Рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство отчита национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 8-14 април 2022г. Проучването е реализирано със собствени средства сред 1037 пълнолетни граждани от цялата страна /цялото проучване тук/.
Резултатите очертават изострена поляризация в обществено-политическите нагласи, отчитат от агенцията.
Във вътрешнополитически план се наблюдава преобладават песимистични очаквания, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи. Във външнополитически аспект има изострено внимание към войната в Украйна, нарастващо неодобрение за руския президент В. Путин и обществен консенсус за евроатлантическата политическа ориентация на страната. В електорален план се вижда отлив на подкрепа за партии от управляващата коалиция, консолидация сред привържениците на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот.
Оценка за дейността на правителството
Проучването регистрира спад в одобрението за кабинета „Петков“ от 35% на 19%, и рязък скок на неодобрението за правителството – от 23% до 48% за периода февруари – април.
Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.
Най-динамични през последните два месеца са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство. Зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на ПП и ДБ, БСП са поляризирани, а сред ИТН доминира отрицателно отношение, коментират анализаторите. Тази тенденция се задълбочава в оценките за дейността на правителството. Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70%). Сред привържениците на ДБ то спада до 51%, а сред тези на БСП до 38%. В резултат от бурното противопоставяне между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти, най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов – до 25%.
46% от анкетираните имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи. Правителството продължава да има кредит на доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% – че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в модернизиране на икономиката, 20% – в реализирането на съдебна реформа. Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче, едва 10 на сто, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.
За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от кризи, външнополитическите предизвикателства и вътрешнополитическите напрежения изправят управляващите пред необходимостта не просто да вземат бързи решения, но да правят и ясни ценностни избори, коментират от Алфа Рисърч.
Войната в Украйна
Продължаващата втори месец война на Русия срещу Украйна остава основен фокус на внимание за българските граждани. Проучването на Алфа Рисърч показва, че 46% от сънародниците ни следят ежедневно и с подробности новините за военните действия, реакциите на света и съдбата на украинските бежанци. Други 38% заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо, а едва 16% не проявяват интерес.
Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, така и на покачващия се емоционален градус на напрежение между тях. В две отношения обаче тя очертава ясни тенденции, които променят дългогодишни баланси в българското общество. Продължава ерозията в личния рейтинг на Владимир Путин. След спада до 32 на сто в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%, отчитат от агенцията. Много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента Путин, което е новост за обществените нагласи в страната.
Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63% от анкетираните са на мнение, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО. 15% поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея.
Електорални нагласи
Налице е обща тенденция към разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. Регистрираните предпочитания изглеждат за момента по следния начин:
С 21.7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3 пункта преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация.
Втора позиция за ПП с 18.4%, но с отлив от 6.0 пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на К. Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.
10.2% подкрепа и трета позиция за БСП. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът К. Нинова – одобрението на 18.3% от българите.
Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от „Възраждане“, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9.4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им К. Костадинов (17.3%).
ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6% подкрепа, а лидерът М. Карадайъ одобрението на 9.4% от избирателите в страната.
По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са ДБ. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Хр. Иванов – 15.8%, Вл. Панев – 8.5%, А. Атанасов – 7.1%.
ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4.5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Сл. Трифонов се ползва с одобрението на 13.5% от българите.
Съществен щрих в общата електорална картина са две други числа – 8.9%, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили и още 12.6% с готовност да гласуват, но нерешили коя формация ще подкрепят, коментират от агенцията.
