„Свидетели на Йехова в България“ са подали жалба в съда срещу три алинеи от чл. 5 на наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен.

Йеховистите са против алинеите, които забраняват извършване на религиозни обреди и служби и предоставяне на помещения за това в културни институти, училища, младежки и детски обекти за нетрадиционните според Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията религии; извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите и забраната за фирми и сдружения, регистрирани според българското законодателство да осъществяват на разстояние по малко от 400 м от детските обекти, учебни заведения и културни институти публична религиозна дейност в нетрадиционните според Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията религии.

Като основание за претендираната нищожност на текстовете от подзаконовия нормативен акт „Свидетели на Йехова“ сочат обстоятелството, че те налагат неправомерна забрана за мирни религиозни дискусии и срещи, разпространението на религиозна литература, в грубо нарушение на правата на свободата на религията и свободата на изразяване, гарантирани с чл. 37, 39 и 41 от Конституцията на Република България и чл. 9 и 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Делото е насрочено за разглеждане за средата на септември и ще се гледа в Административен съд – Шумен.

С жалбата е направено и искане за спиране действието на атакуваните разпоредби до окончателното приключване на делото.

С  определение на Административен съд – гр. Шумен отправената претенция за спиране действието на нормативните разпоредби е отхвърлена като неоснователна, тъй като съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал по съответния ред настъпили вреди или реална вероятност от настъпването им, които да са в пряка връзка и да произтичат непосредствено от действието на обжалвания акт. Съдът е посочил, че в жалбата липсва конкретизация на вида, характера, степента на значимост и поправимостта на претендираните вреди, както и на причинно-следствената връзка между тях и действието на оспорените текстове от наредбата.

По тези съображения съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за спиране действието на процесните текстове от наредбата.