За рождения си ден 17 октомври Панайот Калудов откри своята десета изложба в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“. Определя се с едно име: артист. В Шумен, Велики Преслав и селата на двете общини го познават с много таланти, за които той ни напомни в топлата есенна вечер.
Кариерата си започва като художник. В родния му град Варна леля му Женя Коларова е художник на драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Тя вижда у него артистични дарби и му казва: „Мойто момче, театърът е твойто място“. А той вече участвал в ученическата театрална самодейност.
Панайот Калудов завършва специалността изобразително изкуство в университета във Велико Търново. По семейни причини се връща във Варна, където се дипломира в Полувисшия институт за културно-просветни кадри с профил театър. И продължава да рисува. Първата му изложба – графика е още като студент през 1975 г. в родния град.
Три години по-късно идва в Шумен и постъпва в Общинския народен съвет за култура. През 1980 г. е изпратен на работа във Велики Преслав. След 3-годишното разпределение се връща в Шумен и става част от художествено-творческата интелигенция на града точно преди честването на 1300 години от създаване на българската държава. Сега продължава да рисува графика, илюстрация, а от две десетилетия работи и дървопластика.
Музиката е наследство от баща му Петко Калудов, бас-баритон, солист на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ в София. Когато губи зрението си, преустановява певческата си кариера. От него Панайот Калудов получава китара, с която изпълнява песни по собствени стихове.
Преди изложбата авторът каза в интервю: „През всичките си творчески години съм имал възможност да се докосна до много душевно красиви хора. От всеки съм вземал по мъничко, за да донарисувам своята вътрешна картина. Но и съм давал от себе си красота. Иначе какъв е смисълът? В момента картините ми са част от една виртуална колекция и пътуват по света. Аз помолих шуменци да отделят трохичка от своето време за моето изкуство и да си омесят един хляб за душата. Дано да ви нахраня тази вечер!“
До 2000 г. Панайот Калудов преподава актьорско майсторство в Обединения детски комплекс. Ковид вирусът го поваля много жестоко. След като се възстановява, решава, че трябва „да спре да тича по сцената“. Творческият си маратон продължава с четка и палитра на белия лист и напомня за творческата бохема на Шумен, в която все още има колоритните лица от времето преди прехода.
Залата беше препълнена от колеги, приятели, ученици на художника. Сред тях видяхме и Асен Топалов – юрист, в момента системен анализатор в транспортна фирма. Панайот Калудов му е бил ръководител в театралната трупа към читалище „Асен Златаров“ в кв. „Дивдядово“. През юли месец учителят е уважил първата изложба на своя ученик. Сега Асен е щастлив да види графиките в експозицията и сподели: „Преди време моят учител ми разказа за една интересна болест в изкуството – театрална силикоза. Влезе ли у човека, уврежда дробовете подобно на болестта на миньорите. Аз съм влюбен в Шумен. Работя и творя тук, където са семейството и децата ми. Идвам, за да уважа този творец“.
Панайот Калудов се обърна към публиката: „Благодаря ви, че намерихте трошичка от времето си, за да бъдем заедно. Всичко започна, когато хората казваха: „Тази пандемия ни взема цялото време. Да, на някои взема времето. На някои им даде време. А някои остави въобще без време. И тогава човек неволно си задава въпроса: какво правя с това време? И къде съм аз в него? Без него или с него? Така започнаха да оживяват въпросите в картини. Днес имам удоволствието да ви ги покажа. Да ги споделя с вас. Не е вярно, че изкуството е самотен войн. Понякога той е сам юнак на коня, но до него или зад него трябва да има човек. Времето е голямата тема на моята изложба. Тази вечер аз ще бъда един час от времето. Ще остарея заедно с вас. Което е страхотно, защото зная, че този един час за мен не е един час, а е много време. Все ме питат коя е моята любима. Няма такава. Накрая искам да благодаря на едно момиче и на едно издание, които ми помогнаха изложбата да бъде факт. Това е много желано партньорство. Аз, който бях един от най-големите врагове на компютъра, сега се оказа, че не мога без интернет пространството“.
Художникът ни предупреди, че картините му нямат рамка. Защото картините трябва да излязат от своите рамки. Рамките поставя публиката, когато ги гледа.
Изненадата дойде от екрана с видеопосланието на дъщеря му Жулиета Калудова – Рейнолс.
От Далас, щата Тексас в САЩ, тя каза: „За мен тази изложба е много специална. Тук съм, за да представя баща ми, но той няма нужда от представяне. Тук съм, за да ви разкажа за трохите на времето, но не като конструкция, а като вечен спътник, който кротко нашепва: тик-так, тик-так, забави или забързай… Във всяка картина присъстват много разкази, но не за времето, а за човека във времето, който се надпреварва с него, да го догони, да го рамкира. Всяка картина е с отворен край. Всеки от вас ще тълкува своята частица време и ще отнесе разказа си за времето. Като творчески директор на българо-американска дигитална издателска къща, която от години работи и сътрудничи с Панайот Калудов, за мен е чест, че тези картини са част от първата ни колекция, която скоро ще излезе на международния пазар със заглавие „От ключалката на времето“. В нея има музика, анимация, изкуствен интелект. Заедно те разказват една органична история за човека и времето. Тате, честит рожден ден! Искам да те поздравя с текст от великия Борхес, което е в тотален синхрон с времето в тази изложба. Наздраве!“
Панайот Калудов сподели вълнението си с гостите. Марчо Вичев – председател на читалището „Съединение – 1905“ в село Кочово пристигна с подаръци. Той разказа за трошичките време, които художникът е отделил за тяхното читалище, където е бил театрал, режисьор, ръководител на кръжок… А миналата събота е бил „вълшебник премъдър“ на празника на тиквата, когато е оценявал творбите на участниците в конкурса.
Марчо Вичев връчи цветя и вино на рожденика и каза: „Панайоте, пожелавам ти още много години да вдигаш телефона с думите: „Ей, готини, здравейте! Какво правите в моето любимо Кочово?“
Художникът беше поздравен от Ирина Бойчева, дългогодишна читалищна секретарка, която има същата рождена дата.
На чаша вино продължиха разговорите с автора, а прегръдките и цветята прииждаха като реката на времето, за което говореше дъщеря му от екрана. Има още трохички за трапезата на Панайот Калудов, за да омеси питката, с която да нахрани душата на шуменци.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
