Днес е Благовещение. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. Във време на война и Богородица, и Христос са в молитвите на християните. Сега отечеството ни е съпричастно за бежанците от Украйна, както по време на войните през XIX и ХХ век.
Пример за милосърдие са били шуменските родолюбки, които събират дарения за изстрадалите ни сънародници. Тяхното състрадание става пример за цялата общественост в града и региона. „Родолюбие“ е името на организацията в Шумен, едно от първите женски дружества у нас. С архивни снимки ще припомним възстановяването на дружеството, наследник на смелите обществени деятелки от Освобождението до наши дни.
Първото женско дружество в България се създава в Лом през 1857 г. На 1 януари 1872 г. вестник „Турция“ в Цариград публикува дописката от Шумен, в която се съобщава за откриване на женско дружество. Две седмици по-късно в сп. „Училище“, издавано от Рашко Блъсков в Русе, пише: „Най-подире и нашите шуменски господжи са свестили да си натъкмят и те като хората ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО, което вече захванало своите събрания“.
Първата женска институция в нашия град се учредява на 12 февруари 1872 г. За патронен празник се приема Благовещение – 25 март. На този ден учителката Анастасия Константинова поканва в дома си 15 образовани жени, които да помислят за положението на българката. През 1856 г. тя е основателка на първото класно училище в Шумен /днес Дом на учителя/. Изработва се елипсовиден печат с надпис: „Женско дружество въ Шуменъ“. В средата му са изобразени две стиснати ръце – символ на народното единство. Жените вземат помещение под наем. През следващата година откриват безплатно училище за неграмотни и слабограмотни девойки. От 1874 до 1880 г. председател е Царевна Миладинова. Тя пише: „В Шумен намерих буден народ и ученолюбиви девици“. Наричат я шуменската Райна Княгиня, защото е ушила знамето, връчено на ген. Тотлебен, а на него е датата 6 юли 1878 г.
Основната им мисия е благотворителността – подпомагане на бедни ученички, пострадали от войните семейства, библиотеки и училища. Даряват книги на читалище „Архангел Михаил“ /днес „Добри Войников“/. Там четат реферати за равноправието на жената. На 10 юни 1888 г. дружеството се включва в тържественото посрещане на княз Фердинанд и неговата майка княгиня Клементина пред пехотинските казарми в Шумен.
На 1 януари 1897 г. е решено да се открие девическо професионално училище „Евдокия“, за което общината осигурява бракувана сграда. То носи името на по-малката дъщеря на княз Фердинанд. Идеята е да се поддържа „ръкоделно училище“. В периода 1912-1918 г. родолюбките организират курсове за милосърдни сестри, събират помощи за бежанци, подпомагат сираци. Милосърдните сестри отиват в лазаретите по време на войните. Създават се питателни пунктове на гарите за ранените войници.
На 8 април 1922 г. родолюбките честват 50-годишнината на дружеството си в читалище „Архангел Михаил“, което става член на Българския женски съюз, създаден на 14 юли 1901 г. Една от неговите основателки е Ана Карима, феминистка, съпруга на шуменския социалдемократ Янко Сакъзов, самарянка на фронта през Първата световна война.
Фотина Момирова е другата активистка, която е била секретар, заместник-председател и председател на дружество „Родолюбие“. Оказва активна помощ на участниците в Сръбско-българската война през 1885 г. През 1908 г. сбъдва мечтата си за частен девически пансион под прекия контрол на Министерството на народното просвещение .
Нейни последователки са актрисата Маня Икономова, Ружа Тенева – Северина, първата българка, завършила Сорбоната, писателка; Царевна Миладинова – дъщеря на Димитър Миладинов от Струга, Македония; Павла Вайсман – Жекова, първата учителка по пиано на Панчо Владигеров.
С дарения се организира строителството на нова сграда и през 1923 г. е открито стопанското училище. През 1935 г. се изгражда ново южно крило и се нарича професионално девическо училище „Евдокия“. От 1897 г. до 1942 г. се събират годишно от 5 000 лв. до 10 000 лв. Фабриканти, банкери, занаятчии, търговци, лекари, учители се включват в благотворителната акция.
На 6 юни 1942 г. се чества 70-годишният юбилей на дружеството и 45 години от началото на стопанското училище, в което са обучени 650 ученички и 235 курсистки. Наистина, това е епоха на самопоржетвования. Най-голямото постижение на родолюбките е Девическото професионално училище „Евдокия“. През 1923 г. то е в нова сграда /днес Комплекса за социални услуги/. Занятията на ученичките съществуват до 1952 г.
През 1946 г. дружество „Родолюбие“ преминава към Българския народен женски съюз. То се слива с Отечествения фронт и практически е закрито.
На 12 февруари 1994 г. дружеството възстанови дейността си по инициатива на Биляна Багрянова. На учредителното събрание за председател беше избрана Юлия Арнаудова. След втория си мандат тя стана почетен председател.
