За съдебната медицина засега не предлага нищо и това правителство, което идва с амбиции за здравна и съдебна реформа. От години патологоанатомите нямат клинични пътеки, работят в най-мизерните лаборатории и са изчезващ вид специалисти. Сега се обсъжда бюджетът на държавата т. е. на здравното министерство и здравната каса. В политическото споразумение на коалицията не прочетохме за реформи, които да стимулират тези специалисти. На 3-4 години веднъж съдебните лекари правят протест, за да получат неизплатените хонорари и да напомнят, че са нужни както на болниците, така и на МВР и съда. От време на време се бунтуват и патолозите. Но управляващите трябва да знаят, че медицината има и друго лице, макар никога да не са влизали в морга. Преди да напишем за тези ценни специалисти в Шумен, ще се върнем векове назад, за да напомним, че без такива медици не е могла да съществува нито една човешка цивилизация.
В древния свят липсвали стандартизирани съдебни практики и престъпниците оставали ненаказани. Криминалните разследвания и съдебните процеси разчитали до голяма степен на принудителни признания и свидетелски показания. Древните източници съдържат няколко разказа за техники, които предвещават концепции в криминалистиката, разработени векове по-късно.
КИТАЕЦ Е СЪЗДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА
Името му е Сун Цъй/Съй, роден през 1188 г. в империя Сун, област Цяннин. Изключителен учен! Издържал имперския изпит, получил най-високото научно звание Цзинши. Бил управител на три области, начело на съдебната власт в провинция Хунан и започнал да трупа опит в съдебната медицина. През 1247 г. пише книгите „Събиране на отчети за снемане на несправедливи обвинения“ и „Събрани записки на съдията Сун за реабилитация“ – първият в света сборник с практики по съдебна медицина: аутопсии, 53 причини за настъпване на смъртта.
Първият писмен разказ за използване на медицина и ентомология /науката за насекомите/ за решаване на наказателни дела е на Си Юан Лу и книгата му „Измиване на грешки“, написана в Китай през 1248 г. Бил директор на правосъдието, затвора и надзора по време на династията Song. Тя въвежда разпоредби относно докладите за аутопсията пред съда, как да се защитят доказателствата в процеса на разследване и обяснява защо съдебните работници трябва да демонстрират безпристрастност пред обществото. Си Юан Лу измисля методи за приготвяне на антисептици и за насърчаване на повторната поява на скрити наранявания на мъртви тела и кости (използвайки слънчева светлина и оцет под чадър с червено масло); изчисляване на времето на смъртта (като се има предвид времето и активността на насекомите); описва как да се измие и изследва мъртвото тяло, за да се установи причината за смъртта, как се разграничава самоубийство и фалшиво самоубийство.
СЛЮНКАТА И ЕЗИКЪТ ОПРЕДЕЛЯЛИ ВИНАТА
Методите от цял свят включват слюнка и изследване на устата и езика за определяне на невинност или вина, като предшественик на теста на полиграфа. В древна Индия на заподозрени пълнели устата със сух ориз, които го изплювали обратно. По същия начин в древен Китай на обвинените в престъпление поставяли ориз на прах в устата. В древните култури на Близкия Изток обвиняемите били карани да ближат за кратко горещи метални пръти. Смята се, че тези тестове са имали известна валидност, тъй като виновен човек би произвел по-малко слюнка и по този начин би имал по-суха уста; обвиняемият ще бъде считан за виновен, ако оризът им залепва в изобилие в устата или ако езиците им са силно изгорени поради липса на защита от слюнка.
В Европа през XVI век лекарите в армията и университетите започват да събират информация за причината и начина на смърт. Амброаз Паре, френски армейски хирург, систематично изучава ефектите от насилствената смърт върху вътрешните органи. Двама италиански хирурзи Фортунато Фиделис и Паоло Закия поставят основите на съвременната патология, като изучават промените, настъпили в структурата на тялото в резултат на заболяване. В края на XVIII век започват да се появяват статии. Те включват „Трактат по съдебна медицина и обществено здраве“ от френския лекар Франсоа Имануеле Фодере и „Пълната система на полицейската медицина“ от немския медицински експерт Йохан Петер Франк.
Като самостоятелна дисциплина съдебната медицина се оформя през ХVІІІ-ХІХ век с издаване на фундаментални ръководства и монографии и въвеждането й като задължително преподаване в медицински и юридически факултети. През XIX век възникват две други съдебни специалности – съдебна психиатрия и съдебна токсикология.
БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА МЕДИЦИНА
започва със създаването на Катедрата по съдебна медицина при Медицинския факултет в София през 1918 г. Основната й задача е да разработва медико-биологични въпроси с оглед нуждите на правораздаването, което определя специфичния й характер и я обособява като самостоятелна медицинска наука. В последните десетилетия тя бележи значително развитие с навлизане на новите методологии на изследвания в областта на съдебната химия, биотрасологията, ДНК-анализа, медико-балистичните изследвания, разработване на деонтологично-правните проблеми в медицинската практика, като оказва влияние върху други медицински и правни дисциплини.
На 1 април 2019 г. Катедрата по съдебна медицина и деонтология /поведение на работа на медиците/ отбеляза своя 100-годишен юбилей и е една от първите катедри в Медицински университет-София. Основател на катедрата е проф. д-р Атанас Теодоров-Балан, специалист по съдебно-медицинска практика и експерт по делото за смъртта на Лора Каравелова. Благодарение на него поетът Яворов е оневинен и е доказано, че случаят е самоубийство.
Важна личност в историята на катедрата е нейният трети ръководител – проф. д-р Марко Марков, първият ректор на Медицинския университет в София. У нас е въведена длъжностната специализирана съдебномедицинска експертиза. Изградена е съдебномедицинска мрежа в страната. Съдебните лекари си сътрудничат с патологоанатомичните отделения.
ПАТОЛОГИЯТА ВЪЗНИКВА В ДРЕВНОСТТА,
когато в Египет и Гърция се извършват първите патологични анализи на човешки организъм. Флорентинският физик Антонио Бенивиени прави първите аутопсии на човешки тела, за да разучи вероятни причини за човешка смърт. Немският физик Рудолф Вирхов, наричан още „Бащата на клетъчната патология“, е един от най-добрите учени в тази област.
Първата патологоанатомична просектура в България е основана през 1897 г. към Александровска болница. Д-р Иван Пиперков полага основите на прецизната документация и изработването на микроскопски препарати. През 1918 г. е създадена Катедрата по обща патология и патологическа анатомия. След 1950 г. започва обособяването на лаборатории, за да бъде усъвършенствана морфологичната диагностика. В периода 1956 – 1981 г. са организирани лаборатории за видове патологии – некропсична, белодробна и др.
ПЪРВИТЕ АУТОПСИИ В ШУМЕН
Според документи в Държавен архив, единични аутопсии в шуменската болница са правени от лекуващи лекари в зависимост от проявения интерес към даден случай. Едва през 1912 г. се заделя обособено помещение с трупохранилище, секционна маса и параклис, което е в съседство с конюшните. Липсата на специално обучен персонал за аутопсионната работа не е позволило тя да бъде документирана.
За организирана патологоанатомична дейност може да се счита 1951 г., когато е назначен на щатна длъжност д-р Господин Димов – патологоанатом. Тогава Шумен става Коларовград и с това име е до 1965 г. През следващите години организацията на работата в отделението се подобрява. Аутопсионната работа е поставена на нивото на съвременните изисквания.
Д-р Кънчо Йорданов е патологоанатом в периода 1951-1956 г. Отделението първо се помещава в две неугледни стаи на бившата конюшня, която после се ремонтира за пералня. През 1953 г. се мести в нова 2-етажна сграда, в която има съвременна секционна зала и оборудвана хистологична лаборатория. Назначена е и лаборантка. Отделението обслужва Окръжна болница „Васил Коларов“, Военната болница, 4-те диспансера, психоболницата в с. Царев брод – общо 600 легла.
Голяма натовареност има екипът от лекар, лаборантка и санитар на 2 часа. През 1954 г. са направени 217 аутопсии и 768 биопсии. Една биопсия се изработва за два дни. Аутопсират се всички починали пациенти в болниците. Това продължава до 1990 г. Всяка година на болнични конференции се правят отчети и анализи заедно с други клиницисти.
Д-р Николай Стефанов е патологоанатом през периода 1954-1960 г. След него завеждащ отделението става д-р Панко Гемеджиев. Екипът иска втори лекар, втори лаборант, втори санитар. В отчетите четем, че хирургическото отделение не е свикнало да работи с гефрир /експресно хистологично изследване по време на операция за отстраняване на тумор/. При казуси се търсят консултации с лекари от София. През 1958 г. в детското отделение има тежък случай на белодробен тумор. Препаратът от аутопсията се изпраща за консултация на проф. Давидовски в СССР.
