Хроники на здравеопазването: Как бракуваха медицинска апаратура за 2,5 млн. лв. без знанието на общинския съвет

В България има около 20 ядреномагнитни резонанса, купени от държавни, университетски, частни болници чрез европейско финансиране, средства на МЗ или на частни инвеститори. Някои от тях са втора употреба или технически остарели и нерентабилни. Шумен беше сред първите градове в България, който получи модерен ЯМР – ново производство! Придобивката отдавна не е във визитната картичка на шуменското здравеопазване, но никой от местните управляващи не уведоми обществеността за това. Струва си да припомним този пример от местното самоуправление, за да си извлечем поуките от него.

С решение № 306 по протокол № 21 от 12.02.2001 г. беше учредено общинско търговско дружество – лечебно заведение Медико-диагностична лаборатория „Ядрено-магнитен резонанс“ ЕООД, с предмет на дейност специализирани медицински изследвания. На дружеството бяха предоставени: паричен капитал от 5 000 лв. за регистрирането му и апарат ядрено-магнитен резонанс „PHILIPS INTERA 1,5Т“

ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО И БЕЗСРОЧНО ПОЛЗВАНЕ

Идеята скъпата апаратура да се настани на първия етаж в поликлиниката предизвика голямо брожение сред медиците в града. Те се опасяваха от вредното въздействие на ЯМР. Факт е, че и до днес такава апаратура се инсталира само в болници /частни, университетски, държавни/, където има спешни центрове, за да бъде в помощ на пациентите с тежки травми. Тогава проблемът беше, че областната болница вече беше станала държавна, а оборудването беше закупено с пари на община Шумен. Интригата имаше търговски характер, макар една и съща политическа сила /СДС/ да бе овладяла управлението на общината и държавата.

На 27 февруари 2001 г. залата на Диагностично-консултативния център беше препълнена от лекари от болничната и доболничната помощ, включително от ХЕИ, за публичен дебат. Инж. Бойко Христов, изключителен представител на България за PHILIPS – Medisin Systeme /“Смарт Ко“ ЕООД – София/, партньор на община Шумен, запозна присъстващите с техниката, която внася от 10 години. Като напомни за нечистоплътните сделки с продажбата на БГА „Балкан“, той се зае да доказва, че риск с неговата фирма няма.

Година по-рано стартира здравното осигуряване. НЗОК много елегантно вписа изискванията си за медицинско оборудване на лечебните заведения, които искаха да сключат договор с нея. Болници, лаборатории, медицински специалисти започнаха да теглят кредити, за да се оборудват и да станат договорни партньори на касата. Масово в България влизаше апаратура втора употреба. Така ЕС се освобождаваше от старото си медицинско оборудване, както от черна и бяла техника, дрехи, обувки, мебели и т. н. Станахме задния двор на Европа.

Новият ЯМР в Шумен щеше да бъде четвъртият, след като същата фирма беше внесла такъв апарат за Александровска болница, Военномедицинска академия, Правителствена болница. Инж. Христов уверяваше публиката, че методът на ЯМР не само, че не е вреден, но е по-безвреден от ултразвука. И добави: „Грехота е такова елитно чудо да бъде настанено в мазе! Търсили сме чиста, спретната сграда, комфортна обстановка за професионално обслужване. Няма да съм щастлив, ако ЯМР не е на адекватно място!“

Д-р Емилия Станчева, тогава заместник кмет по здравеопазване, обясни, че първите два варианта са за поликлиниката – складовете в мазето /по проект за столова/ и на мястото на детската консултация. Обсъждани били още три – в МБАЛ, в старата поликлиника, в бившата общинска /Работническа/ болница. Тя съобщи, че договорът за ЯМР е подписан на 19 февруари. Странно… В докладната от 12 февруари 2001 г. за учредяване на общинско търговско дружество МДЛ „ЯМР“ ЕООД пишеше, че седалището е на адреса на ДКЦ, ул. „Цар Освободител“ 100. И още, ЯМР ще бъде предоставен за безвъзмездно и безсрочно ползване от дружеството. Общинският съвет задължава кмета Веселин Златев да финансира дружеството през 2001 г. до сключване на договор с НЗОК. Капиталът от 5000 лв. за дружеството на ЯМР се осигуряват от фонд „Приватизация“ на община Шумен. Приватизацията беше във вихъра си и хазната се пълнеше с приходи от продажбата на общински предприятия, терени, обекти.

