Университетският професор д-р Харалд Росен е консултант в областта на хирургията в болницата Wiener Privatklinik във Виена. Проф. Росен е световноизвестен специалист с извършването на серия от хирургически процедури, като динамичната грациопластика например. Медицинските сфери, в които работи в областта на хирургията са: коремна хирургия, колоректална хирургия и др. Главен редактор е на Hamdan Medical Journal /www.mia-surgery.com/. Председател на Европейското дружество по хирургия (ESS) – 2005 г., член на борда на ESS, гостуващ професор в Медицинския колеж в Дубай, изследовател в Масачузетска обща болница, Харвардски университет, Бостън.
-Професор Росен, Вие сте световноизвестен с извършването на серия от хирургически процедури, такива като динамичната грациопластика. Кой е идеалният пациент за такава процедура и кога тя е препоръчителна?
-Динамичната грациопластика е запазена изключително за онези пациенти, при които другите възможности, такива като запазване на сфинктера и възстановяване на континенцията са изчерпани. Това е метод, който може да подобри континенцията, както и качеството на живот при пациенти, които иначе биха били с изключително слаб контрол на континенцията (въпреки всички други терапевтични опции) или биха живели с абдоминална торбичка. От друга страна, при този метод пациентите трябва да имат определен психически и физически капацитет да преодоляват ограниченията, които са свързани със съответните процедури.
-Динамичната грациопластика е процедура с висок процент на усложнения. Много често такива са свързани с имплантация на пейсмейкър. Може ли тези усложнения да бъдат ограничени чрез прилагане на нединамична грациопластика?
-Днес ние много рядко имплантираме нервен стимулатор за грациопластика, тъй като видяхме, че много от нашите пациенти се подобряват само с мускулна реконструкция(грациопластика). Стимулаторът е запазен за онези случаи, при които само мускулната обвивка не е успешна. Затова специфичните усложнения, както и разходите, свързани с имплантирането на стимулатор, бяха редуцирани значително.
-Друга хирургическа възможност е имплантирането на изкуствен сфинктер. Кога тази процедура представлява най-добрата опция?
-Като много други колоректални центрове по света, ние сме спрели употребата на изкуствен сфинктер на червата поради високата степен на усложнения.
-По какъв начин двете процедури засягат качеството на живота? Какво следва да вземем предвид, за да изберем най-добрата възможност за нашия пациент?
-Става дума за предоперативен подбор и информация за пациента. Кандидатите за всички процедури за екстремно съхранение на сфинктера, както и възстановяване чрез грациопластика, трябва да бъдат наясно с постоперативните странични ефекти (синдром на предна резекция, нарушения на ректалното изпразване и т.н.), както и с начините за преодоляване на функционалните проблеми в следствие на операция, които ще срещне почти всеки поне през първите месеци. Да кажеш на пациента, че ще го оперираш и всичко ще бъде нормално, както преди, просто не е истина. През първите седмици на тези процедури е необходимо тясното съдействие и сътрудничество на пациента с хирурга и сестрите. Обаче в следствие на това при повечето наши пациенти ние можем да постигнем почти нормално качество на живота (вземайки предвид някои компромиси).
-Кога стимулацията на сакралните нерви е вариант при фекална инконтиненция?
-Сакралната невростимулация (SNS) може да се разглежда като едно от най-великите достижения при лечението на много функционални проблеми с таза и междувременно е определена да бъде първостепенен избор на лечение при пациенти, страдащи от фекална инконтиненция. Благодарение на възможността за изследване с лесна и малко инвазивна тестова фаза (две-три седмици), ние може да определим онези пациенти, които са реални кандидати за постоянна нервна стимулация и които ще постигнат подобрение или излекуване на тяхната инконтиненция на почти 80-90 процента.
-В случай на ректален рак кои са най-добрите хирургически техники с цел запазване на ректалната функция?
-Като цяло отстраняването на тумора е най-важната цел при ректална резекция. Чрез модерните стандартни техники, ректален тумор, намиращ се на не по-малко от два сантиметра от ануса, може да бъде безопасно премахнат, същевременно при запазване на сфинктера. Това може да бъде постигнато или чрез използването на модерни инструменти или, при много малки ректални тумори, чрез специални хирургически техники, които позволяват цялостно премахване на тумора с комбиниран абдоминален, а така също и трансанален оперативен достъп.
-Ако не възможна запазващата хирургическа намеса, какви са възможностите за реконструкция на сфинктера в наши дни?
-В специализираните центрове за по-малко от 10 процента от всички пациенти има нужда от пълно премахване на аналния сфинктер чрез вече споменатите техники или намаляване на размера на първичния тумор чрез предоперативна химиотерапия/лъчетерапия. Обаче при малък брой избрани пациенти, които имат нужда от премахване на сфинктера, може да се дискутира реконструкция на „неоректум” и „неосфинктер”.
-Какви са техните ограничения?
-Този подход следва детайлно да бъде дискутиран в предоперативните консултации, доколкото това е компромис, който ще помогне на пациента да живее без постоянна коремна колостомия и носене на торбичка. Обаче пациентите не трябва да имат илюзии, че след това да имат нормален на сто процента процес на задържане. От друга страна при добре подбрани пациенти успяхме многократно да постигнем отлично качество на живот с този подход, като им дадохме възможността да извършват почти всички дейности от ежедневието така, както са ги извършвали преди операцията.
