Веднага след откриването му, паметникът на поборниците в шуменското село Салманово предизвика гнева на историци и музейни специалисти, които откриха груби грешки в текста на паметната плоча. „Сменете незабавно плочата! Грубите грешки в надписа подсказват за невежество и компрометират хубавата идея“, призова бившият директор на шуменския музей Дечко Лечев. Лечев е доктор по философия, повече от 20 години беше директор на РИМ – Шумен и е автор на монографии и на десетки статии и научни издания, сред които е и книга за историята на Салманово.
Известният историк посочи много грешки в текста, изписан на паметната плоча, който гласи:
„В памет на загиналите за свободата на България родом от село Салманово!
Юрдан Жечев Планински – участник в първата българска легия на Г.С. Раковски през 1862 г. Организатор на революционния комитет в Браила през 1872 г.
Юрдан Попхристов Кършовски – летописец и участник в четите на Панайот Хитов и Христо Ботев, сподвижник на Васил Левски и Г.С.Раковски.
Хайдутка Стояна войвода – организаторка и водачка на чета по време на османското робство“.
В този текст има няколко груби грешки, обяви Дечко Лечев още при откриването на паметника в един популярен форум. Свързахме се с него, за да разберем повече за случая. Историкът посочи, че Юрдан Кършовски не е роден в Салманово и не е участвал в четата на Панайот Хитов по простата причина, че тогава той е бил само на 13-14 години. „Авторът на текста е трябвало да пресметне годините му! В четата на Панайот Хитов е участвал най-големият му брат Иван Кършовски, който не го е взел със себе си тъкмо поради крехката му възраст“, обясни Дечко Лечев.
Освен това историкът отбеляза и други груби грешки. Нито Юрдан Планински, нито Стояна войвода са загинали, както пише на плочата!, изтъкна Дечко Лечев. Юрдан Планински наистина е поборник и съратник на Раковски, но доживява Освобождението и умира във Варна през 1906 г. от естествена смърт. Стояна войвода също не е загинала и умира от естествена смърт в Салманово на преклонна възраст, допълни историкът.
За загинал може да се смята само Юрдан Кършовски, който е тежко ранен в Сръбско-българската война и е починал по-късно във военната болница в Стара Загора.
Фактите за живота на Юрдан Кършовски обаче също са сгрешени, категоричен е изследователят на историята на Салманово. Кършовски не е бил съратник нито на Раковски, нито на Левски, тъй като през пролетта на 1867 г. е бил само на 14-15 години, а Раковски умира през октомври същата година. Има предположения, че край Букурещ Кършовски се е срещнал с Левски, но не може да се смята за негов съратник, обясни Дечко Лечев. „Кършовски заслужава голямо признание и без да е съратник на Левски!“, изтъкна Дечко Лечев и призова да бъде сменена плочата.
„Грешките в нея са скандални! Не трябва да се изопачава историческата истина!“, категоричен е известният шуменски историк. Пред Радиан.бг той коментира, че е безотговорно да се поставят паметни плочи с толкова исторически грешки. „Ще си навлечем подигравките на колегите – историци“, ядосва се Дечко Лечев и допълва: „Ако знаех, че ще напишат такива глупости на плочата, щях аз сам да формулирам текста“.
Припомняме, че паметната плоча беше открита тържествено на 26 октомври от кмета на Шумен Любомир Христов. Инициативата за изграждане на паметник на поборниците в Салманово е на д-р Драган Драганов от Шумен, който дари средствата за построяването на монумента. Проектът за паметника също е дарение от художника Пламен Петков. Двамата заслужават само адмирации за своя родолюбив жест и е жалко, че подобни грешки в историческите факти хвърля сянка върху тази прекрасна инициатива…
Г- н Лечев,
Драги читатели; по неверните бележки.
Моите уважения към автора на книгата „Салманово – материали и бележки за историята на селото.“
Възможно е да има някакви неточности, но автора сам казва, че история се пише. Нито той нито аз можем да претендираме за историческите точности, това е право само на настоящото време.
За да съм обективен искам да кажа на г- н Лечев и читателите, че той много бърка. Пише, че аз съм от с. Салманово. Аз съм раждан в Унгария, но живота ми е минал в по – голямата си част в с. Салманово, което обикнах както обичам родината си България. Самият факт, че описаните герои са се борили за свободата на България и са умрели с нейно име, заслужават да се помнят. Бих препоръчал на г -н Лечев; по често да минава през с. Салманово , да се поклонява пред тези герои и да помни, защото това което се вижда, то се запомня, а не „фалшифицираните истории“.
Драги читателю, обичайте си селото, града и всичко българско. Най вече България. Бог да я пази. Думите отлитат, направеното остава.