Археологическите разкопки на територията на късноантичния Абритус за този сезон приключиха. Те бяха извършени в рамките на 33 работни дни и финансирани от Министерството на културата и Община Разград. Екипът, осъществил проучването, е от Регионалния исторически музей в град Разград – археолог Галена Радославова ръководител проучване, археолог Георги Дзанев – зам. ръководител и членове – археолог Дилен Дилов, реставратор Стоянка Савова и Иван Саров, колега историк и геодезист, съобщи ръководителят на проучванията.

Тя посочи, че пета поредна година е продължило проучването на терен, разположен покрай вътрешното лице на северната крепостна стена, между кули 9 и 10, определен като сектор 3. Тук от 2013 до 2016 година частично са разкрити части от жилищни сгради, развиващи се в южна посока. През настоящата година целта на екипа е била да се премахне оставеното контролно ребро с дълж. 7,50 м и шир. от 1,80 до 2,20 м, след което да продължат разкриването на архитектурния план на археологическите структури, чиито южни части са били под реброто и изчерпване на културните пластове в дълбочина.

При тазгодишните проучвания окончателно са изяснени архитектурните планове на две от помещенията – 2 и 3 (номерацията е по реда на откриване). Те са част от сграда, развиваща се на изток. Стените им са изградени от ломени камъни на калова спойка и надстроени с кирпичени стени, чиито деструкции откриваме силно горели, обмазани са с глина  и вар. Подовите нива са от дребни варовикови камъни, обмазани също с глина. Покрити са били с керамични покривни керемиди – тегули и капаци – имбрицес.  Помещенията имат входове от изток и север и са с размери: пом. 2 – дължина север-юг 6,90 м и ширина изток-запад 3,50 м и пом. 3 – дължина запад- изток 6,90 м и ширина север-юг 6,40 м, обясни Радославова. По думите й откритите в тях археологически находки – фрагментирана битова керамика (предимно амфори, гърнета), керамична лампа, керамична тежест за стан, керамични прешлени за вретено,  луковична бронзова фибула, оловна тежест,  каменни брусове и бронзови монети от имп. Констанций ІІ (337 – 361) до имп. Зенон ( 474 – 491) – ги  датират в периода втората пол. на IV до 80-те години на V век.

Археологът каза още, че през 80-те години на V век сградата, на която принадлежат помещения 2 и 3, е била опожарена и разрушена, а в разрушенията й са вкопани основите на друга сграда, чийто южен зид с дълж. 13,80 м беше също проучен основно. Основите й са изградени от необработени варовикови камъни на калова спойка. Откритите в нея археологически находки – фрагментирана битова керамика, предимно амфори с характерната украса за периода дълбоко врязани хоризонтално, леко вълнообразни линии, гърнета и бронзови монети на император Юстин II (565 – 578) със съпругата му София датират нейното обитаване в VІ век, а разрушаването й – през 80-те години на същото столетие, когато загива и късноантичният град, добави ръководителят на археологическия екип.

Комплексът от тези масивни жилищни сгради е разположен покрай северната крепостна стена на град Абритус, на улица, започваща от източната порта и продължаваща в западна посока. За окончателното изясняване на архитектурните планове на намиращите се в западната част на сектора три помещения, развиващи се на юг в непроучен терен, е необходимо  археологическите проучвания да продължат.  Това ще даде възможност за изработване на проект за тяхната реставрация и консервация и разбира се, експонирането им, за да може този архитектурен комплекс да бъде включен в туристическия маршрут за разглеждане на късноантичния Абритус, допълни Галена Радославова.