Ние сме от поколението, което познава войната от учебници и филми. Въпреки въоръжените конфликти на територията на Европа през втората половина на ХХ век, тя беше мирна за България до днес. Помним нашата многочислена армия, нейните структури и кадрови състав, особено в гарнизонен град като Шумен, който е с традиции във военното дело. Само преди дни военен експерт смело заяви от телевизионния екран, че от 30 години българската армия целенасочено се ликвидира.
Военни и цивилни в Шумен не могат да забравят Старата дивизионна болница в края на града от XIX век – ограбена и разрушена от вандали, нито Военната болница от началото на ХХ век – ликвидирана и съборена в началото на 2001 г. Сега за бежанците от Украйна се търсят медици и болнични легла, както обявиха няколко болници, приели за лечение украинки.
Ако искаш мир – готви се за война, са казали древните.
ГОТОВИ ЛИ СМЕ ЗА ВОЕННА СИТУАЦИЯ?
Колко далновидни бяха управляващите ни след 1990 г., когато смело закриваха военни болници и санаториуми, военни поделения и структури за подготовка на офицери и друг кадрови състав? В какво жалко състояния са десетки поделения и защо позволихме базата им да се разграби? Сега имаме 5 военни болници и 3 санаториума, но сред тях няма шуменска база. А колко лечебни структури на военното министерство се приватизираха?
Когато през 2000 г. беше обявена пандемията от Ковид 19, жалихме за закрита нова Белодробна болница с кислородна инсталация на всички етажи. Когато започна войната в Украйна, си спомнихме за ликвидираната „форсмажьор“ Военна болница с база и специалисти. Тя е част от героичната летопис на България, за която продължаваме да пишем, използвайки военните архиви.
Шуменската военна болница е съществувала като
ГАРНИЗОННА ВОЕННА БОЛНИЦА
в периода 25 февруари 1889 г. до 1 януари 1893 г. Съобразно задачите през следващите години тя се променя така: Девизионна болница при Четвърта пехотна преславска дивизия в Шумен в периода 1893 – 1920 г., Четвърта девизионна болница в периода 1920-1924 г.
Болницата създава филиал във Варна и е известна като варненска първостепенна болница в периода 1924-1927 г. Филиалът във Варна се обособява като самостоятелна болница през 1927 г., а болницата в Шумен отново е известна като Четвърта дивизионна шуменска болница в периода 1927-1944 г.
По време на Балканската, Първата световна война и Отечествената война тя сформира военновременни формирования, които изпраща на фронта.
През 1920 г. Шуменската дивизионна болница е преместена в помещенията на Четвърта интендантска дружина до бившата гарнизонна фурна – в района на днешния Военен факултет, наследник на ВНВАУ „Г. Димитров“, т. е. днешния вход на контролно-транспортния пункт.
ПРЕЗ 1932 Г. БОЛНИЦАТА СЕ МЕСТИ
в две сгради, в които са сиропиталището за сираците от войните и данъчното управление на града. Сградите се ремонтират и в тях се разкриват гръдно, очно, ушно и неврологично отделение към Трета армейска шуменска болница. Тези две сгради по-късно стават военна болница, ликвидирана и съборена през 2001 г. Броят на леглата през 1935 г. се увеличават и част от тях са настанени в бившето медицинско училище на Шумен в кв. „Гривица“.
За участие в първата фаза на Отечествената война Четвърта девизионна болница формира
ЧЕТВЪРТА ДИВИЗИОННА ЛЕЧЕБНИЦА
Съставът е от 200 души, 100-120 коня и съответен брой каруци. Лечебницата има командване, 3 хирургични отделения и санитарна рота с 3 санитарни взвода, всеки от които се обслужват от един полк от състава на дивизията.
Командир на дивизионната лечебница е капитан Георги Тошев – по-късно професор по акушерство и гинекология в Медицинска академия – София. Командир на I-во хирургическо отделение е подпоручик Стоян Ламбрев – по-късно професор по урология в Медицинска академия. Командир на II-ро хирургическо отделение е офицерски кандидат Манев от Русе, а на III-то хирургическо отделение – офицерски кандидат Бранков от В. Търново. Командир на санитарната рота е поручик Борилков от Провадия с командири на санитарните взводове: подпоручик Симеонов от Шумен, подпоручик Керчев от Омуртаг и офицерски кандидат Витков от Силистра.
