Много книжовници е дал Шумен на България. Един от тях е Стилиян Чилингиров, роден на 26 октомври 1881 г. По случай 140-годишнината от неговото рождение регионалната библиотека, която носи неговото име, откри фотодокументална изложба „Последният възрожденец“. Експозицията ни представи интересни моменти от живота и творчеството на писателя.
При откриването Росица Добрева, директор на библиотеката, каза: „Стилиян Чилингиров е една недостатъчно призната във времето личност, която е направила много за нашия град и за нашата библиотека. Една широка енциклопедична личност, но най-ценното за нас, шуменци, че той е в основата на създаването на шуменската библиотека през далечната 1922 г., когато по негова инициатива се приема Закон за библиотеките. Освен двете книгохранилища – Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив, с негово участие се основават библиотеки във Велико Търново и Шумен. Той рано излиза от родния си град, но никога не забравя, че е кореняк-шуменец. Прави всичко възможно да популяризира и да помага на библиотечното дело в града. Забележителен е фактът, че през 1937 г. Чилингиров прави дарение – в продължение на пет години всеки месец внася по 100 лева в полза на шуменската библиотека. Накрая дарява от личния си фонд книги на стойност 2500 лева. Дори днес малко хора правят това. Изложбата е дело на двама колеги. Калина Николова изследва живота му и го събра в 15 платна – фотодокументален архив. Оформлението е изцяло на Биляна Васкова от дигиталното студио. Надявам се експозицията да гостува другия месец в Националната библиотека в София, където четири години от живота си Стилиян Чилингиров е бил поддиректор и директор“.
Калина Николова припомни, че наследниците на този виден общественик и писател са предоставили лични вещи и материали от семейния архив преди години. Стилиян Чилингиров е автор на повече от 100 заглавия – проза, поезия, публицистика. Неговите залъгалки и майчини песни са познати от детската литература. Популярни са като фолклорно творчество, а всъщност са негови творби. В изложбата видяхме публикации, посветени на видния шуменец, както и литературни изследвания, които е правил за творци от своето време. В експозицията са негови съчинения от областта на историографията, етнографията, политиката, изкуството, педагогиката. Той първи изследва делото на Панайот Волов. Стилиян Чилингиров е автор на девиза: „Шумен безшумно твори“, изписан върху стария герб на града от 1942 г.
Нека прибавим няколко важни събития от живота на Чилингиров през миналия век. Той е председател на Студентския клуб (1904) и е сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Секретар е на Прогресивно-либералната партия. През 1911 – 1913 г. Стилиян Чилингиров е народен представител от Преславската околия. Напуска партията след Междусъюзническата война през 1913 г. Инициатор и съучредител е на Съюза на писателите в България (1923), а в периода 1941-1944 г. е негов председател. През същия период е председател на Върховния читалищен съюз. Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи. Член е на Масонската организация на България.
През 1942 г. Чилингиров става почетен гражданин на Шумен. През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г. След кончината му неговият дом е обявен за паметник на културата, но по-късно на неговото място е издигната кооперация. През 1985 г. екип от специалисти от Националния литературен музей възстановява работния кабинет на писателя. Днес в него се съхранява част от личната му библиотека, колекция от автографи на видни писатели съвременници, колекция ценни старопечатни издания, картини част от личния му архива.
Известни са приятелските контакти на Стилиян Чилингиров с Христо Герчев – шуменски писател и журналист. В тяхната творческа среда са Лилиев, Дебелянов, Подвързачов и др. По време на Първата световна война Христо Герчев е командирован в Народната библиотека при своя съгражданин.
Не случайно по предложение на д-р Иван Сакелариев през 1997 г. с решение на общинския съвет шуменската библиотека се именува Стилиян Чилингиров. Ако този виден писател е наричан „последният възрожденец“, то без преувеличение можем да кажем, че Иван Сакелариев е един от най-видните будители на българския преход. Докторът по спортна медицина беше читалищен и църковен деятел, общественик. Зет на Христо Герчев, той е дишал въздуха на видните литературни творци и публицисти от миналия век, за да стане след това техен ревностен изследовател.
През 2022 г. регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ ще чества 100 години от своето създаване. Непредвидима е пандемичната обстановка, но юбилеят е сериозен повод отново да мобилизираме културната общественост на града за достойно честване на нашата книгохранителница и приноса й в библиотечното дело на България. Следващият общински бюджет трябва добре да планира събитието и по достойнство да оцени значението му за духовното развитие на Шумен.
Повече от скромно беше присъствието на шуменци на новооткирата експозиция в чест на Стилиян Чилингиров. Време е библиотеката да влезе в литературните маршрути на нашите ученици и студенти, за да не повтаряме грешките от близкото ни минало, когато най-видни общественици и творци са забравени. Като патрона на библиотеката.
Валентина Минчева
Снимки Валентина Минчева
