На 24 юли Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса заседава и първа точка от дневния ред беше: „Изплащане на дължимите средства на лечебните заведения -изпълнители на болнична медицинска помощ, по влезли в законова сила съдебни решения, по които има предявени изпълнителни листове пред НЗОК. Възлага се на управителя на НЗОК да предприеме действия за своевременно предявяване на изпълнителни листове от болниците, които не са предявили такива по влезли в закона сила решения“.
Проф. Григор Димитров – представител на Българската стопанска камара и на обществената квота в НС на НЗОК, потвърди новината. Решение да се изплати надлимитната дейност на болниците, спечелили делата срещу здравната каса на последна инстанция е с цел да не се трупат допълнителни лихви. Средствата ще бъдат осигурени от резерва на НЗОК, която разполага със сумата за първите 5 лечебни заведения. Толкова са представили в касата нужните изпълнителни листове, макар да има и други лечебни заведения, спечелили на последна инстанция делата.
След почти десет години стартира изплащане на надлимитната дейност на всички болници. Каква ще е политиката на монополиста – банката на нашите здравни осигуровки, по изплащането на тези суми и на останалите болници, ще е ясна след приемането на отчета на НЗОК за деветмесечието на 2019 година.
Свързахме се с НЗОК, за да проверим дали в списъка с 5-те болници е Комплексният онкологичен център в Шумен. Отговорът беше отрицателен. Общинското лечебно заведение заведе дело срещу здравната каса за неизплатени 198 000 лв. за проведено лечение на пациенти в периода март 2015 – февруари 2016 година. В началото на 2018 година Шуменският административен съд осъди НЗОК да заплати извършената надлимитна дейност и още 15 000 лв. с лихвите и направените разноски по делото. Тя отказа да издължи сумата с мотива, че не заплаща цялата дейност, а само тази по месечните лимити за цялата страна, според решение от 27 януари 2015 г. на Надзорния си съвет. В решението на съда се казва, че „правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ е безусловно, неотменимо“. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание.
Тогава адвокат Пламен Петков, защитник на КОЦ-Шумен, коментира: „Досега здравната каса обжалва всички съдебни искове като този на Онкоцентъра в Шумен. Спечелено е делото на първа инстанция. Допускаме, че решението на нашия съд ще се обжалва пред Апелативния съд във Варна и Върховния касационен съд в София. Делото е сложно, защото обхваща два Национални рамкови договора за 2015 и 2016 година. Нещата са сложни и още защото едни от лечебните заведения оспорват решенията по административен ред, а нашето дело е по общия граждански ред. Имахме проблем с назначаването на вещи лица. Цялата дейност се анализираше от три вещи лица. Първо, съдията назначи комплексна експертиза. Националните консултанти по онкология отказаха да дойдат. Отказаха онколози и от ИСУЛ- университетската болница „Царица Йоанна” в София. Наложи се да бъде поканен IT-специалист, доцент от Шуменския университет, който да проследи входирането на отчетите на онколозите по дни, седмици и месеци. Той направи много прецизна оценка на информацията по файлове. Второто вещо лице беше за финансово-счетоводната документация /Румяна Върбева/. Третото вещо лице беше онколог от Велико Търново. Забавиха се експертизите, забави се и съдебното дело. Разпитваха се и свидетели по отношение отчетността на медицинската документация – деловодствата на РЗОК-Шумен и КОЦ-Шумен. Интересна беше позицията на шуменската здравна каса. Въпросът й беше дали проведените лечения са проведени по пълния алгоритъм на клиничните пътеки. Нямаше оспорвания и в това отношение. Онкоцентърът не е отказал лечение на никой пациент, но е достигнал прага на 18-то число на всеки месец, а след това до края на месеца дейността е вече надлимитна!”
Д-р Сотир Караниколов – управител на Онкоцентъра, уточни, че през 2016 и 2017 година в отделенията са преминали по 6200 пациенти, а прегледите на диагностично консултираните болни са над 28 000 годишно. КОЦ-Шумен лекува жители на пет области от Североизточна България, а често и пациенти от други области на страната.
Съдебната сага ще продължи и през горещото лято на2019 година. Разбрахме, че КОЦ-Шумен печели делото и във Върховния касационен съд. В Онкоцентъра са в очакване на новини от НЗОК.
Защо няма пари за изплащането на надлимитната дейност на болниците, питаме и сега. НАП съобщи, че през 2017 година са събрани около 150 милиона повече здравни осигуровки. През следващите години приходите на агенцията също бяха добри, макар 1 милион българи да не си внасят здравните осигуровки, много от които живеят в чужбина.
Няма как да забравим, че преди пет години милиард и половина лева от резерва на здравната каса беше пренасочен към държавния бюджет без решение на Народното събрание. Така че сме си платили надлимитното лечение в аванс.
НЗОК въведе лимити за дейностите в болниците през 2010 година, но твърдите лимити стартираха през 2015 година. Само за периода 2015-2017 година неизплатените средства на болниците са бяха 52 милиона лева! Някои от тях заведоха съдебни дела през този период, други продължиха до настоящата 2019 година да си търсят изработените пари.
Българският лекарски съюз заведе дело срещу лимитите през 2016 година. Върховният административен съд отмени лимитите, но НЗОК въпреки това пак ги въведе. Как да осъдиш монополист!
Няколко са основните коментари сред медицинското съсловие относно решението да се изплаща надлимитната дейност в края на 2019 година. Идват избори и трябва заработеното да се издължи на персонала в болниците. Медицинските сестри отново мислят за протести. Фактор е и новия здравен модел – идеята за демонополизация на здравната каса и създаването на застрахователни здравни фондове. Е, щом НЗОК въведе лимити за здравноосигурените, каква ли политика ще имат частните застрахователи, които за разлика от нея ще искат печалба?…
И накрая ще цитираме проф. Григор Димитров – авторитет в застрахователното дело на България. Той е категоричен: „Предложеният здравен модел на министър Ананиев, качествено не се различава от представените вече идеи за реформи в здравеопазването през миналата година. Той е основан на най-добрите практики на страните от ЕС. Убеден съм, че ние нямаме условия и възможности да реализираме този модел. Той е за богатите държави с голям икономически и финансов потенциал“.
За десет години правителството на ГЕРБ не успя да направи здравна реформа, освен да въведе лимити, да слива или закрива агенции, да лицензира безкрай частни болници, да закрива общинските. Нямаше воля и за единна информационна система, заради което и до днес не знаем кои болници какви лимити имат, защо на едни те се изплащат, а на други – не.
Валентина МИНЧЕВА
