смърт. В Шумен диализата се извършва в специализираното отделение в многопрофилната болница, където условията са меко казано лоши, според пациентите – стари машини, стари столове, стара вентилация. Междувременно от началото на годината в града заработи частен диализен център на „Дъчмед България“, оборудван с най-модерна апаратура и предлагащ много добри условия за престой на болните. Изключително важен е и фактът, че в частната клиника са привлечени едни от най-добрите медици, които пациентите познават от десетилетия.
И всичко щеше да е прекрасно, ако болните имаха достъп до клиниката на Дъчмед. Но те не могат да ползват модерната апаратура и лечение, защото здравната каса вече цяла година отказва да сключи договор с частната хемодиализа, въпреки че клиниката е получила всички необходими разрешения и лицензи от здравното министерство. Касата мотивира отказа си с противоречиви обяснения, които създават у пациентите лошото усещане, че в случая се обслужват нечии лични интереси на гърба на тежко болни хора.
Мирослав Железов: Къде са управниците на този град, как никой не защити болните?
50-годишният Мирослав Железов е с тежко бъбречно заболяване и от 2016 г. е на хемодиализа. Въпреки че живее в Италия, шуменецът често се връща в родния си град заради възрастната си майка. Три пъти в седмицата Мирослав се подлага на терапия, която по предписание на италианските му лекари продължава 4.5 часа. В областната болница след първата процедура му обяснили, че не могат да правят толкова дълга диализа, затова го намираме в частната клиника.
Мъжът буквално е бесен, че в Шумен има толкова добри условия за лечение в „Дъчмед“, а болните не могат да ги използват. „Нас не ни интересуват отношенията между здравната каса и болниците, не искаме да слушаме чиновнически оправдания! Ние искаме качествена терапия, защото става въпрос за живота ни! Ние искаме да имаме право на избор, както всички пациенти и да можем сами да изберем къде да се лекуваме!“, настоява Мирослав. И той, и останалите пациенти на хемодиализа дават за пример частната кардиология, която без проблеми работи в двора на многопрофилната болница. „Защо на сърдечно болните същата тази здравна каса им е позволила да избират между държавната и частната болница, а на нас ни отказват това право?“, пита Мирослав.
Мъжът призовава и медиите, и управниците, и политиците да помогнат за решаването на казуса, защото, както той непрекъснато напомня, става въпрос за живота на 70 души в Шуменско, която са на хемодиализа. „За нас всичко е важно – и лечението, и условията, и отношението на персонала. Защото ние, както се казва, сме пътници. Ние не сме хора, влезли в болницата по клинична пътека, които след 5 дни ще си отидем вкъщи. Ние сме там до живот. Ако нямаш шанса да те трансплантират, ти оставаш на хемодиализа и ако ги няма тези апарати и специалисти, няма как да живееш. Разчиташ на лекарите и сестрите за всичко, буквално животът ни е техните ръце“, обяснява Мирослав с надеждата, че повече хора ще се вслушат в призива на болните.
Затова той изобщо не може да проумее как някой лишава пациентите от една модерна клиника за диализа. „Как е възможно в Шумен да има такова бижу, с такива условия за качествено лечение и никой да не обърне внимание и да не помогне на болните! Не знам кой е човекът, който не иска да подпише договор и да даде разрешение да се лекуват хората! Нямат ли съвест тези началници! Ако ставаше въпрос за техните синове или братя, сигурно щяха да търсят най-добри условия, а нас са ни закрепостили в мизерията на държавната болницата“, възмущава се пациентът.
Условията за диализа в МБАЛ – Шумен са просто ужасни, категоричен е Мирослав. Да не ви се налага да попадате там, казва мъжът и обяснява: Там е абсолютна мизерия! Тя те посреща още от самото влизане, съблекалните са стари и олющени, тоалетните са направо отвратителни, миришат от входа. Вътре няма легла, а те слагат на едни стари захабени столове, на които трябва да стоиш с часове, подлагат ти под ръката едни парцали, когато ти слагат иглите… И без друго е тежко да лежиш неподвижен 4.5 часа, а ако нямаш удобства, направо откачаш! Аз в болницата след диализа съм се чувствал като пребит, боли те цялото тяло, след като си стоял на стола 4 часа. Освен това помещението е малко за всички болни, задушно, нямаш въздух. Да ме извинят хората, които работят там, аз не ги обвинявам, но мизерията е страхотна за нас, пациентите! И обслужването е съвсем друго. Болните обаче се страхуват да се оплачат, защото няма къде другаде да отидат. Не всеки може да пътува през ден до Варна за диализа или да си плаща в частната клиника, и затова си мълчат хората…“
Всъщност преди 3 години имаше подадени жалби заради лошите условия в болницата и след проверка от ХЕИ постановиха, че действително въздухът в помещението не отговаря на изискванията. После жената, подала жалбата, почина и всичко затихна.
