Здравният министър Кирил Ананиев е изпратил писмо до Регионалния център по здравеопазване за пребазирането на Държавната психиатрична болница в село Царев брод в закрития дом „Майка и дете“ в Шумен, който е в съседство с областната болница. Част от сградата на дома през 2013 г. беше прехвърлена от държавата на община Шумен с цел развиване на социални дейности. Предвиждаше се там да има Дневен център за деца с увреждания. През 2015 г. окончателно домът беше закрит, а децата изведени в други институции.
След седмица – на 15 октомври, колективът на психоболницата в Царев брод ще се събере, за да реши дали иска да се премести в Шумен. Сега лечебното заведение разполага със 180 легла и персонал от 181 души, като към момента работещите са 175.
Директорът на РЗИ е в отпуск. Потърсихме за коментар д-р Нели Николова, шеф на ДПБ – Царев брод. Тя каза: „Имаше среща в кабинета на д-р Светлана Маркова, заместник-кмет по здравеопазване в община Шумен, на което присъства депутатът д-р Румен Генов. Имаме съгласие за пребазирането ни в Шумен, но ще вземем мнението и на колектива. Това се прави според стандартите за психиатрична помощ в съвременните условия. Отживелица е тя да се реализира в условия от селски и манастирски тип. Не е задължително болните с психиатрични диагнози да бъдат в изолация, защото те имат и соматични заболявания. Страдат, например, от сърдечно-съдови, неврологични, ендокринни и други болести. Нуждаят се консултации и лечение на специалисти от МБАЛ – Шумен. Идеята на реформата в психиатрията е да се преодолее стигмата на нашите пациенти и те да не се комплексират от диагнозите си и да не търсят психиатрична помощ. В Пазарджик психиатричната болница е преместена в центъра на града, точно срещу областната болница. Предстои преместване на болницата в Карлуково в Ловеч“.
Д-р Николова заяви, че съпротива за преместването на психиатричната болница има от жителите на селото, защото голяма част от помощния персонал е от местни хора. Лекарите и медицинските сестри обаче от години искат заведението да се премести в Шумен, както това е станало в други градове. Недоволство обаче се заражда и сред живеещите в квартала около бившия дом „Майка и дете“, които се притесняват, че в съседство на свободен режим ще бъдат пациенти – алкохолици и наркомани.
ДПБ в Царев брод става на 70 години през 2020 г. Дотогава трябва да завърши процедурата за преобразуване – финансов анализ, оценка на активите, осигуряване на бюджет от МЗ за преместването и т. н., обясни д-р Николова. В бившия дом „Майка и дете“ има четири етажа и две крила. На първия етаж може да се настанят пералнята, кухнята, администрацията. Опасенията, че пациенти – алкохолици и наркомани, могат да бъдат опасни за жителите в квартала, не са основателни, според д-р Николова. Тя поясни: „Ние имаме пет отделения. Комплексното отделение за зависимости е с три сектора: геронто-психиатричен, сектор за зависимости с 15 легла, сектор за гранични разстройства. Тези пациенти са под специален режим и няма никаква опасност от пребиваването им в града. Колкото до персонала от село Царев брод, той може да пътува до Шумен и да си остане на работа в нашето лечебно заведение“.
Процедурно нещата се изясняват между държавата и регионалните здравни институции. Само една от психиатричните болници у нас отговаря на европейските стандарти – тази в Пазарджик, категорични са експертите в МЗ. Всички останали са в трагично състояние, а условията в тях са мизерни и са от времето на соца. Освен психиатрията в „Александровска болница“ – София, но тя е клиника, а не самостоятелно лечебно заведение. А вече много областни болници разкриват отделения за психиатрично болни.
Не е ясно колко точно са хората с психични заболявания у нас, няма регистър на психиатричните заболявания. Лекарите приемат математически модел, според който за страна като нашата се приема, че 1/5 от хората имат някакъв психичен проблем.
„Грижата за болните извън болницата просто изостава. Ако тя е адекватна, 80% от тези хора могат да живеят извън болницата“ – смята и проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия.
И лекарите, и неправителственият сектор напомнят притеснението от стигмата на психичната болест. „Хората не искат да обявят, че имат проблем, страхуват се и има от какво. Обществото не познава психичните заболявания, независимо за какво се отнася, веднага лепват етикета луд“ – допълва тя.
В навечерието на 10 октомври – Световния ден за психиатрично здраве, темата е повече от актуална. Държавата и общината трябва добре да представят проекта за пребазиране на ДПБ – Царев брод в Шумен. Психиатричната болница не е Център за лечение на наркомании, а стационар и със съвсем друг статут. През февруари експерти по психиатрична помощ от ЕС подадоха тревожен сигнал и премиерът спешно направи среща със здравния министър, който трябваше да вземе мерки за прилагане на новата стратегия за психиатрично здраве и да направи пребиваването на пациентите с психиатрични диагнози в лечебни заведения в градска среда. Така е в ЕС и оттам вече си дадоха препоръките.
А ние питаме: коя поред национална стратегия за психиатрична помощ е в сила, защото всяка година се дават обещания за нова. Вероятно и сега нямат готовност от МЗ, защото готовата стратегия трябва да има бюджет, финансова рамка. Психиатричните болници не се финансират от здравната каса по клинични пътеки, а с бюджет на здравното министерство.
Валентина МИНЧЕВА