Пет години дружеството беше без офис и се надяваше, че сградата на бившето стопанско училище ще бъде възстановена на организацията. В нея последователно бяха настанявани историческият музей и шуменската филхармония. Делото беше спечелено в Шуменския окръжен съд през 1997 г., но през следващата година родолюбките го загубиха във Върховния касационен съд. Стана ясно, че на нито една женска организация в България не са възстановени имотите, придобити с лични и обществени дарения. Волята на хиляди дарители беше погазена, а се очакваха 3 милиона лева за цялата сграда, които да бъдат дарени на Техникума за обществено хранене – наследник на стопанското училище в Шумен. На 2 октомври 2005 г. в сградата на родолюбките беше открит Комплекс за социални услуги. В приземния етаж отделиха стая за тях.
След възстановяване на дружество „Родолюбие“ през 1994 г. жените се включиха активно в социалния и културен живот на града. С дарения – пари, дрехи, обувки, хранителни продукти подпомагаха Дом „Майка и дете“, домовете за сираци в селата Хърсово и Ружица – община Никола Козлево, абитуриенти и бедни ученици в Дома за деца и юноши „Детелина“, дома за душевно болни жени в село Черни връх – община Смядово, дома за деца в Каспичан, началното училище за деца с умствена изостаналост в село Стан – община Нови пазар/отдавна закрито/, бедни студенти, самотни майки, мизерстващи стари хора и др.
В продължение на 20 години Николай Йонков – управител на фирма „Трансконтинентал“, безплатно предоставяше на дружеството заведение или зала в хотел „Шумен“ за празниците и спонсорираше кръщенетата на деца от Дом „Майка и дете“. Над 100 са децата, на които кръстници бяха той и синът му. На всяко тържество с погача и сладкиши идваха учениците от Професионалната гимназия за обществено хранене, облекло и химични технологии „Асен Златаров“ в Шумен. Дом „Майка и дете“ беше закрит на 10 декември 2015 г. като Дом за медико-социални грижи за деца.
Сред верните приятели на родолюбките бяха общественици като проф. Тотю Тотев, Иван Дочев, д-р Иван Сакелариев, културно-просветната организация „Ереван“, читалища и др.
На 24 септември 1997 г. дружество „Родолюбие – 1872 г.“ чества 125 години от създаването си. Организирани бяха конференция, изложба и тържествен концерт, на който присъстваха гости от БЖС-София, женските дружества в страната, наследници на стари шуменски фамилии, свързани с възрожденските идеи на организацията. Сред специалните гости беше Александрина Милчева – водеща солистка на Виенската опера, която се срещна със съученичките си от гимназията. Тя участва в концерта, както и пианистката проф. Милена Моллова. Юбилеят на дружеството се превърна в празник на целия Шумен. Това го знаем всички ние, които бяхме в препълнената зала на общината. Дамите от „Родолюбие – 1872 г.“ вложиха цялата си енергия и ентусиазъм, както това са правили техните майки и баби за духовното израстване на жените.
Ще припомним още едно събитие, което събра шуменци в читалище „Д. Войников“ на 7 октомври 2007 г. Обществеността отбеляза 135 години от създаването на женското дружество „Родолюбие – 1872 г.“ и 120 години от рождението на Павла Жекова – именита пианистка и педагог. Присъстваха потомствени родолюбки, изтъкнати музикални дейци, съвременници и последователи на най-будните шуменски фамилии, пренесли европейския дух в града. Наричат Павла Жекова „музикалната възрожденка на Шумен“, отдала 50 години от 86-годишния си живот на шуменската интелигенция. Тя е общественичка и виден музикален педагог. На празника проф. Милена Моллова каза: „Аз съм продукт на Павла Жекова, моята първа и любима учителка. На тази читалищна сцена беше първият ми концерт, когато бях петгодишна с куклата“. В градинката пред читалище „Д. Войников“ дамите от дружество „Родолюбие – 1872 г.“ посадиха кедрово дърво в памет на Павла Жекова – вечнозелено и дълголетно като признателността на нейните съграждани.
Последното тържество на шуменските родолюбки беше на Благовещение през 2019 г. Управителният съвет с председател Аглика Добрева посрещна гостите. Пандемията и тази година попречи да отбележим възникването на една от първите женски организации в България.
Около 40 са членовете на дружеството днес. Много от дамите ни напуснаха, други са трудно подвижни. Председател от миналата година е Христина Христова, която беше на този пост през периода 1999-2002 г. Нашите родолюбки продължават да правят дарения на библиотеки в селата, а неотдавна дариха храни и хигиенни материали на бежанците от Украйна, настанени в Смядово.
Живеем в сложно и рисково време. Светът се промени и обезкуражи много българи. Когато славяни воюват срещу славяни и православието дори не може да ги обедини, изпепелени са надеждите ни за справедливост. Трудно намира диалог и дипломацията под заплахата от ядрена война. Днес Благата вест за човечеството е мирът. Дано бъдем силни като ония обществени деятелки след Освобождението, които се противопоставят на насилието – унижение за всяко човешко същество.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив
