В регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен тържествено беше чествана 70-годишнината на проф. Лучиян Милков. Известният педагог, любимец на студентите, научен ръководител на стотици докторанти получи любовта на своите възпитаници и колеги от ШУ „Епископ Константин Преславски“. А както той казва, споделена радост е двойна радост. На видеостената бяха илюстрирани всички маршрути на научната му кариера. Не е посетил само на един континент – Австралия. Но където и да отиде, в най-големия педагогически факултет на България – шуменският, го чакат с отворени обятия.
Гостите не спряха да пристигат до края на тържеството. В началото те бяха посрещнати от изпълненията на младият пианист Томислав Троев от СУ „Панайот Волов“, носител на национални и международни награди. За начало той изпълни „My Way“ – популярната песен на Франк Синатра, в която се пее: „изживях живота си пълноценно“. Докато Томислав свири с настроение, водещият Живко Жечев каза за него на аплодиращите: „Това се получава от психолог и педагог, а май всички тук сме такива“.
Педагогическият факултет в ШУ „Епископ Константин Преславски“ става на 35 години и се крепи на такива колоси в науката като проф. Лучиян Милков. Негов възпитаник, ректорът проф. Георги Колев направи първото приветствие. Необичайно развълнуван, той не можа да скрие емоцията си. Една сълза го издаде. Ето как науката може да просълзи ректора! Проф. Колев не се оправда, а продължи, вероятно припомняйки си своята университетска кариера: „Има ли нужда от помощ, всеки казва: „Ще питам бате Лучо“. Да е жив и здрав! Напомням, че специалността социална педагогика я създаде той. Малко са деканите, които могат да кажат: „Аз създадох специалност!“ Връчвам му един златен плакет, енциклопедия на университета, символа на нашия университет – лилавата тениска. Ето и другият подарък – картината с морски пейзаж на наши студенти, за да не забравя проф. Милков, че Варна е пристанище на Шумен“.
Доц. Чавдар Сотиров – декан на педагогическия факултет, каза: „Много малко факултети могат да се похвалят с такава колоритна личност като проф. Лучиян Милков. Горд съм, че това е и мой преподавател, а по-късно колега и приятел. Когато беше декан на педагогическия факултет, той внедри нови подходи в управлението му. Днес продължава да е наш ценен колега и да вдъхновява младите учени“.
Задъхана в залата влезе проф. Маргарита Бонева, пристигайки от София. Тя прочете своето приветствие от името на преподавателите и приятелите на юбиляра: „Професор Милков, за нас е привилегия, че познаваме теб – прецизен, лъчезарен, пълен с енергия учен, с принос за историята на възпитанието и дидактиката, на управлението, на педагогическото общуване. Един перфектен, всеотдаен, строг, но справедлив научен ръководител. Ти си приятел, на чиито рамене винаги можем да поплачем… Лесно си раним по душа, но с висока социална интелигентност. Създал си плеяда доктори, професори, доценти. Ти си нашият Лучиян! Обичаме те. На многоя лета…“
На виновницата, благодарение на която проф. Милков е постигнал всичко в своя живот – съпругата, проф. Бонева поднесе огромен букет. Той беше от първите персонално подготвени цветя за проф. Румяна Милкова. Е, нали зад всеки успял мъж стои една силна жена. А тя само скромно си пожела при пътешествието до Австралия и Нова Зеландия той да я вземе със себе си.
Поздравителни адреси имаше от национално сдружение „Предтечи“, Софийския университет, Университета за национално и световно стопанство, Техническия университет в Русе и др. Техни представители бяха на първия ред. Те подчертаха приноса на проф. Милков в областта на икономическата и педагогическата психология, педагогиката, философията на образованието, теория на възпитанието, публичната администрация.
Проф. Лучиян Милков благодари на организаторите за празника, който се превърна в среща между учения и няколко поколения неговите колеги. Имаше и много приятели от други институции. Емоциите дойдоха в повече. С риск да направи хипертония, както преди дни, той сподели с публиката: „Колелото на времето се върти – ту надолу, ту нагоре. Времето ти дава шансове, които трябва да използваш. Всеки от нас трябва да се бори да бъде оценен от хората и да добрува. Благодаря на ръководството на университета, че ми дава възможност да покажа това, което съм направил. Имам докторанти, които станаха декани, професори, експерти в министерства, дори съм бил научен ръководител на един генерал в Националната военна академия! През последните години решихме да почувстваме света по друг начин, да видим други хора, други общества… Пътешествията ни с колегите по света винаги са били по предложен от мен маршрут. Така пътувах, за да се видя и с Дядо Коледа. Признавам там снежанки нямаше! Имах предложения да бъда преподавател в чужбина, но останах в България. С удоволствие идвам в Шумен и сега. Аз нямаше да успея в кариерата, нямаше да стигна до тук, ако до мен 45 пълни години не беше Руми. /Бурни аплодисменти/ Сега се представям пред вас като професор, доктор на икономическите науки, но аз нямам нито един ред публикуван, без съпругата ми да го е прочела, редактирала и рецензирала. Професор Колев ми каза: „Лучо, покажи само книгите си на тържеството. Не носи студиите и статиите си, защото са седем кашона!“ Преди много години мислех какъв девиз да си избера като бъдещ научен работник. Ето какъв е той: „Пиши, за да не те отпишат!“ Сред вас тук са хора, които ме познават още от първи курс като студент в Софийския университет. Днес те са професори в университетите на България… Вие не знаете, но някога нас ни изпитваха в 2-3 часа през нощта в Софийския университет. Имаше такива преподаватели и никой не възразяваше… И сега всички приятели могат да разчитат на мен, но не само за наука, но и за компания в заведение, за танци и разговори и забавления… Аз съм първият асистент по педагогика в Шуменския университет, постъпил преди 35 години. След това съм работил и в други факултети“.