Четвърта дивизионна лечебница заминава за фронта на 25 септември 1944 г., а пет дни по-късно преминава Пирот и се установява на югославска територия. Първо хирургическо отделение се разкрива за първи път в сградата на училището в село Любераж. Поради големия брой ранени в боевете за „Модра стена“ се създават и останалите две хирургически отделения, като приемат над 350 ранени.
Четвърта дивизионна лечебница се формира за втори път в Прищина, а по-късно – и в Митровица. Следващото разкриване става в град Крушумлии. При тежките боеве в района на Сръбско Мердаре лечебницата обслужва над 1500 ранени. В периода октомври – декември 1944 г. в Четвърта дивизионна лечебница се лекуват над 3000 ранени и болни. Медицинска помощ е оказана на бойци от Югославската народоосвободителна армия и на местното население.
Колко много е била работата на военните медици, говорят архивите. Само за един ден в Крушумлии са погребани 37 починали. Особено тежки са коремните наранявания поради липса на съвременни антибиотици. Смъртността при тях е 100 процента!
Четвърта дивизионна лечебница оказва медицинска помощ на четвърта преславска пехотна дивизия, която извършва последното й разкриване в Падуево, след което следва заповед за завръщането й в родината. Тя изпълнява с чест възложената й задача заедно с Шуменската военна болница.
Още през 1989 г., когато се чества 100-годишнината на нашата Военна болница, става ясно, че пълният
СПИСЪК НА НАЧАЛНИЦИТЕ
на дивизионната болница и работилите в нея лекари не може да бъде съставен. От издавания по-рано „Списък на офицерите от българската войска“ /Централен военен архив във В. Търново/ се научават съставите от майори, подпоручици, ординатори, аптекари, завеждащи санитарните складове, домакини на Четвърта дивизионна болница от 1 юли 1905 г. до 1 март 1918 г.
Трябва да отбележим, че от 5 май 1906 г. до 1911 г. дивизионен лекар на IV пехотна преславска дивизия е подп. Иван Бацаров, роден през 1866 г. в Шумен, син на възрожденския деятел Никола Бацаров. Завършва медицина в Цюрих, специализира бактериология в Париж. През 1912 г. оглавява новосформирания Противочумен институт. След две години е началник на Първа софийска дивизионна болница, а после идва в Шуменската дивизионна болница. Иван Бацаров е
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР ГЕНЕРАЛ-МАЙОР
Званието получава на 15 август 1917 г. Това е признание за усилията му да намали болестите и смъртността в българската армия по време на Първата световна война. Но още по-интересното е, че на 19 март 1917 г. е награден с османския медал за бойни заслуги „Меджидие“ и османския сребърен медал „Лиякат“.
От ведомостите на заплатите в периода 1930-1933 г. научаваме за състава на дивизионната болница в Шумен. До 30 юли 1934 г. началник на болницата е полк. Борис Бояджиев от Шумен, Иван Киранов – домакин, д-р Флори Ангелов – началник на отделение, д-р Владимир Евстатиев – старши ординатор, д-р Венцислав Кръстев – младши ординатор, Асен Манчев – аптекар, Неделчо Доростолски – ковчежник, а Неделчо Радев е отговарял за прехраната.
От 30 юли 1934 г. началник на болницата е д-р Георги Консулов. Д-р Тодор Фичев е младши ординатор, Иван Иванов – домакин.
След това началник на варненското отделение на Първостеренната болница е вписан д-р Цвятко Ангелов, д-р Евстатиев е ординатор, а помощник-аптекар е Мордохай Пилософ.
От август 1935 г. до 1939 г. началник на шуменската дивизионна болница е д-р Трифон Генов, домакин е капитан Кожухаров, ординатори са лекарите д-р Хараланов от Шумен, д-р Херовимов, д-р Ангелов, д-р Смиленов, д-р Евстатиев, а зъболекар е д-р Радой Рачев.
От юни 1939 г. началник на болницата е д-р Херовимов, а от април 1940 г. – д-р Цветан Ангелов. Ординатори са д-р Пушев, д-р Севов, д-р Цветан Бучуковски, д-р Крум-Цезар Константинов, д-р В. Евстатиев, д-р Георги Якимов. Зъболекар е д-р Радой Рачев, а помощник-аптекар е Цветана Кънева.