През 1961 г. патолозите правят 280 аутопсии, от които 54 амбулаторно в Шуменски и Търговищки окръг. Не са аутопсирани само 38 починали пациенти в болниците. Съдебномедицинските аутопсии са 90, от които 87 на деца от детското и родилното отделение. Регистрирани са 200 биопсии. През 1973 г. в отчета има 312 аутопсии, от които 10 на деца.
РЕКОРДЪТ НА ПАТОЛОЗИТЕ Е ПРЕЗ 1989 Г.
– 493 аутопсии на всички починали в болницата. Целта е потвърждаване на диагнозите. Тогава лекарите-специалисти са трима. Д-р Златко Златев е началник, който продължава да работи и сега след пенсионирането си през 2018 г. и е единственият специалист-патолог.
От 1996 г. до 2006 г. в екипа е д-р Хелия Божилова. След като в онкодиспансера се открива патогохистологична лаборатория, тя напуска и става началник в нея. Преди година там постъпи като втори специалист д-р Павел Павлов от Варна. До 2005 г. патологоанатомичното отделение на шуменската болница е едно от най-големите в България.От 1988 г. до 2005 г. като патоанатом в МБАЛ работи д-р Илхан Хюсниев, който се ориентира към друга медицина. От 1996 до 13 октомври 2017 г. патоанатом на щат е д-р Снежина Ангелова. Въпреки че купуват нов микроскоп, през 2017 г. напуска и предпочита административна работа.
След 1989 г. в съзвучие с либерално-демократичните тенденции аутопсии се правят само в изключителни случаи и по желание на роднините. При донорски ситуации се търси съдебния лекар. Сега патоанатомите годишно аутопсират около 30 починали при особени случаи. В Ковид пандемията са направили 4-5 аутопсии на починали по желание на близките.
Патологоанатомичното отделение
НЯМА ОСНОВЕН РЕМОНТ ОТ 1992 Г.,
когато е открита 2-етажната сграда. Мазилката на втория етаж се рони. Лабораторните помещения в мазата са като „записки от подземието“ – влага, мрак, мизерия. Таня Станева от 29 години работи тук и няма надежда за по-добри условия. Втората лаборантка е Мариана Петкова. Има и двама санитари на щат. Миналата година беше правен ремонт на покрива.
Няма да говорим за моргата. На национални конференции медици твърдят, че у нас от 30 години няма ремонтирана морга, защото тя не носи пари. Няма клинични пътеки за патоанатомите, нито за съдебните лекари, защото те не се финансират от НЗОК, а от МЗ.
Д-р Златев коментира: „Заради аутопсиите нашата специалност не е естетична и не е добре заплатена. Работа с разложени трупове, ексхумации… Съдебните лекари са щедро заплатени в сравнение с нас, защото получават пари и от съда като вещи лица. При нас няма допълнително материално стимулиране, трудът ни не е остойностен. Не съм загубил професионалното си любопитство. Чувствам се като шахматист – игра с всички медицински специалности“.
Д-р Златко Златев получи отличието „Лекар на годината“ от районната лекарска колегия през 2019 г.
Трябва да отбележим научните прояви на нашите патологоанатоми и придобивките, които получиха през годините.
От 4 до 6 юни 2004 г. в Шумен се проведе национална конференция на тема: „Рак на дебелото черво и патология на храносмилателната система“, организирана от Българското дружество на патолозите. Сега има две сдружения с общо 170 патолози в страната, половината от които са пенсионери. С доклади и научни съобщения тогава участваха университетски специалисти.
В началото на 2006 г. болницата закупи хистокинет „Лайка“ на стойност 25 000 лв., западно производство, който спестява ръчната работа. Работеха 2 лекари на щат, 2 лекари на граждански договор, 3 лаборанти.
През 2009 г. община Шумен осигури 36 000 лв. за високотехнологичен замразяващ микротон „Криостат“ за гефрирните /спешни интероперативни хистологични/ изследвания. Апаратът е в помощ и на съдебната медицина.
На 16 и 17 май 2013 г. Шумен стана домакин на конгрес на патолозите, на който присъстваха 100 специалисти и водещи учени от медицинските университети.
ОТДЕЛЕНИЕТО ПО СЪДЕБНА МЕДИЦИНА В ШУМЕН
е създадено на 25 февруари 1959 г., основано от д-р Иван Йовчев в болницата, който по-късно става доцент в Медицинския университет във Варна. Първоначално е бил разкрит съдебномедицински кабинет, базиран в отделението по патологоанатомия.