От същия този фонд бяха осигурени 2,5 милиона лева за закупуване на апаратурата

С РЕШЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ!

За целта беше направена добра пиар акция, за да се убедят данъкоплатците, че всичко е „на ползу роду“. На база свободните помещения беше изготвен проект, а после изпратен в представителството на „Филипс“ в Германия за одобрение.

Инж. Христов призна пред шуменци, че не разбира от общински бюджет, но за 1 година разходите на ЯМР били 7 000 лв., а на скенера – 20 000 лв. На 3 години се сменяли консумативите /Факт, който много по-късно ще бъде осъзнат от кметския екип!/

ВНОСИТЕЛЯТ ПРЕДУПРЕДИ

„Тук не влизат режийните разноски на сградата, охраната СОТ, заплатите и осигуровките на персонала, обучението на специалистите, ремонтът и реконструкцията на сградата, токът, водата, парното…“

Диагностиката на един пациент кеш тогава беше 150 лв. Днес при голямата конкуренция на тази медицинска услуга цената падна на 250 лв. Направленията за ЯМР от НЗОК бяха с лимит, както е и сега. Тогава в Германия едно изследване струваше 2000 марки, в Турция и Гърция – 1000 долара.

Представителят на „Филипс“ съобщи, че на Запад на 500 000 жители се пада по един ЯМР. Пропусна да каже колко са здравните каси там и на какви принципи е подчинен здравният пазар. И най-важното – всеки ЯМР в ЕС се сменя с нов на 10 години! Както това се прави и с линейните ускорители за лъчетерапия. Всяко ново поколение дигитална медицинска апаратура идва с по-модерен софтуер и по-точна диагностика, които дават шанс за живот на болния, но е със скъпо поддържане.

С много емоции завърши срещата в ДКЦ късно вечерта. Лекарите казаха, че „с тия пари може да се оборудват с нова медицинска апаратура всички лечебни заведения в града“. Но представителите на общината призоваха за политическо доверие и заявиха, че присъстващият д-р Маргит Цанев е втори мандат съветник, „отворен към социалните проблеми и с грижа за медицинската диагностика на всички здравни структури в Шумен“.

На 17 декември 2001 г. хитът на шуменското здравеопазване влезе в експлоатация. Нашите специалисти по образна диагностика бяха на курс в София. От Александровска болница дойдоха двама водещи медици и диагностицираха 10 спешни случаи.  Д-р Борислав Милев и д-р Николай Данаилов обясниха изследването: „Изследването на мозък трае 3-4 минути, сложен диагностичен случай – до 20 минути. При ЯМР няма контрастни материали, които освен че са скъпи, никак не са безвредни за пациента. Екипът трябва да е много щастлив, защото го търсят от цяла Североизточна България!“

На 24 януари 2002 г. кметът Веселин Златев и представителите на фирма „Филипс“ прерязаха лентата. Възторзите бяха много, а домакините възкликнаха: „Това е първа перла в короната на шуменското здравеопазване!“ Веселин Златев добави: „Не само София може да предлага модерна медицинска диагностика. Шумен също има какво да предостави на пациентите“. Представители на фирма „Филипс“ от Нидерландия добавиха: „Този  ядреномагнитен  резонанс е по-безвреден от всяка микровълнова печка!“ Което е доказана истина.

„СДЕЛКАТА НА ВЕКА“

я нарекоха някои шуменци. В нея имаше немалко суета и недалновидност, за които шепнеше задкулисието.

На 7 март 2022 г. бяха посрещнати шефовете на районните здравни каси от Североизточна България, за да се запознаят с оборудването и да насочват пациенти за диагностика към шуменския ЯМР.

През първите години новата придобивка беше печеливша. Счетоводните отчети на община Шумен, представени на здравната комисия в ОбС, показваха следните резултати за баланса на ЯМР: 2001 г. – приходи и разходи поравно в размер на 11 750 лв.; 2002 г. – приходи 310 242 лв. и разходи 131 762 лв.; 2003 г. – приходи 316 439 лв. и разходи 235 247 лв.

