В края на декември миналата година Валентин Кулев ни изненада с „Изложба за приятели“. Беше студ и вятър, но галерия „Елена Карамихайлова“ се напълни с творци и приятели на художника, оценили внезапния му порив за творческа равносметка в края на 2018-та. Тогава той ни съобщи, че следващата година за него е юбилейна, защото на 17 април 2019-та навършва 70.
Зимата отново дойде с коледна украса, но с пролетни температури. В края на ноември във фоайето на втория етаж в община Шумен експозиция от 30 рисунки представи Валентин Кулев, обединени под заглавието „Оттук – оттам“. На 17 декември беше открита голямата юбилейна експозиция в градската галерия. Тя едва побра почитателите на твореца, който е открил за своята палитра образи от всички краища на Шуменския край. От платната ни гледат неговите родители, приятели като Фикрет, колеги като Веселин Кавалджиев, хора от селски дворове и чардаци, видни личности като Панчо Владигеров, Алексис Вайсенберг, проф. Тотю Тотев, колоритни мустакати българи и млади дами с осанка. Валентин Кулев има око за стойностните личности, за интересните места, за незабравимите моменти. Тези образи са в афиша за юбилейната изложба. В центъра на тази мозайка от портрети е лабиринтът на времето – асоциацията за човешкия мозък; нашият ум, въображение, креативност.
Ретроспективната изложба на юбиляра е 35-тата по ред самостоятелна изява на твореца! Но нека следваме житейската му хроника. Първата е през 1983 г. в София в галерията на „Раковска“ 108, където той се представя с живопис, а рецензент е проф. Юлия Вълева. Същата година гостува с картини в шуменската галерия. Следващите му изяви са в цялата Шуменска област, като негови творби са излагани в ловния дом „Паламара“ /1996 г./, в Радио Шумен /1996 и 1997 г./ и др. Има самостоятелни изложби в София, Варна, Козлодуй. Произведенията му са показвани в колективни експозиции на българи в Канада, Китай, Мексико, Италия, Чехия, Португалия, Египет, Македония..…
Твори живопис, графика, иконопис. Стенописи на Валентин Кулев има в София, Велики Преслав, Върбица, Смядово, Търговище, Шумен, Ахтопол. Изписал е параклисите на Свети апостол Петър и Свети Илия в Шумен. През 1979 г. за стенописа „Ивайло“ получава награда от Министерството на народната отбрана. Носител е на „Наградата на Шумен“ за изобразително изкуство за 1983, 1984, 1997 и 2016 година. Отличен е с наградата за графика от международното биенале в Румъния през 2009 г. Член е на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО.
Достойна творческа биография за 70 лета живот! Но да вървим по хронологията на времето. Валентин Кулев е роден в Добрич. Завършил е специалността „Стенопис“ в Художествената академия „Н. Павлович“ в София, където е студент в класа на проф. Мито Гановски. По-късно получава магистърска степен по теология в ШУ „Епископ Константин Преславски“. По разпределение започва работа като художник в читалището във Върбица. Рисувал е на свободна практика. Бил е учител в СУ „Сава Доброплодни“. От 2001 до 2017 г. е доцент в Педагогическия факултет на университета, където е преподавал стенопис, иконопис, живопис, проблеми на художествената рисунка, църковна утвар и др. Има три деца, четири внука и една котка. Дъщеря му Йолина е художник в Тренто, Италия. Синът му Калин Кулев беше европейски, балкански и национален шампион по мотоциклетизъм в периода 2001-2014 г. Дъщеря му Валентина е студентка в четвърти курс българска филология в Шуменския университет.
Много от персонажите на Валентин Кулев са от Герловото. Казва: „Шуменец съм, но сърцето ми е във Върбица. Където и да ходя, във Върбица се връщам. Затова съм подарявал много от работите си на този град. Той носи атмосферата на възрожденските градове като Котел и Трявна, дава ми сила…“ Не случайно е станал почетен гражданин на Върбица.
Юбилейната изложба на Валентин Кулев беше открита от Деян Евтимов – директор на галерията. Той коментира важни моменти в творческото израстване на художника, като отбеляза нов стил на работа в портрета на Минас Аведисян от 2016 г. Този велик арменски художник, който Валентин Кулев нарича „художник на света“, вече е покойник. Когато в Армения празнуват неговата 90-годишнина, по инициатива на нашия живописец е организиран пленер в негова памет в комплекс „Авшарян“ в Шумен.
Как е създаден портретът на Панчо Владигеров? Художникът разказа: „Аз жив не съм го виждал, но с брат му-близнак Любен се познавах, когато бях студент в София. Бяхме съседи между 1970-75 година“.
За портрета на Веселин Кавалджиев художникът пояснява: „Той беше творчески секретар в дружеството на шуменските художници преди 1990 г. Работеше като сценограф в театъра. По-късно рисува живопис, главно пейзажи. След пенсионирането си се оттегли в село Драгоево /община Велики Преслав/. Ходех му на гости в ателието там. Разговаряхме, наблюдавах го“.
Найден Косев, заместник-кмет по образование и култура на община Шумен, приветства юбиляра. Той каза: „Аз заставам тук от две позиции. Едната е, разбира се, служебната и предавам благодарностите на кмета на общината Любомир Христов, на моите колеги и цялата гражданска общност, която е горда с творците на Шумен. Честит юбилей, г-н Кулев! Нека нашето присъствие те дари с много енергия за духовно израстване и да бъдеш окрилен от нашата признателност. Бъди здрав и продължавай пътя си на човек, който не признава компромисите! Имам щастието да познавам Вальо Кулев повече от тридесет години. Заедно работихме някога в училище „Сава Доброплодни“. Тогава беше опора за много ученици, които имаха своите колебания, избирайки пътя си за развитие…“
По свой непринуден начин Валентин Кулев припомни една случка от живота си, станала преди 1990 г. в село Ивански. За 9 септември раздавали месо на член-кооператорите от заклани животни – крави. Селяните с торби отивали да си вземат полагаемото по списък. Взел бележка и той от партийния секретар, за да получи някакъв порцион. А главният разпоредител в ТКЗС-то се възмутил: „То за хората месо няма, а те ми пращат художник!“. Изкуството не се прави на празен стомах, макар с ядене никой не е създал шедьоври. Явно художникът не е бил предвиден в кооперативното разпределение на село…
Затова пък в селата е намерил своите прототипи – интересни образи в ретроспективната си изложба. Тя е доказателство, че митарствата на художника по села и градове са го обогатили с преживявания – повод да хване четката. На 70 години Валентин Кулев показа богатство от стилове и дръзновение да работи още дълго за шуменци. Със сигурност ще срещаме името му в афиша на галерия „Елена Карамихайлова“, а картините му ще гастролират и в други градове. Юбилейната му изложба е творчески венец преди Рождество Христово.
Валентина МИНЧЕВА