„Направо не мога да разбера как нито един от управляващите не се заинтересува от случая, как никой не дойде да види какво е направено в Шумен – кметове ли, партия ли – да дойдат да видят каква модерна клиника е построена и да ни съдействат този център да бъде отворен, за да могат всички болни да го ползват“, призовава Мирослав. В тази връзка той обяснява, че терапията в частната диализна клиника е оценена като изключително добра от италианските му лекари. „След първите си процедури тук се върнах в Италия и там веднага направих изследвания, които бяха перфектни! Лекарите ми бяха учудени, че лечението ми в България е преминало толкова добре. Показвал съм им снимки от този център и те са изненадани, че тук имаме такава модерна зала и апарати“, разказва Мирослав.
Той обвинява здравната каса, че обслужва някакви други интереси, а не тези на пациентите като отказва да подпише договор с частната диализа. „След като клиниката на Дъчмед има всички разрешителни и лицензи, за мен е необяснимо защо касата не подписва договор с нея. Ами това не е зъболекарски кабинет, да лишиш един зъболекар от работа! Това е диализа, която е жизнено важна за 70 човека в Шумен! Това е животоспасяваща процедура! Ако се притесняват, че ще оставят болницата без пациенти, това не може да се прави на наш гръб! Нека да оставят пациентите сами да преценят къде ще се лекуват, но не може за сметка на нашия живот и здраве насила да пълнят болницата!“, коментира Мирослав Железов.
Милка Иванова: Искам на детето ми да се прави качествена диализа!
Милка Иванова е майка на 35-годишния Живко и го придружава четири пъти в седмицата от смядовското село Александрово, където живеят до Шумен за хемодиализа. Живко е с бъбречна недостатъчност вследствие диабет, затова през ден се нуждае от преливания. Три от четирите процедури мъжът прави в държавната болница, а един път в седмицата задължително идва в частната клиника.
Идваме тук, защото Живко се чувства по-добре от процедурите, обяснява Милка Иванова. „Тук той наистина се чувства много по-добре след терапията, машините го изчистват по-качествено и Живко иска да правим всички процедури тук, но не можем да си позволим да ги плащаме, затова идваме само веднъж седмично“, обяснява майката на болния Живко.
35-годишният мъж е на хемодиализа седма година. Според майка му, преди месеци състоянието му е било много тежко и тя е убедена, че само частната клиника го е спасила. „Ако не беше започнал да идва тук, Живко си беше заминал“, категорична е Милка Иванова. Тя потвърждава казаното от Мирослав Железов за лошите условия в отделението на МБАЛ – Шумен: „Ходим и в болницата, но там е жива мизерия! Вместо на легла, пациентите стоят на едни стари зъболекарски столове, не могат да се отпуснат. И все аварии стават, колкото пъти си дойде, Живко все обяснява, че маркучите спират и ги удрят с нещо да ги оправят. Просто е нечовешко при наличието на такъв добър център като Дъчмед пациентите да не могат да го ползват“, коментира жената.
Като майка, тя е изключително разстроена, че не може да осигури на детето си по-добро лечение. „Живко иска да идваме само тук /в Дъчмед, б.р./, но му казвам, че нямаме средства, ние живеем с двете пенсии. Затова чакаме с четири очи да подпишат договор с касата, всеки ден, като звънне телефона, все се молим да ни съобщят добра новина“, обяснява Милка Иванова.
Тя е категорична, че в частната клиника синът й получава по-качествено лечение. „След диализа в болницата краката му са надути, а след процедурите тук вече се оправят. Има коренна разлика в здравословното му състояние след терапия в болницата и в частната клиника! Имам чувството, че машините в болницата не пречистват добре и още първия път го казах на доктора“, заяви Милка Иванова.
Жената е възмутена от служителите на здравната каса, които отказват да подпишат договор с частната диализа. „Защо така правят, не виждат ли разликата! Не ме интересуват техните отношения и интереси, аз искам на детето ми да се прави качествена диализа! „ призовава Милка Иванова. Тя допълва, че всички пациенти на диализа искат да ползват апаратурата на частната клиника, но са заробени към мизерията в държавната болница. Хората искат по-добри условия за лечение и все се надяват, че касата ще подпише договор с Дъчмед, но не смеят да протестират, обяснява жената.
Частният център „Дъчмед Диализа“ получи разрешително за работа от МЗ през септември 2017 г. и веднага подаде документи към районната здравна каса. Тогавашният директор на касата д-р Йорданка Пенкова обаче отказа да подпише договор с мотива, че НРД за 2017 г. вече е в действие и не могат да се включват нови клиники в хода на работа. Тази година касата отново отказа да подпише договор, този път с друго обяснение: понеже имало забрана за нови партньори на НЗОК, а частната клиника не била работила през 2017 г. По тази логика в България не трябва да се подписва договор с нито една частна болница, което, както всички знаем, не е така.
Всички знаем, че в здравеопазването се въртят огромни пари и за някои това е просто бизнес, който се движи по недотам чистите правила на пазарната игра. Преди всичко обаче здравеопазването трябва да се подчинява на интересите и правата на пациентите – или поне всички ни уверяват в това. В този конкретен случай правата и интересите на пациентите са кристално ясни и ние ще продължим да следим кой и какво прави, за да ги защити.
Дияна Желязкова