ЯМР носеше печалба от здравната каса и от кешови плащания. През 2004 г. беше изградена вътрешна компютърна мрежа и по-добри връзки с подобни лаборатории и консултанти в страната.  Д-р Злателина Джендова -управител на МДЛ „ЯМР“, за втори път присъства на конгрес по радилогия /рентгенология/ във Виена, след това и в Германия. Тя стана постоянен член на Европейската асоциация по рентгенология. От януари 2001 г. до  март 2004 г. бяха диагностицирани 6 400 пациенти, от които 800 от Шуменска област. Вместо да правят диагностика с ЯРМ в Гърция и Турция, жителите от Североизточна България идваха в Шумен. Същите изследвания им служеха за консултация в клиниките на Германия, Франция, Австрия.

През октомври 2004 г. Веселин Златев отново се кандидатира за кмет на община Шумен. За да спечели избирателите си за втория мандат, той обяви: „Здравеопазването е най-успешната дейност в моето управление. В Шумен имаме нов онкодиспансер, Гражданско обединение и „Обществен договор за здравето на шуменци“. На един кмет му трябва малко решителност и твърде много самостоятелност, за да успее“. В началото на втория си мандат Веселин Златев и неговият екип разбраха, че ЯМР е скъпа привилегия за шуменското здравеопазване и трябва да се правят периодични ремонти след първите 3-4 години. По предложение на д-р Емилия  Станчева, заместник-кмет по здравеопазване, беше внесена докладна от 2 май 2005 г. за

ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА „ЯМР“ ЕООД

на „ДКЦ I – Шумен“ ЕООД /поликлиниката/ с текст: „като предприятие в съвкупност от права, задължения и фактически отношения чрез продажба за сумата от 5000 лв. Правата, задълженията, пасивите, активите и всички фактически отношения след прехвърлянето преминават изцяло върху „Диагностично-консултативен център I-Шумен“ ЕООД“.

Предложението беше бетонирано с аргумента: „Медико-диагностичната лаборатория „ЯМР“ ЕООД е създадена единствено за осъществяване на специализирани медицински изследвания с ядрено-магнитен резонанс, ето защо липсата на този апарат означава, че дружеството не може да осъществява дейност като лечебно заведение. Тъй като то е създадено и съгласно изискванията на Търговския закон е необходимо да се предприемат и съответните действия по този закон. Формата, която предлагаме след прехвърлянето на апарата от МДЛ „ЯМР“на „ДКЦ I – Шумен“ е прехвърляне и на самото дружество Медико-диагностичната лаборатория „Ядрено-магнитен резонанс“ ЕООД на „Диагностично-консултативен център I-Шумен“ ЕООД съгл. чл.15 и следващите от ТЗ.“

Добър ден, както се казва в такива случаи!  Та нали частни скенери съществуваха като ООД и сключваха договори със здравната каса, без да са под шапката на лечебни заведения.  Общински съветник се възмути: „Това е все едно губещата общинска зъботехническа лаборатория да отиде под шапката на общинския стоматологичен център „ДЕНТ“, които също са в една сграда – старата поликлиника!“.

На 18 май 2005 г. беше последният работен ден на Веселин Златев, защото се кандидатира за депутат от Шуменския избирателен район.

КМЕТЪТ ДЪЛЖЕШЕ ОТГОВОР

на местния парламент за „първата гордост на шуменското здравеопазване“ – ЯМР, който нямаше никакъв шанс да получи заработените пари от здравната каса за месеците януари и февруари 2005 г. Нашият ЯМР беше смарт /интелигентен и модерен/, но работеше с хелий. РЗОК-Шумен дължеше 20 000 лв. на „ЯМР“ ЕООД. На 1 март 2005 г. на заседание на здравната комисия д-р Станчева увери съветниците, че парите ще бъдат преведени. Все пак се обсъждаше общинска собственост, закупена с парите на шуменци! Още повече, че общинското дружество вече имаше подписан договор с Районната здравна каса.

Парламентарните избори минаха, Веселин Златев се върна в кметския кабинет, за да довърши втория си мандат. И за да отговори на атаките на местните медии и общински съветници относно претенциите му към възнагражденията на д-р Злателина Джендова – управител на „ЯМР“ ЕООД. От нея беше поискано да връща пари за получени заплати, защото надминавали кметските. „Пълен абсурд!“, възкликнаха икономисти, които знаеха, че след 2003 г. имаше финансова ревизия, която не установи нарушения, а възнагражденията се формират по наредба на база заработените пари от здравната каса и кешовите плащания. Управляващите бяха забравили, че д-р Джендова е с два западни езика, има нужната специализация и европейска експертиза по рентгенология.

На свой ред общинските съветници предупредиха кмета, че „не са машинка за гласуване“, за да се съгласяват с всяко ново негово предложение. Кой за каквото е учил, обобщиха те. И още, на обявеният конкурс за управител на същото общинско дружество за следващите 3 години други кандидати не се явиха. Медици коментираха: „Все едно премиерът да е против месечното възнаграждение на директори на държавни болници, които получават по 30-40 хиляди лева…“

На 6 февруари 2006 г. управител на ДКЦ стана д-р Валентин Петров и получи ядреномагнитния резонанс като зестра от общината. През април д-р Валентин Семков – председател на здравната комисия в ОбС, обяви, че

НИКОЙ НЕ ИСКА ДА СТОПАНИСВА ЯМР

Най-скъпата придобивка за шуменци беше „прелъстена и изоставена“ и търсеше своя мениджър. Д-р Валентин Петров – управител на ДКЦ, не присъства на заседанията по темата, но писмено информираше изпълнителната и законодателната власт в Шумен за проблемите в дружеството. Той предложи 4 варианта за стопанисване на ЯМР – в болницата, в онкодиспансера, в самостоятелно дружество –както беше преди, и като сектор в ДКЦ. В последната си докладна съобщи, че до лятото ЯМР ще има хелий, остава да се ремонтира охладителната система. Нужни бяха 90 000 лева за решаване проблемите на скъпата апаратура. Трябваше да се проведе търг по Закона за обществените поръчки за доставка на консумативи, инструменти, абсорбер и хелиев двигател, както съветваше Валентина Велева – адвокат на ДКЦ и на общината.

На 22 юни 2006 г. д-р Валентин Петров обяви пресконференция за завършилата акредитация на ДКЦ. Темата на срещата се измести към проблема за издръжката на ЯМР. Шлагерът се въртеше от четири месеца в икономическата и здравната комисия – стойността на издръжката, ремонтите, безлихвения заем от община Шумен.

КОЛЕКТИВЪТ НА ДКЦ ПРОТЕСТИРАШЕ

Пред медиите д-р Петров обясни: „В ДКЦ съм дошъл заради предизвикателството да помогна на хората да подобрят възнагражденията си и ще го направя, каквото и да ми струва. Предложихме ядреномагнитния резонанс на болницата /МБАЛ/ и на диспансера. Нито един от вариантите не стана. Дано д-р Недко Тодоров не ми се сърди, но най-голяма полза от апаратурата ще има в болницата. Тя има повече пари да го издържа финансово. Не казвам, че не искам ЯМР. Грижил съм се за него и ще се грижа. Казват, че най-голямата ценност бил той. Не е той, а хората в ДКЦ! Но… мястото му не е тука!“

Становището на управителя беше потвърдено от д-р Соня Георгиева – председател на организацията на КНСБ. Най-после беше показана подписката на колектива относно отказа да стопанисва ЯМР в ДКЦ. Подписите бяха на 42 от общо 100 души персонал в поликлиниката.

Принудителното затишие в залата въдвори д-р Мима Папазова – шеф на дирекция „Здравеопазване“ в общината, която отговори на всички така: „Управителят може само да определя наемите в ДКЦ, а съществуването на ЯМР е въпрос на мениджмънт. Къде да е апаратурата решава собственикът – община Шумен!“

На 23 февруари 2009 г. д-р Петров даде коктейл за ремонта на сградата на третия етаж, но ЯМР в поликлиниката беше горчивият хап. На 25 ноември 2009 г. в здравната комисия постъпи докладна от управителя на ДКЦ, с която той уведомява ОбС, че ако не се закупи

НОВ РЕНТГЕНОВ АПАРАТ,

ще изтече срокът за лицензирането на настоящия апарат и ще се създадат условия за прекратяване дейността на сектор „Образна диагностика и ядреномагнитен резонанс“ през октомври 2010 г. За да сключи РЗОК договор с ЯМР, трябвало към него да има и рентгенов апарат. Чу се репликата: „Ей, този ЯМР! Златен ни излезе!“

От екипа на Красимир Костов – кмет на общината, уточниха, че новият рентгенов апарат струва 500 000 лв. и управителят на ДКЦ иска финансова помощ от общината. Припомнено беше, че разходите са повече от приходите от ЯМР за последните 3 години.