Найден Косев, заместник-кмет по образование и култура в община Шумен, поздрави юбиляра от името на кмета и общинската администрация. Той му връчи личен подарък, а цветята отново бяха за съпругата му Румяна. Проф. Лучиян Милков съобщи на присъстващите, че с Найден Косев са работили на конференции и за съвместни публикации като главен асистент в университета, доктор на педагогическите науки. Предстои му хабилитация, а според наши източници, Косев е готвен за бъдещ заместник-ректор на Шуменския университет.
Мъжкото вълнението се предаде от юбиляра на представителя на общината, който сподели: „Съдбата ме срещна с Лучиян, който беше в една троица учени, трима професори – въплъщение на нашата Алма Матер. Времето се променя и науката се променя, но професор Милков остана същият – предан на университета, добър с хората, с велик морал и пример за всеки“.
Хористи от „Касиана Доместика“ – формация при църквата „Три светители“, изпя „Многоя лето“. Всички станаха на крака и се включиха в изпълнението.
След море от букети и подаръци проф. Лучиян Милков едва се справи с личните контакти на колеги, приятели, студенти, пристигнали от цяла България да го поздравят. Ние успяхме да се преборим за кратко интервю. Ето какво сподели той с нас:
„Със съпругата ми Румяна сме студентски гаджета от втори курс във философския факултет на Софийския университет. Тя е от Разград, аз съм от Силистра. Аз съм роден на 28 ноември, тя – на 24 юли. Стрелец и лъвица. Огнените знаци се привличат! След две години дружба й предложих брак, оженихме се. По разпределение двамата ни изпратиха в новооткрития полувисш учителски институт за прогимназиални учители в Силистра. Аз спечелих конкурс за преподавателско място в тогавашния Висш педагогически институт в Шумен и се преместихме се. Тук защитих докторска дисертация, бях декан на свободния факултет по обществени професии, на педагогическия факултет, ръководител на катедра… Синът ми Чавдар Милков завърши социална педагогика и английска филология. Живее в Лондон със семейството си. Работи в дирекция „Социално подпомагане“ на община Лондон, където отговаря за бежанците-мигранти. Защити докторска дисертация. Проф. Георги Колев му е научен ръководител. Синът ми е главен асистент, доктор на педагогическите науки, преподава по специалностите „Социална педагогика“ и „Социални дейности“, пише усилено и се надявам да стане професор. Идва да чете лекции в Шуменския университет за социална работа с мигрантите. Пътува често до България, което е удоволствие за мен и съпругата ми. Внучката ми Радост е на 15 години, внукът ми Ян е на 11 години, живеят в Лондон. Прекрасни плувци са. Радост е отличничката на училището и много пъти в нейна чест е издигано знамето на държавата, когато я обявяват за „ученик на месеца“. Такава е традицията в Англия. Преди седмица младите бяха в България. Радост участва в Петия международен плувен турнир в Пловдив, картотекирана е като състезател в ЦСК-София. От 15 медала по възрастови групи тя спечели 4 медала – сребърни и бронзови. Състезаваха се представители на пет държави. България се яви с 27 отбора по плуване. Аз съм от Силистра, израснал съм на Дунав. Плуването стана традиция в нашето семейство. Радваме се на внуците с Руми и разпределяме дните в годината между София и Шумен“.
Докато нова група студенти и преподаватели обкръжиха юбиляра, организаторите се провикнаха: „Професор Милков, 82 души ви чакат да вдигнете първата наздравица на долния етаж!“. Празничният коктейл беше специално поръчан от ректора на университета. Приятели хванаха под ръка бате Лучо и го заведоха при гостите. Той взе чашата с вино за първия тост, а волната програма от шеги и спомени остави за по-късните часове на вечерта. Колко е духовит и мъдър, какво преживяване е да си в неговата компания, ще разказват щастливците, споделили неговия личен празник в Шумен. А както казва професорът, този празник е награда за целия му житейски път, отдаден на науката.
Валентина МИНЧЕВА