Настоящата сграда-павилион е от 1992 г. След доц. Йовчев в отделението са работили съдебният лекар д-р Димитър Димов, а от 1982 г. до 2 февруари 1998 г. д-р Минчо Минев. През есента на 1996 г. постъпва д-р Галин Вачков, който почина на 3 януари 2016 г.
На 15 януари 1986 г. д-р Владимир Владов започва работа по разпределение в патологоанатомичното отделение на шуменската болница и работи в него 15 години. Защитава специалността за патологоанатомия, а след това – съдебна медицина. От 2004 г. е началник на отделението в МБАЛ-Шумен. Той сподели: „Съдебната медицина е мултидисциплинарна специалност. Много съм учил от д-р Златев като патолог и това ми е помогнало в работата като съдебен лекар. Взел съм много и от старите криминалисти“. Д-р Владов е втори мандат член на комисията по етика в Българското дружество по съдебна медицина.
В момента щатът на отделението в МБАЛ-Шумен е лекар, технически секретар, санитар и половин бройка за лаборант. Няма кандидат за втори съдебен лекар. Отделението има собствена лаборатория за цитологични, хистологични и други изследвания.
ДВА ПЪТИ СЪДЕБНИТЕ ЛЕКАРИ ПРОТЕСТИРАХА
През 2010 г. беше променен Законът за лечебните заведения. Разходите на болниците и транспорта, свързани с експертизата, трябваше да се плащат от Министерството на правосъдието, но в новия бюджет не бяха заложени средства за тази дейност. Нямаше наредба на Висшия съдебен съвет как да стават плащанията. Болниците започнаха да трупат загуби. Според наредба от 2011 г. цената на една аутопсия беше до 120 лв.
На 16 май 2011 г. съдебните лекари в страната обявиха, че няма да изготвят нови експертизи до уреждане начина на заплащането.
През август 2015 г. варненските съдебни лекари обявиха протест заради неполучени пари за експертизи. Подкрепиха ги колегите им страната.
През 2018 г. МВР дължеше 4 милиона лева хонорари на съдебни лекари и патоанатоми, съобщиха на конференция магистрати. През 2019 г. със съдействието на главния прокурор Сотир Цацаров бяха преведени по 10 000 лв. на всяко отделение по съдебна медицина в страната.
От 1 април 2021 г. цената на аутопсията беше актуализирана от 120 лв. на 200 лв., въпреки че пак не покрива всички разходи. Най-важното е, че вече има регламент за издръжката на съдебната медицина – тя е ангажимент на Министерството на здравеопазването и средствата се изплащат на болниците. Освен съдебният лекар, възнаграждение получават лаборантът и санитарят. Заплащането е почасово – 3 процента от минималната работна заплата. За час сега лекарят получава 19,50 лв. за съдебно-медицинска експертиза. Отделно са хонорарите от съда, когато съдебният лекар е вещо лице.
Д-р Владов уточнява: „Какви пари ни е отпуснало здравното министерство за тая година, аз не зная. Миналата година бяха осигурени 3000 лева за подобряване на базата ни. Купихме си хладилник, лазерен принтер, два стола. Беше договорено да се осигурят допълнително по 1300 лв. на месец за всеки съдебен лекар, но това не стана. В Румъния съдебният лекар взема 3-4 пъти по-голяма заплата. С години се чака за неговото място. Криза за кадри там няма, защото са добре платени“.
През 2018 г. беше учреден Национален съдебномедицински институт с идеята да е към Министерския съвет, да има собствено финансиране и да подпомага квалификацията на 140 съдебни лекари в България. Този институт трябваше да осъществява контрол! В момента
НЯМА КОНТРОЛ НА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ
Предвиждаше се и Закон за експертната дейност в съдебната медицина. Сега важи правилото, че щом съдебният лекар навърши 65 години, отпада от списъка за вещите лица в съда. Което важи и за магистратите.
Няма и Закон за съдебномедицинската експертиза. Проектът стигна до обществено обсъждане, но не видя бял свят… В Румъния има институт, който се грижи за квалификацията на съдебните лекари, но също контролира дейността им! Към експертизата на живи лица и трупове задължително се добавя диск със снимки. Втори диск с материалите за всеки случай се изпраща в Института по съдебна медицина в Букурещ. Д-р Владов каза: „Аз правя снимки и затова на бюрото си съм с два монитора: за текста и за снимките от аутопсията. В България
ЛИПСВА СТАНДАРТ ПО СЪДЕБНА МЕДИЦИНА
След това идват правилата за добра медицинска практика и алгоритъмът за извършване на аутопсията. Върховният административен съд отмени медицинския стандарт на патолозите. А има казуси. Кой има интерес да няма стандарти? Този, който има интерес да няма реформи в правосъдието!“
Според Закона за здравето директорът на болницата има право да освобождава от аутопсия починалия в болницата пациент. Д-р Владов коментира: „Съгласно българското законодателство наследниците на покойника не са собственици на тялото му. Шест лекари сме патолози заедно с мен в Шумен, от които двама не работят. Остават трима: д-р Златев в болницата, д-р Божилова и д-р Павлов в Онкоцентъра. Как ще стане?…“
Всяка акредитация на отделението по съдебна медицина е с отлична оценка, макар битовите условия да са лоши. За обема работата в отделението говори броят на аутопсии, които д-р Вачков и д-р Владов са правили през годините. Ето данни: 1985 г. – 194 аутопсии, от които 12 убийства; 1989 г. – 236 аутопсии; 1994 г. – 265 аутопсии; 1997 г. – 277 аутопсии.
„Най-голямото бедствие през последните години беше влаковият инцидент в Хитрино на 10 декември 2016 г. – седем жертви. Националната следствена служба доведе съдебни лекари, които ги освидетелстваха“ – припомня д-р Владов.
За своите бъдещи планове след година и половина, когато ще се пенсионира, казва: „Законът за съдебната власт дава възможност, когато няма достатъчно специалисти за вещи лица по дадена специалност, да се ползват такива извън списъка т. е. пенсионери. Дойде ли ми датата за пенсия, нямам никакво намерение да работя и ден повече! Нямам планове да си откривам частен кабинет, както колеги в съседни области. Сега съм много натоварен. Идвам всяка събота и неделя. Ако нямам аутопсии, пиша документация. Бумащината е голяма. Правя справки. Има сложни случаи. Миналата година мъж беше пил алкохол, миша отрова, беше си нарязал вените и на края се обесил. От какво е умрял?…“
През 2021 г. сам д-р Владов е направил 90 аутопсии, от които 21 са самоубийство; 1 убийство; 34 нещастен случай /пътнотранспортни произшествия, пожари, измръзвания,, сбивания, падане от високо, токов удар, отравяне, удавяне и др./; 26 на починали пациенти, за които Спешна помощ и джипитата са отказали да издадат съобщение за смърт. Има ексхумирани.
Потърсихме за коментар доц. д-р Александър Александров, председател на Българското дружество по съдебна медицина, национален консултант, който работи в Александровска болница. Той каза: „В момента имаме
50 СЪДЕБНИ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ,
от които 10 са пенсионери. Специализантите в университетските болници са трима. Постоянно напомняме на здравното министерство за кризата от съдебни лекари. Нашата специалност трябва да стане по-атрактивна, да се вдигнат заплатите. Ние работим на 2-3 места /като вещи лица и преподаватели/, за да имаме нормални доходи. Един млад лекар със специалност съдебна медицина започва със заплата 900-1000 лева. Ако не се увеличат възнагражденията двойно, до пет години ще се блокира наказателното производство. Няма стратегия. Добро съдебномедицинско оборудване има само в София. В областните болници е трагично…“
През 2015 г. съдебните лекари алармираха, че използват за аутопсии готварски ножове и лозарски ножици, тенджери под налягане. При закриването на Работническата болница през 1998 г. и на Военната болница през 2000 г. съдебните лекари в МБАЛ-Шумен успяха да вземат част от дисекционните набори. МЗ е длъжник на патоанатомите и съдебните лекари. „Да, печеливша морга няма! Но ние сме част от медицината, от здравеопазването, от съдебната система!“ – обобщават те.
Припомнихме си случай от преди 10 години, когато откриха в Шумен неадекватен мъж с 6,4 промила алкохол в кръвта. Медиците тогава бяха в шок от медицинското състояние на пациента. Д-р Владов цитира още по-фрапиращ пример: „Имаше холандец, който с 7,4 промила алкохол в кръвта кара колело и пази равновесие!“
Пандемия, насилие, смърт ни заливат всеки ден от новините. Дано здравните чиновници и новите депутати проявят законодателна инициатива, за да не си внасяме от чужбина лекари за съдебномедицинска експертиза.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив
