Разкритията за евтините апартаменти на властта нанасят съществени щети върху образа и доверието към ГЕРБ във важен политически момент – два месеца преди изборите за Европейски парламент. ГЕРБ губи подкрепа и в момента е равен по доверие с опозиционната БСП, като дистанцията между двете партии е в рамките на статистическата грешка. Това показва регулярното национално представително проучване на обществените нагласи (22-26 март 2019г.) на агенция Алфа Рисърч, което съвпадна по време със скандала за апартаментите. Резултатите са обявени на сайта на агенцията. Ето и анализът на Алфа Рисърч.
По отношение на конкретния казус: На първо място, началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – само 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение.
На второ място, извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче (57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България.
Изследването показва, че скандалът с апартаментите е засилил вече съществуващи съмнения сред гражданите и като резултат се засилват негативните оценки към ГЕРБ, правителството и премиера.
- Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.
- Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Б.Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие).
- Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Т.Дончев, следван от Е.Захариева и К.Кралев.
- Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цв. Караянчева успява да запази личен рейтинг.
- Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.
По отношение на доверието в партии и лидери и на електоралните нагласи за европейските избори: На фона на щетите, които понася ГЕРБ, преминаването на останалите партии към мобилизационна изборна вълна и туширането до известна степен на острите им публични пререкания, води до стабилизиране на техните позиции, макар и на по-ниски равнища, в сравнение с управляващите.
- Сред лидерите Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто, стигайки до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Кр. Каракачанов, а В.Симеонов и В.Сидеров – с по 2%.
- Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.
- В резултат, след известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, като дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка.
- Ако изборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП.
- Анализът сочи, че сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори), мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната й тежест при по-ниска избирателна активност. Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.
- „Демократична България“ с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат. Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО- 4.1%, НФСБ – 2.2%, Атака – 2.1% от решилите да гласуват. Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.
- Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот.