Членовете на здравната комисия споделиха, че пациенти с направления от Шуменска област ползват ЯМР в Русе, защото „не е въпросът само да ти направят изследването, но и да ти го разчетат“. Д-р Стефанка Маринова каза: „Аз самата ходя в този град, защото апаратът не работи самостоятелно, а с интелект!“ Д-р Огнян Обретенов – председател на комисията, допълни: „Това беше една много голяма несправедливост, защото специалистът, който напусна Шумен принудително, беше номер 1 не само за Североизточна България, но може би и за страната…“

Д-р Джендова напусна Шумен през 2006 г. Частно лечебно заведения срещу сериозни бонуси я привлече на работа в Русе. От 2008 г. тя е началник на отделението по образна диагностика в университетската МБАЛ „Канев“ в областния град и е изключително удовлетворена  от работата си там.

След 2006 г. д-р Светла Балабанова – вторият специалист по образна диагностика с ЯМР, напуска и заминава със семейството си в Дания. Назначен е д-р Йордан Алексиев, но след няколко години емигрира в Германия. Когато апаратурата не е в ремонт, пациентите обслужва по график д-р Надежда Генчева, началник на отделението по образна диагностика в Комплексния онкологичен център.

На 11 септември 2011 г. в Шумен беше на посещение здравният министър Стефан Константинов, за да съобщи, че закрива кожните и белодробните диспансери в България, които ще станат отделения в областните болници. При срещата си с д-р Виктор Минчев – изпълнителен директор на МБАЛ-Шумен, министърът обеща нов ядреномагнитен резонанс с европейско финансиране.  Беше въпрос на лоби. Университетските болници ни изпревариха при усвояването на еврофондовете за медицинско оборудване.

На 13 август 2013 г  се проведе извънредно заседание на общинския съвет. Решено беше сградата на закритата Белодробната болница да се предостави на община Шумен. Безвъзмездно й се прехвърли рентгеновият апарат „Siemens Axiom luminous Drf“ на стойност 1 милион лева, последно поколение на фирмата производител, единственият в страната тогава.  Общината предостави с договор рентгеновия апарат на ДКЦ и той започна работа през зимата на 2015 г.

От септември 2013 г. до 13 юни 2018 г. д-р Димитър Костов беше управител на ДКЦ, а после пое управлението на МБАЛ-Шумен. След конкурс шеф на поликлиниката стана д-р Магдалена Ангелова. Тя си спомни, че през есента на 2018 г. е повикана фирмата, която обслужва ЯМР, защото той е аварирал. Техническият екип написал протокол, че апаратурата не е годна за експлоатация, има контролирано изпускане на хелий. След това

ЯДРЕНОМАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС Е БРАКУВАН

В освободените помещения отново са настанени кабинетите за детска консултация в поликлиниката.

Така безславно най-скъпата медицинска апаратура напусна Шумен, след което остават въпросите за инвестициите в здравеопазването, задържането на медицинските специалисти в града и областта, достъпа на шуменци до високоспециализирани здравни услуги. Медицината е наука, а здравеопазването – част от социалната система, от която зависи Шумен да не бъде град със затихващи функции. Жертва на лош мениджмънт или криви сметки беше закупеното оборудване?

Попитахме съветници от предходния мандат на шуменския ОбС: знаят ли каква е съдбата на ЯМР? Бяха учудени, че апаратурата не работи. Твърдят, че нито е имало докладни, нито информация за сведение в здравната, икономическата и финансовата комисия. Защо общинският съвет не беше уведомен за бракуването на ЯМР, след като той е гласувал за неговото закупуване и община Шумен е стопанин на оборудването, финансирано от нас, данъкоплатците?

От специалисти в общинската администрация научихме, че след като фирмата, обслужваща ЯМР, е издала протокол за негодната за експлоатация апаратура, д-р Магдалена Ангелова е внесла докладна в общината. Комисията по инвентаризация е написала акта за бракуване съгласно Закона за счетоводството. С това се приключва цялата процедура за общинската собственост, без да е обект на местния парламент.

Както казва Шекспир, „останалото е мълчание“… Дано всички управленци се освестят, когато разпределят общински средства за здравето на шуменци.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Архив