От април 1943 г. началник на дивизионната болница е д-р Г. Якимов. За пръв път в разчетната книга се появяват имената на медицински сестри. За следващите периоди до закриването на шуменската Военна болница през 2001 г. ще публикуваме подробности в следващия материал.
Но нека се върнем към Освобождението, което чествахме преди дни. На 2 март БЧК отдаде почит пред Докторския паметник и се поклони през паметта на медиците, загинали на фронта, спасявайки човешки животи сред ужаса на сраженията – в окопи и лазарети по време на Руско-турската освободителна война.
Тук е мястото за дълбок поклон на
ВЕЛИКИЯ ПРОФЕСОР ПИРОГОВ
Няколко месеца след избухването на Освободителната война император Александър II кани един от най-утвърдените руски лекари по това време да организира медицинска помощ на населението. Преди да дойде, Пирогов поставя изричното условие да има свобода на действие, което в крайна сметка му се осигурява. По това време той вече е на 67 години, международно признат хирург, осъществил революционни открития в сферата на медицината. Едно от постиженията му е прилагането на етерна наркоза – упояване на пациента с цел той да не изпитва болка по време на хирургична манипулация. Първият опит лекарят прави върху себе си, а след това провежда стотици операции с този метод на бойното поле по време на Кавказката и Кримската война (1853-1856 г.)
Неговият звезден час е в Кримската война. През 1855 г. в Севастопол, който е обсаден от англичани и французи, Пирогов организира перфектна медицинска служба. Ранените за първи път са превързвани с гипсови превръзки и значително намалява броят на ампутациите. Пирогов за първи път внедрява система на класификация на раните: част от ранените се оперират при полеви условия, а останалите се пращат в дълбокия тил. Пирогов е основател на съвременната военно-полева медицина. В навечерието на Първата световна война чужденците признават, че руската военна медицина е най-добрата в света.
Последните 16 години от живота си великият руски хирург Н. И. Пирогов прекарва в имението си в с. Вишня, до гр. Виница, Украйна. Тук той продължава да помага на хората в нужда. Преглежда болните, оперира. Умира на 23 ноември 1881 г. в дома си в с. Вишня.
В България началото на военната медицина е на 1 декември 1891 г., когато с указ на Цар Фердинанд е създадена Софийска обща гарнизонна болница с началник д-р Георги Золотович, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз.
ОСНОВОПОЛОЖНИКЪТ НА ВОЕННАТА МЕДИЦИНА
е д-р Сава Мирков, допринесъл много за създаването на Червения кръст у нас. Завършва Киевската духовна семинария и медицина в Москва. Дипломира се като лекар през 1876 г. и веднага се включва като доброволец в избухналата Сръбско-турска война 1876 г., спасявайки стотици ранени български доброволци, участващи във военните действия. През пролетта на 1877 г. постъпва като лекар в състава на сформираното току-що Българско опълчение. След като заедно с руските войски опълченците навлизат на българска територия, той организира и ръководи първата подвижна болница у нас.
Полковник Сава Мирков е първият управител на Александровска болница през 1879 г., когато е създадена. Тя е обявена за първата болница в България. Категорично невярно, както казват грамотните военни историци, които знаят за гарнизонната /дивизионната/ болница в Шумен. Но като е превърната в руини в края на града, върви доказвай историята си…
Днес в България има специализации за превантивна военна медицина. У нас функционират 5 военни
болници и 3 санаториума. Освен това започна подготовката професионални военни лекари. На 2 октомври 2017 г.
ПЪРВИЯТ ВИПУСК „ВОЕННИ ЛЕКАРИ“
положи клетва във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Обучението се провежда едновременно в Медицинския университет – Варна, Военномедицинската академия – София и Висшето военноморско училище в редовна форма с продължителност 6 години. Сред студентите има момичета.
Настоящата публикация е със снимки на военни лекари в закритата Военна болница в Шумен от втората половина на ХХ век. Нашата снимка от портала ще събуди много спомени у бившите военни медици. По-стари фотографии от военно-полевите болници и лазарети, свързани с шуменските войскови части от миналия век, не открихме във военните архиви. Дано след тази хроника някой преоткрие документи и снимки на медици от военните формирования в мирно и военно време, каквито има за други градове.
Благодарим на всички, които ни съдействаха.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив
